Решение № 14677 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9/2019 г.

Решение № 14677 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Скорпио Спийд Транс" ООД, представлявано от управителите Тодоров и Кавалеров, чрез адв. С. Т., против решение № 1769/17.10.2018 г. по адм. дело № 1805/2018 г. по описа на Административен съд – Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 1040-02-51/15.06.2018 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Б.. Р. с жалбата пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Наведени са съображения за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, въз основа на които при неправилно приложение на материалния закон настъпилата злополука е квалифицирана като трудова. Иска се отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - директор на ТП на НОИ – Б. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. При извършване на проверката относно допустимостта на съдебното решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане по следните съображения: С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на "Скорпио Спийд Транс"ООД против решение № 1040-02-51/15.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Б., с което по реда на чл. 117 от КСО е потвърдено разпореждане № 5104-02-33/27.03.2018 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – Б. относно приемане на декларирана злополука с № 5101-02-18/07.02.2018 г. от Е. Г., в качеството му на пострадало лице, за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Първоинстанционният съд намира обжалвания административен акт за законосъобразен, приемайки че е издаден при липса на основания, които да го опорочават по см. чл. 146 от АПК. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Е. Г. има качеството на транспортен работник - шофьор, изпълняващ международен превоз на товари, чийто работодател към момента на злополуката е транспортното предприятие "Скорпио Спийд Транс" ООД. Установено е, че злополуката е настъпила на пристанищен паркинг в Швеция, гр. М., като Господинов е достигнал това място в качеството си на водач на товарен автомобил, осъществяващ превоз на товар, възложен му от неговия работодател. По делото не се спори, че злополуката е настъпила на 17.04.2017 г., около 17. 00 часа, при престой (поради забрана за пътно движение на товарни автомобили на територията на Швеция във връзка с Великденски празници). Спорен от правна страна е въпроса дали при обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, може да се приеме, че е налице функционална връзка между внезапното увреждане на здравето на пострадалия работник и извършваната от него работа (през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието), която връзка да обуслови формирания от административния орган извод досежно наличието на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. От правна страна, в разпоредбите на глава пета от Кодекса за социално осигуряване, озаглавена "Осигуряване за трудова злополука и професионална болест" са дадени определения за трудова злополука и професионална болест като осигурени социални рискове. Регламентирани са правила за обявяване на една злополука за трудова, съответно - за професионална болест, включително задължението за деклариране, за провеждане на разследване и съставянето на досие и т. н. В чл. 58, ал. 4 КСО е предвидено, че при разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват лицата, визирани в т. т. 1-4, а според ал. 5, правата по ал. 4 имат наследниците на починалия при трудова злополука. В чл. 60, ал. 1 КСО е предвидено, че длъжностното лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова, според ал. 3, разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя, а според ал. 4, разпореждането подлежи на обжалване от заинтересованите лица по реда на чл. 117. От съдържанието на приложимите разпоредбите на глава пета на КСО, както и тези от подзаконовия нормативен акт, издаден по делегация от чл. 57, ал. 3 КСО - Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, се налага несъмнения извод, че осигуреният е заинтересовано лице по смисъла на чл. 60, ал. 4 КСО, а когато осигуреният е починал при злополуката, заинтересовани лица са неговите наследници. Осигуреният, респективно неговите наследници, са заинтересовани лица и по смисъла на общите процесуални разпоредби на чл. 15, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК, тъй като актът, с който се признава или не се признава злополуката за трудова пряко рефлектира върху неговите/техните права, задължения и интереси като пострадал, респективно като наследници на пострадало при злополуката осигурено лице. В проведеното административно производство като заинтересована страна е участвал осигуреният Е. Г.. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 АПК страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, а според чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно. В случая първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да конституира всички надлежни страни по делото. В придружително писмо от директора на ТП на НОИ – Б. вх. № 7811/10.07.2018 г. по описа на АС - Б., с което е изпратена жалбата, ведно със заверено копие на административната преписка, в изпълнение на изискванията на чл. 152, ал. 3 АПК, органът прилага и списък на страните, като Е. Г. изрично е посочен, ведно с адреса, на който същият последно е призоваван. Въпреки горното, с разпореждане № 3407 от 23.07.2018 г. първоинстанционният съд конституира като страни само оспорващия "Скорпио Спийд Транс" ООД и органът, издал оспорения административен акт - директорът на ТП на НОИ - гр. Б., като само тези страни са призовавани по делото и съответно са взели участие при разглеждането му. Осигуреното лице неправилно не е конституирано като страна, тъй като същото е заинтересовано лице по смисъла на чл. 15, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК. Ефективното реализиране на търсената правна защита е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Съдът е задължен служебно да конституира легитимираните страни в административния процес, като отчете засегнатите материални права, предмет на делото, съобразно означението на обжалвания административен акт, оплакванията за неговата незаконосъобразност и отправеното до съда искане за правна защита. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно - без участието на надлежна страна, доколкото има значение за спорното материално правоотношение, като се отчете действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Затова, конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Въпреки че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Поради изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало, с участието на осигуреното лице - пострадалият Е. Г., като заинтересована страна по делото. За гарантиране на правото на участие и защита на тази страна в процеса съдът следва да извърши всички процесуални действия по делото при участието на тази страна, след надлежното й конституиране като страна по делото, връчване на препис от жалбата, призоваване за съдебни заседания, събиране на доказателства и т. н. При този изход на спора, разноски за производството пред настоящата инстанция не се възлагат. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,