Решение № 12859 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 121/2014 г.

Решение № 12859 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 121/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЦСТ Строй Инженеринг" ЕООД, представлявано от управителя Елена Костадинова Димитрова, подадена чрез пълномощника адв. Ренета Станчева, срещу Решение № 6333 от 18.10.2013 г., постановено от Административен съд - София град, по адм. д. № 741 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 2061200070/4.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с Решение № 2925/10.12.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (понастоящем Дирекция "ОДОП") - гр. София при ЦУ на НАП, и е осъдено дружеството да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 000 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано, незаконосъобразно с оглед нарушение на материалния закон, - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение и РА в обжалваната му част. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП - в с. з. чрез пълномощника си юрк. Шинев, застъпва становище за неоснователност на жалбата, моли за оставяне в сила на съдебния акт, като претендира и присъждане юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният администратвен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 2061200070/4.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с Решение № 2925/10.12.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (понастоящем Дирекция "ОДОП") - гр. София при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. м. 10, 11 и 12 2009 г., както и м. м. 01. и 03. 2010 г. са установени задължения по ЗДДС в резултат на отказан данъчен кредит в общ размер на 103 338.54 лв. по фактури, издадени от доставчиците "Макс Инженеринг 09" ЕООД, "Проект Инженеринг 2009" ЕООД и "Булберк 2007" ЕООД, както и начислените лихви за просрочие за посочените периоди в общ размер на 24 825.95 лв. За да отхвърли жалбата на "ЦСТ Строй инженеринг" ЕООД, административният съд е приел, че същият съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила и при спазване на материалния закон. В мотивите си е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за цялостна правилност и законосъобразност на изводите на органите по приходите. Според първостепенния съд правилно не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Макс Инженеринг 09" ЕООД с предмет "шпакловъчна маса", "кабели и гофрирана тръба", "баумит, шпакловъчна маса" и др., от "Проект Инженеринг 2009" ЕООД с предмет "кабели" и от "Булберк 2007" ЕООД с предмет "аванс за екстериорни каменни заготовки, обект къща Яблански". По съществото на спора съдът, разпределяйки доказателствената тежест, е приел, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване на правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС като на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък и съответно свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. В тази връзка е приел, че доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин количеството и стойността на фактурираните стоки, тяхното действително предаване. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че горното не е сторено от жалбоподателя, вследствие на което е счел, че липсва реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС. По- нататък в мотивите на обжалваното решение е посочено, че този извод не се оборва и от констатациите на вещото лице по допуснатата и приета ССчЕ, тъй като вещото лице е посочило, че не е открило представител на първите двама доставчици, като е посочило, че по делото не са представени счетоводни документи, от които да е видно точно какви материали или стоки са продадени и изписването на отчетната им стойност. Наред с това съдът е счел, че множеството разминавания между отделните частни писмени документи, необвързващи с материална доказателствена сила преценката им, също са аргумент в подкрепа на възприетото становище за нереалност на фактурираните доставки. по отношение на доставчика "Булберк 2007" ЕООД е споделил констатациите на органите по приходите, че към датата на издаване на спорната фактура доставчикът не е бил регистрирано по ЗДДС лице. Съдът е преценил събраните в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство доказателства, съобразно изложените по-горе съображения е възприел като обоснован отказа на органите по приходите за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно- същото е обосновано и законосъобразно. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства от значение за правния спор. В касационната жалба не се сочат доводи, различни от направените в хода на първоинстанционното производство, на които да не е даден отговор в съдебното решение. Съдът, като е обсъдил събраните в двете фази на спора доказателства -фактурите, приемо- предавателните протоколи към всяка от тях, както и пътни листове, а така също и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, правилно е приел, че не е установено, че доставчиците действително са извършили доставките, посочени в издадените фактури. В тази връзка задълбочено е обсъден факта, че както в хода на ревизионното производство, така и в съдебната фаза на спора доставчиците "Макс Инженеринг 09" ЕООД и "Проект Инженеринг 2009" ЕООД не са могли да бъдат открити. От същите са представени само част от исканите документи, които, обаче, не съставляват счетоводни документи, позволяващи да бъде установено точно какви материали или стоки са продадени, както и отчетната им стойност. Обосновано в мотивите на съдебното решение е релевирано обстоятелството, че според експертното заключение, след като дружествата не са представили хронологични и аналитични справки на сметка 304 стоки, то не би могло да бъде проследено количеството на продаваните стоки. От съществено значение е и фактът, на който се е позовал и решаващият съд, че не са представени хронологични справки на сметка 702- приходи продажба на стоки- то не може да се проследи дебитния оборот и изписване на отчетната стойност на продадените стоки. В допълнение към мотивите на първостепенния съд следва да се посочи, че от съществено значение за правилното решаване на спора е и обстоятелството, че създадената организация на счетоводната отчетност на жалбоподателя относно отчитането на влагането на строителните материали, които касаят процесните фактури, не може да се проследи по счетоводни данни; тъй като при закупуването няма заприхождаване на строителните материали по материална сметка от група 30, а цялата стойност на материалите е изписана на разход, то няма и първичен счетоводен документ, от който да се вижда и влагането им в строителството; за да бъдат отписани материалните запаси, т. е. изписани като разход, са необходими доказателства за фактическото им изразходване, но, както бе посочено, в дружеството няма счетоводни данни за влагането на строителните материали. Наистина в ревизионното производство са представени приемателно-предавателни протоколи и фактури от доставчиците, но тяхната преценка трябва да се извършва в съвкупност с целия доказателствен материал, тъй като те представляват частни диспозитивни документи, които не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, а само с формална. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че действително между датите на приемо предавателните протоколи и материализираното в тях и респективно същите реквизити на фактурите е налице разминаване, обсъдено и конкретизирано в мотивите на обжалваното решение. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и е направил обоснован и законосъобразен извод, че е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС да не се признава правото на приспадане на данъчен кредит от касатора по процесните фактури. Затова е и неоснователно оплакването на касатора, че съдът не е преценил в съвкупност доказателствата по делото. Абстрактното наличие на техническа обезпеченост на доставчиците да извършат фактурираните доставки не е аргумент в подкрепа на противната теза, а ресурсната обезпеченост е ирелевантна в случая, предвид естеството на доставките. Цитираната практика на СЕС в Люксембург не води до други изводи, извън направените от първоинстанционния съд и от настоящия съдебен състав, тъй като и СЕС във всичките си решения приема, че правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано от реалното изпълнение на доставките, а не само от фактурирането им. Решението е правилно и досежно потвърдения отказ да бъде признато право на данъчен кредит в размер на 1 831.40 лв. по фактура № 1/16.12.2009 г., издадена от "Булберк 2007" ЕООД. За да постанови този резултат, решаващият съд правилно се е основал на заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, съгласно която към датата на издаване на визираната фактура, "Булберк 2007" ЕООД не е регистрирано по ЗДДС лице- обстоятелство, с оглед на което не са изпълнени изискуемите предпоставки от закона да бъде признато претендираното право: данъкът е начислен неправомерно от нерегистрирано по ЗДДС лице С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено правилно и не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, на които се позовава касатора и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Независимо от изхода на спора пред настоящата инстанция, на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като с първоинстанционното решение е присъдено такова възнаграждение в размера, визиран в чл. 161, ал. 1, предл. последно ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение