Решение № 6172 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5542/2017 г.
ВАСIV отделение11.05.2018 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1050 от 21.02.2017 г., постановено от Административен съд - С. - град, В. отделение, 23 състав, по адм. д. № 2378/2015 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6172 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5542/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби както следва: От [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадена от процесуалния представител - И. П. П. – юрисконсулт на дружеството, срещу решение № 1050 от 21.02.2017 г. по адм. д. № 2378/2015 г. по описа на АССГ – II-ро отделение, 23 състав, с което е оставена без уважение жалбата на [фирма] срещу решение № Ц-43/30.12.2013 г. на КЕВР, в частта му по раздел VII, т. 5 и т. 6. С касационната жалба се релевират твърдения, че решението е нищожен административен акт и като такъв не следва да породи целените от закона правни последици, а следва да бъде прогласен за нищожно, тъй като допуснатите при постановяването му нарушения са изключително съществени и неподлежащи на последващо саниране. На следващо място при подробно изложени съображения счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, както и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид подробно изложените доводи моли на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, да бъде отменено решение № 1050 от 21.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2378/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение №Ц-43/30.12.2013 г. на КЕВР, в частта му по раздел VII, т. 5 и т. 6, както и да бъде отменено поради липса на компетентност на КЕВР, неспазване на установената форма за издаване на индивидуален административен акт, допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби на ЗЕ и НРЦЕЕ издаденото от КЕВР решение №Ц-43/30.12.2013 г., с което се изменят утвърдените с решение №Ц-25 от 29.07.2013 г. цени на електрическа енергия, в частта на раздел VII, т. 5 и т. 6 от Решението, с които КЕВР утвърждава за дружеството цени за продажба на електрическа енергия, крайни цени на електрическа енергия за битови клиенти и цени на мрежови услуги, както и необходими годишни приходи и прогнозни количества електрическа енергия за целия първи ценови период на трети регулаторен период. Претендира присъждане на всички разноски в производството по делото, както пред настоящата така и пред първата инстанция. Втората касационна жалба е подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] чрез процесуалния представител адв. Д. Н., срещу решение № 1050 от 21.02.2017 г. на АССГ, второ отделение, 23-ти състав, с което е отхвърлена предявената от дружеството жалба срещу решение № Ц-43 от 30.12.2013 г. на ДКЕВР, в частта по раздел Х, т. 8. Счита, решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. При подробно изложени съображения моли решението в оспорената част да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се обяви решение № Ц-43/30.12.2013 г. на ДКЕВР, в частта по раздел Х, т. 8 за нищожно, а в случай че не са налице съществени пороци, същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Ответната страна – Комисията за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител по отношение на първата жалба в писмени бележки, изразява становище за неоснователност на възраженията, изложени в касационната жалба по отношение на неправилност и необоснованост на извода първоинстанционния съд. При подробно релевирани доводи, моли касационната жалба на [фирма] да бъде отхвърлена, като неоснователна, а обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. По отношение на втората касационна жалба, с писмено становище процесуалния представител на ответната страна, приема подадената касационна жалба от [фирма] за неоснователна и недоказана. Счита, че не са налице правни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото следва да бъде оставено в сила, като заявява, че изцяло споделя задълбочените и обосновани изводи на първоинстанционния съд и поддържа всички становища на КЕВР. При подробно изложени съображения, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана касационната жалба на дружеството срещу оспорвания индивидуален административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – [фирма], не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбите са процесуално допустими - подадени в срок от надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, както и че е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Приема, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на АССГ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете касационни жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в преклузивния срок, регламентиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на [фирма] е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1050 от 21.02.2017 г., по адм. д. № 2378/2015 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на [фирма], срещу решение №Ц-43/30.12.2013 г., издадено от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /с променено наименование Комисия за енергийно и водно регулиране/ в частта на раздел VII, т. 5 и т. 6. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - С. - град е приел, че оспорваното решение №Ц-43/30.12.2013 г., издадено от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, в оспорената му част е издадено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията на КЕВР. На следващо място е приел, че същото е издадено и при спазване на изискванията за форма, тъй като съдържа изброените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, както и че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е приел, че регулирането на цените на дружеството в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия е регламентирано в НРЦЕЕ към момента на издаване на решението. В глава четвърта "Ред за утвърждаване, определяне и изменение на цени" от НРЦЕЕ, е предвидено че дружествата могат да подадат в КЕВР заявление за утвърждаване на необходими годишни приходи и цени за следващия регулаторен период, не по – късно от 3 месеца преди изтичането на предходния ценови период. В НРЦЕЕ не е регламентирано основание, въз основа на което дружествата, да подават заявления за изменение на утвърдените