Решение № 7418 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2141/2019 г.

Решение № 7418 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2141/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" – Б. при ЦУ на НАП срещу Решение № 48 от 10.01.2019 г., постановено по адм. дело № 1318/2018 г. по описа на Административен съд – Б.. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните доказателства не установяват реалното извършване на спорните ВОД. Сочи, че изводите на съда са необосновани и противоречащи на обясненията на представителя на гръцкото дружество- получател. Намира, че констатираните от приходните органи пропуски при попълването на процесните ЧМР незаконосъобразно са игнорирани от съда. Акцентира върху обстоятелството, че всички банкови преводи са извършвани от клонове на български банки. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение Ответникът по касационната жалба – "Давс – трейд" ООД, гр. С., чрез законния си представител, с писмен отговор оспорва основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Б. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-02000217006702-091-001/21.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Б., потвърден с Решение № 111/21.05.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Б. (ОДОП) при ЦУ на НАП, с който за "Давс - Трейд" ООД са определени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 04. 2015 г. в размер на 24 228. 13 лв. главница и 6 653. 51 лв. лихва за забава. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С РА е определен допълнително дължим ДДС в горепосочения размер, ведно със следващите се лихви за забава, в резултат на непризнати вътрешнообщностни доставки /ВОД/ към гръцкото дружество "EU. SE. CO. C. "LTD по две фактури № 14/22.04.2015 г. и № 15/27.04.2015 г. Между страните не е било спорно, че през ревизирания данъчен период дейността на "Давс – трейд" ЕООД е внос на удароустойчив полистирен под формата на гранули от трети страни и последващи доставки със същите стоки. Безспорно е било също, че транспортът по процесните инвойси е бил за сметка на доставчика и за извършването му са издадени фактури от "Марио комерс" ЕООД, чрез спедитор "Здролес транс" ЕООД и от "Наси транс" ЕООД. Спорът се е концентрирал върху въпросите дали констатираните от органите по приходите липси на реквизити в представените за доставките ЧМР изключват придадената им от чл. 45, т. 2 ППЗДДС доказателствена сила, както и дали противоречията между обясненията на законния представител на ревизираното дружество и представителя на гръцкия търговец относно механизма и осъществяването на доставките сочат към недобросъвестност на доставчика. Съгласно представените от ревизирания писмени обяснения, заявките за спорните ВОД са получавани по телефона и на място в офиса му от представителя на гръцките дружества – В. Насер. Същата е посочвала и мястото на разтоварване на стоките. При извършена насрещна проверка на Насер, тя е декларирала, че не помни да е извършвала доставки на полистирен за гръцко дружество с наименование"EU. SE. CO. C. "LTD и не е имала никакво отношение с него. В резултат на осъществения от ревизиращите с приходните органи на Гърция обмен на информация е получен отговор, съгласно който собственици на капитала на "EU. SE. CO. C. "LTD са Е. Г. и М. Пеппа. При посещение на декларирания адрес те са констатирали, че гръцкият търговец не осъществява дейност на адреса, а собственикът на имота е уведомил данъчните служители, че гръцката компания не осъществява дейност в сградата, считано от 22.12.2014 г. При извършената насрещна проверка Е. Г. е декларирала, че тя от 08.05.2015 година е управител на "EU. SE. CO. C. "LTD, поради което не може да предостави информация за доставки, които предхождат посочената дата. Представила е инвойсите за последващи продажби на същите стоки, съответно от 23.04.2015 г. към "Агро Център Т." ЕООД и от 05.05.2015 г. към "Код 04" ЕООД. В тази връзка органите по приходите са проследили плащанията от клиентите на гръцкото дружество по сметка в "Уникредит Булбанк" АД, в резултат на което са установили, че преводите първо са нареждани от последващите купувачи - български дружества към гръцкия търговец и в същия ден са нареждани по сметка на ревизирания. Същевременно, въз основа на отговор, получен от "Уникредит Булбанк" АД е констатирано, че пред ревизирания период Е. Г. се е разпореждала със средствата по откритата банкова сметка на "EU. SE. CO. C. "LTD. При тази фактическа установеност, съобразявайки посочените липси на реквизити в международните товарителници и потвържденията за получаване на стоката от гръцкото дружество ревизиращите са приели, че фактурираните стоки не са били предмет на ВОД, а са реализирани на вътрешния пазар. Счели са, че за тези облагаеми доставки ревизираният е следвало да начисли ДДС, с оглед на което допълнително са установили като дължими за проверявания период посочените в РА суми. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е констатирал съответствие между вида и количествата на стоката по ЧМР и по издадените инвойси, както и, че фактурите за извършен транспорт са били осчетоводени от ревизирания като разходи за външни услуги. Конкретизирал е по кои инвойси има издадени потвърждения и приемателно – предавателни протоколи и по кои няма, както и, че заприходените количества стоки са били достатъчни за извършване на спорните ВОД. След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност първоинстанционният съд е приел, че представените товарителници съдържат информацията, предвидена като задължителен реквизит в чл. 6, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Преценил е, че тяхната вярност не е опровергана от обясненията, дадени от В. Насер, нито от констатирания механизъм на банковите преводи. Съобразил е, че в случая са представени всички изискуеми документи по чл. 45 ППЗДДС за доказването на спорните ВОД, поради което и предвид липсата на твърдения за данъчна измама е приел, че незаконосъобразно с РА е прието, че доставките не реално извършени и на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е начислен допълнително дължимият ДДС. Н. касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. С. чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС в приложимата за ревизирания период редакция след изменението с ДВ, бр. 6/2010 г., която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказване в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрацията за целите на ДДС от друга държава-членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. Така очертаният национален регламент е в унисон с тълкуванията на СЕС, според които освобождаването на ВОД става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката /решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft/. Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС, като разпределението на доказателствената тежест в процеса се регулира изцяло от националното право и е в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции /т. 35 - 38 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft и т. 26 - 30 от решение на СЕС от 09.10.2014 г. по дело № С-492/2013 "Траум" ЕООД/. В решението по дело С-409/04 г. СЕС е посочил, че вменяването на задължение на ревизираното лице да представи убедително доказателство за физическото напускане на стоките на територията на държавата-членка не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията и поставя това лице в положение на несигурност /т. 51 в нарушение на основния принцип на правото на ЕС на правна сигурност, изискващ нормите да бъдат ясни и точни и прилагането им да е предвидимо за лицата. Спазването на този принцип се постига чрез регламентиране от националните власти на условията за освобождаване, вкл. чрез списък от документи, които следва да се представят на компетентните органи /чл. 45 ППЗДДС/. Не е в противоречие със съюзното право да се изисква от доставчика да вземе всички мерки, които могат разумно да се очакват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама. В случай, че доставчикът е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена ВОД, е недопустимо впоследствие националните органи да го задължат да заплати ДДС върху тези стоки, когато доказателствата се окажат с невярно съдържание, без да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама /т. 68/. Както правилно е приел и първоинстанционният съд визираните разяснения на СЕС сочат, че отказ да се признае правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустим само когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен. В случая законосъобразен е извода на АС- Б., че констатираните от приходните органи "нередности" при съставянето на процесните ЧМР сами по себе си не дискредитират тяхната доказателствена сила, нито обусловят извод, че спорните ВОД не са доказани чрез изискуемите се по чл. 45, т. 2, б "б" ППЗДДС транспортни документи. Несподелим обаче е доводът, че тяхната вярност не е опровергана от останалите доказателства, събрани при извършените от ревизиращите насрещни проверки. Тъй като установената в чл. 9 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки презумпция е оборима, то фактът на получаването на товара от превозвачите е следвало да бъде предмет на проверка чрез съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Именно в този аспект верността на ЧМР- тата се опровергава от противоречията между описания от доставчика и от сочения представител на получателя механизъм на доставките, от декларацията на В. Насер и от констатираната поредност на осъществените банкови преводи. При липсата на икономическа логика стоките да се превозват от България до Гърция, а на следващия ден от Гърция до България, както и при осъществени плащания от купувачите на гръцкото дружество, предхождащи преводите към ревизирания, следва да се приеме, че са налице обективни данни, че доставките са белязани с измама. По аргумент от разясненията на СЕС, съдържащи се в Решението от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 СЕС, националният съд следва служебно да следи служебно за такива обективни данни. В частност, на проверка подлежи доколко доставчикът е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него ВОД не го довежда до участие в данъчна измама. При противоречие между обясненията на доставчика и лицето, посочено от него като представител на гръцкото дружество не може да се приеме, че поведението на ревизирания може да се квалифицира като добросъвестно. Той не е взел всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваните операции не го довеждат до участие в данъчна измама, с оглед на което законосъобразно с РА е отказано признаване на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД. / така и Решение № 4131/20.03.2019 г. по адм. дело № 15673/2018 г. по описа на ВАС/. Като е достигнал до обратния краен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, възлизащо общо на сумата от 2 912. 90 лв Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение