Решение № 4297 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 490/2011 г.

Решение № 4297 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 490/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Саф Магелан" АД, гр. София, против решение № 478 от 22.11.2010 г., по адм. дело № 454/2010 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което жалбата на дружеството против разпореждане № 000329/16.06.2010 г. за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход, издадено от официален ветеринарен лекар към Регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) - Пазарджик, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решенето е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспореното разпореждане да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - официален ветеринарен лекар към РВМС - Пазарджик, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящия състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд - Пазарджик е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспореното разпореждане № 00329/16.06.2010 г. за насрочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход, собственост на жалбоподателя "Саф Магелан" АД, гр. София (удостоверение от 13.08.2009 г. на Агенцията по вписванията), е издадено от компетентния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 253, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) официалният ветеринарен лекар е компетентен да наложи принудителна административна мярка с характера на описаната. Законосъобразно е и заключението, че оспореният акт е постановен при спазване изискванията за форма. В съответствие с нормата на чл. 253, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗВМД насочването за унищожаване на храни от животински произход е извършено с разпореждане. Последното е в писмена форма и в него са посочени правното и фактическо основание за издаването му. Актът е постановен съгласно чл. 253, ал. 2, т. 3 от ЗВМД, а като причини за издаването му са посочени изтекъл срок на годност, липса на идентификационна маркировка за произход и годност (без етикет) на месо и месни продукти, съгласно представения опис от 16.06.2010 г. с общо тегло от 10 713, 9 кг, а в съставения към разпореждането протокол от 16.06.2010 г. изрично е посочено, че стоките са негодни за човешка консумация. С това са спазени изискванията на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗВМД. По същество това са мотивите, обосноваващи издаването на административния акт. Ето защо доводите на жалбоподателя за липса на мотиви и нарушение на посочените по-горе правни норми са неоснователни. Възраженията, че стоките не се индивидуализирани, както и че в акта липсва разпоредителна част, също са неоснователни. Разпореждането съдържа конкретно предписание за това, че описаните в него и в съпътстващите го документи (опис и протокол от 16.06.2010 г.) храни и продукти от животински произход следва да бъдат насочени за унищожаване, като са посочени мястото и начина на унищожаване. Храните и продуктите от животински произход, предмет на акта, са индивидуализирани със съставения на същата дата опис, в който подробно са отбелязани различните видове и количество месо и месни продукти. Описът е подписан от д-р Стойков, официалният ветеринарен лекар, издал разпореждането и от участвалия в извършената инспекция д-р Улев. Обстоятелството, че описът е изготвен ръкописно е без значение, тъй като това не променя характера му на документ и съответно удостоверителната му стойност, поради което доводите на жалбоподателя в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е образувано по повод получен сигнал за продажба на месо без съпътстващи документи за произход, след което от директора на РВМС - Пазарджик е разпоредена инспекция (разпореждане от 3.05.2010 г.). При липсата на нормативно изискване административното производство да започне с изрична писмена заповед (такова не се съдържа в разпоредбите на чл. 24, 25 и 29 от АПК, регламентиращи лицата, по чиято инициатива може да започне производството, датата на започване и формата на искането, а също и в специалните норми на ЗВМД), обстоятелството, че не е издадена изрична заповед за извършване на инспекцията, не обосновава твърдяното от касатора съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В подкрепа на това становище е обстоятелството, че административното производство може да започне и по устно искане (чл. 29, ал. 1 от АПК), а за негово начало се счита датата на първото процесуално действие (чл. 25, ал. 3 от АПК). В този смисъл изводите на административния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция. Доводите на жалбоподателя за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в това, че при проверката не е присъствало лице, оторизирано да представлява дружеството, както и че актът не е връчен на лице с представителна власт, правилно са приети от първоинстанционния съд за неоснователни. Инспекцията е извършена през периода 3.05.2010 г. - 8.05.2010 г. в склад на дружеството - жалбоподател, като проверката е проведена в присъствието на служител на дружеството, работещ в склада на длъжност "краен контрол", на който са възложени функции по приемане и предаване на стоките в склада и съставяне на всички документи, съпътстващи движението им (трудов договор, длъжностна характеристика). В присъствие на този служител са съставени разпореждането и съпътстващите го документи, като това е удостоверено с подписа на същия служител. По този начин дружеството е уведомено за всички действията на контролните органи, а с това е осигурено и правото му на участие в административното производство. Обстоятелството, че постановения административен акт е съобщен чрез присъствалия на проверките служител по никакъв начин не опорочава административното производство. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от АПК дава възможност съобщаването на акта да се извърши устно, а също и чрез електронна поща и по факса, като не поставя условие акта да се връчи на лице с представителна власт. Аналогична е и уредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК относно връчването на съобщения и призовки на търговци и на юридически лица, което става в канцелариите им и може да се връчи на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Следователно актът е съобщен на страната при спазване на горните изисквания. По този начин правото на защита на страната не е накърнено, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Възражението на касатора за нарушение на изискванията на чл. 222, ал. 4 от ЗВМД също е неоснователно. Цитираният текст предвижда резултатите от извършената инспекция да бъдат отразени в протокол. В случая такъв протокол - образец по чл. 222, ал. 4 ЗВМД, е съставен на 3.05.2010 г. и с него е констатирано съхранение на храни от животински произход в хладилните съоръжения в склад на дружеството с изтекъл срок на годност. Отбелязано е, че в момента на проверката не е установено точното количество на храните, поради което хладилните съоръжения са запечатани с печата на официалния ветеринарен лекар - Стойков, в периода 4.05.2010 г. - 8.05.2010 г. са направени подробни описи на храните от животински произход с общо количество 316097.348 кг, а с протокол от 10.05.2010 г. стоките са оставени на отговорно пазене в проверявания обект. Изводите на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения акт с материалноправните разпоредби също са законосъобразни. Принудителната административна мярка е приложена след осъществяване на предвидените в разпоредбата на чл. 253, ал. 1 от ЗВМД предпоставки. При извършената в склада на дружеството - жалбоподател инспекция е установено наличие на стоки от животински произход с изтекъл срок на годност, без етикети и маркировка, които да идентифицират стоките, техния произход и годност. Тази нарушенията са отразени в протокол и след констатация, че описаните стоки са негодни за човешка консумация, правилно, при условията на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, е издадено оспореното разпореждане, с което храните и продуктите са насочени за унищожаване. Правилно е заключението на съдебния състав, че палетната карта е вътрешно-фирмен документ, който не може да замести информацията, съдържаща се в етикета относно произхода на стоката и срокът на годност. Поради това при липсата на етикети и идентификационна маркировка върху храните и продуктите, която да гарантира, че суровините и храните са произведени при спазване на нормативните изисквания (§ 1, т. 41 от ДР на ЗВМД), законосъобразно е преценено, че тези изисквания са нарушени, което предпоставя правото на контролния орган да упражни предоставените му правомощия. Системата за самоконтрол, въведена от дружеството, е условие за експлоатация на обекта (чл. 12, ал. 1, т. 3 и чл. 18, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ), но не изключва и не елиминира задължението за наличие на идентификационна маркировка върху стоките, нито правомощията на контролните органи по проверка на съответствието на съхраняваните храни и продукти от животински произход с нормативните изисквания. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Пазарджик е в съответствие със събраните по делото доказателства. Представените протоколи, описи и разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни и от животински произход, както и събраните в хода на процеса гласни доказателства аргументират изводите на съдебния състав за извършената в склада на дружеството - жалбоподател инспекция, констатациите от нея, допуснатите от "Саф Магелан" АД нарушения на нормативните изисквания при съхранението и търговията със стоки и храни от животински произход, както и за законосъобразността на предприетите от контролния орган действия. Заключенията на първоинстанционния съд относно законосъобразността на постановеното разпореждане се обосновават и от обстоятелството, че доказателства, опровергаващи констатациите в посочените по-горе документи и в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за наличие на документи, установяващи годността на стоките, не са ангажирани. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните. Показанията на свид. Милчева са интерпретирани с оглед останалите писмени и гласни доказателства, след което правилно е преценено, че изложеното от нея не опровергава констатациите от извършената проверка. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени и крайните изводи на съдебния състав, че разпореждането е издадено от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с целта на закона. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд - Пазарджик решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в настоящото производство, жалбоподателя следва да заплати на Българската агенция по безопасност на храните, като правоприемник на Националната ветеринарномедицинска служба (§ 1, ал. 1 от ПЗР на Закона за Българската агенция по безопасност на храните) сумата 150.00 лв. разноски по делото. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,