им цени по време на действащия регулаторен период. Административния съд е установил, че производството по чл. 31а, ал. 1 от ЗЕ, е служебно и започва по инициатива на комисията, както и че в разпоредбата на чл. 31а от ЗЕ не е регламентирано основание, въз основа на което енергийните дружества да подават заявление за утвърждаване на цени, а и комисията като специализиран орган няма задълженията да приеме еднозначно предложенията и разчетите на енергийните предприятия. Решението на комисията за съкратена процедура и срокове е прието преди осъществяване на основните етапи от процедурата по ценово регулиране, в което са посочени етапите и сроковете на процедурата. Съдът е констатирал, че всички извършени действия са в съответствие с приетата процедура. На следващо място в мотивите си съда е достигнал до извода, че не е осъществено и основанието по чл. 146, т. 4 от АПК - противоречие с материалните разпоредби. Установил е, че по отношение на дружеството е изменена единствено ценообразуващия елемент "необходими годишни приходи". Приел за неоснователен довода по отношение на размера на предвидената в чл. 9, ал. 2 от НРЦЕЕ компонента за крайно снабдяване с електрическа енергия, тъй като същата е била определена в максималния размер от 3 на сто от утвърдената средна покупна цена за енергия на дружеството. Също така административния съд е приел за неоснователен довода на дружеството за наличие на кръстосано субсидиране, тъй като не се е доказало същото между дейностите пренос, разпределение и доставка. Същите са били отделни лицензионни дейности, цените по отношение на които се определят въз основа на различни ценообразуващи елементи. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на детайлно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото решението в оспорената част е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на КЕВР по чл. 30, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, 9 и т. 10 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 19 и чл. 31а от ЗЕ и в предвидената от закона форма, тъй като съдържа изброените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. В тази смисъл нормативно установената форма за издаване на решението е спазена, а доводите за липса на такава – са неоснователни. Оспореното решение съдържа подробни мотиви приети по реда на чл. 51, ал. 2 от НРЦЕЕ, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на административния акт (такива се съдържат и в съпровождащите го документи - доклади, протоколни решения), обсъдени са предложенията на енергийните дружества, като са изложени съображения, обосноваващи възприетия от комисията начин на формиране и определяне на цените и техните стойности. Ето защо доводът на дружеството - жалбоподател, че решението не съдържа мотиви е неоснователен. Решението на КЕВР в оспорената част е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Като орган, натоварен с функции по регулиране на дейностите в енергетиката, КЕВР разполага с правомощието да регулира цените, съобразно правилата на раздел ІV "Ц. регулиране" от глава трета на ЗЕ и Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Производството по чл. 31а, ал. 1 от ЗЕ е служебно и започва по инициатива на Комисията. В това производство не е предвидено основание, въз основа на което енергийното дружество да подаде заявление за утвърждаване на цени, а и КЕВР няма задължение като регулаторен орган да приема еднозначно разчетите и предложенията на енергийните предприятия. Неоснователно е възражението за тълкуването на чл. 31а от ЗЕ не във връзка с чл. 36, ал. 1 ЗЕ. Редът по чл. 31а ЗЕ за изменение на утвърдените цени е различен от реда за утвърждаване на цените на електрическа енергия по чл. 36, ал. 2 ЗЕ. Разпоредбата на чл. 31а ЗЕ предоставя възможност за изменение на цените на електрическа енергия, което за разлика от общия случай е основано на изменение само на някои от ценообразуващите елементи. Освен това, редът по чл. 31а ЗЕ касае изменението на вече утвърдени цени по време на регулаторния период. Съгласно § 1, т. 18 от ДР на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/ "ценови период" е период, през който цените остават непроменени от комисията - обикновено дванадесет месеца. Нормата на чл. 31а ЗЕ е изключение от това правило за неизменност на цените по време на регулаторния период. Настоящият състав приема за неоснователен довода по отношение на размера на предвидената в чл. 9, ал. 2 от НРЦЕЕ компонента за крайно снабдяване с електрическа енергия, тъй като същата е определена в максимален размер от 3 на сто от утвърдената средна покупна цена за енергия на дружеството. Същото се подкрепя и от отговора на задача втора от приета по делото съдебно – икономическа експертиза На следващо място настоящия състав споделя извода на първоинстационния съд, че е недоказано наличието на кръстосано субсидиране по см. на § 1, т. 31 от ДР на ЗЕ. Неоснователно е и последното оплакване в жалбата, че решението на ДКЕВР е взето в нарушение на целите на ЗЕ. Решението на ДКЕВР е взето в съответствие с чл. 23 и чл. 24 ЗЕ. По отношение на касационната жалба на [фирма] настоящият съдебен състав счита, че също е НЕОСНОВАТЕЛНА. Както бе отразено по- горе с тази касационна жалба се оспорва третия диспозитив от съдебното решение, с който съдът е отхвърлил жалбата на [фирма] с ново наименование [фирма] срещу решение № Ц-43 от 30.12.2013 г. на ДКЕВР, в частта по раздел Х, т. 8. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - С. - град е приел, че оспорваното решение № Ц-43/30.12.2013 г., издадено от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, в оспорената му част е издадено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията на КЕВР. На следващо място е приел, че същото е издадено и при спазване на изискванията за форма, тъй като съдържа изброените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, както и че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Административния съд е приел, че е проведено ограничено по обем административно производство, касаещо коригиране на количеството на електрическа енергия за собствени нужди и трансформация на основание чл. 31а от ЗЕ. Съдът, е приел, че при тази процедура дружествата не подават заявления, като производството започва и се провежда служебно по инициатива на комисията. Съдът е установил, че изменението на цените е извършено с оглед спазване на принципите на ценово регулиране, посочени в чл. 23 и чл. 31 от ЗЕ и осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти. Първоинстанционния съд е приел за неоснователно и оплакването, че за развилото се производство следвало да бъдат събрани само писмени доказателства, тъй като е приел, че в АПК няма такова изискване; на следващо място е прието за неоснователно възражението, че оспореното решение на Комисията не е съобразено с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК; Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на детайлно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Решението в оспорената част е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на КЕВР по чл. 30, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, 9 и т. 10 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 19 и чл. 31а от ЗЕ, следователно не е налице наведения от страна на касатора довод, че административния орган е постановил акт извън предоставената му от закона компетентност, което води до нищожност на издадения административен акт. Решението на КЕВР в оспорената част е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Като орган, натоварен с функции по регулиране на дейностите в енергетиката, КЕВР разполага с правомощието да регулира цените, съобразно правилата на раздел ІV "Ц. регулиране" от глава трета на ЗЕ и Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Производството по чл. 31а, ал. 1 от ЗЕ е служебно и започва по инициатива на Комисията. В това производство не е предвидено основание, въз основа на което енергийното дружество да подаде заявление за утвърждаване на цени, а и КЕВР няма задължение като регулаторен орган да приема еднозначно разчетите и предложенията на енергийните предприятия. Редът по чл. 31а ЗЕ касае изменението на вече утвърдени цени по време на регулаторния период. Съгласно § 1, т. 18 от ДР на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/ "ценови период" е период, през който цените остават непроменени от комисията - обикновено дванадесет месеца. Нормата на чл. 31а ЗЕ е изключение от това правило за неизменност на цените по време на регулаторния период. Относно навадения от страна на касатора довод, че административния съд не е изследвал липса на необходимост за изменяне на утвърдени цени на електрическа енергия следва да се приеме за неоснователен, тъй като необходимостта за изменение на утвърдените цени по време на ценовия период, както и всички релевантни обстоятелства, свързани с това са установени от съда въз основа на мотивите на административния акт. Неоснователни, разгледани по същество, са и релевираните от жалбоподателя доводи за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на собствени и съществени мотиви, както и излагане на погрешни такива, касатора е посочил, че съдът не е взел предвид и направените възражения по повод липса на мотиви към Решение № Ц-43/30.12.2013 г. Настоящият съдебен състав счита, че при постановяването на решението първоинстанционния съд е обсъдил всички относими към предмета на правния спор обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на делото като се е мотивирал за това. В този смисъл съдът правилно е установил правнорелевантните факти, като е взел отношение по всички относими към предмета на делото възражения от страна на жалбоподателя, като е изложил мотиви защо не ги приема за основателни. На следващо място настоящия състав счита, за неоснователен довода за това, че съдът не е анализирал дали изключително кратките срокове, приложени в административното производство по издаване на обжалваното решение, не са довели до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Видно от представените доказателства по делото административния орган съгласно чл. 34, ал. 3 от АПК е осигурил на страните възможност да предоставят писмени искания и възражения. Дружеството се е възползвало от тази възможност и е депозирало писмено възражение и становище по проект на решение. Следователно не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, щом е взел участие в административното производство. На следващо място неоснователно е оплакването за неправилност на извода на съда, че административия орган е спазил изискването на чл. 35 от АПК. Настоящия състав приема, че изискването на чл. 35 не означава, че възраженията и обясненията на страните задължително трябва да бъдат отразени в мотивите на издадения административен акт, заедно с аргументите защо не се приемат. В настоящия случай в мотивите към решението на Комисията са отразени възраженията, но необсъждането на всички конкретни възражения не е нарушение на административнопроизводствените правила, след като не са налице доказателства който да опровергават фактическите основания послужили за издаване на административния акт от страна на органа. Действително, съгласно чл. 35 АПК, преди да издаде индивидуалния административен акт, органът е длъжен да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди възраженията, но от друга страна в чл. 59, ал. 2 от АПК, където са регламентирани задължителните реквизити на административния акт никъде не е посочено, като задължителен реквизит, отразяването на възраженията на заинтересованите лица и излагането на мотиви защо тези възражения не се приемат. Текстовете на чл. 59, ал. 2 АПК не могат да бъдат допълвани по тълкувателен ред. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи на съда, поради необсъждане в цялост на заключението на комплексната съдебно-икономическа и техническата експертиза. Несъобразяването на изводите на съда със заключението на назначената комплексна експертиза по своя характер представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а не необоснованост на решението. Съдът е изложил подробни мотиви, поради които не кредитира заключението на експертизата. Съгласно разпоредбата на чл. 202 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го преценява с оглед всички доказателства по делото. В случая, съдът е изложил убедителни мотиви, поради които не е кредитирал като относимо доказателство заключението на КСИТЕ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение, не страда от инвокираните с двете касационни жалби пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на [фирма] и [фирма] за присъждане на разноски се оставят без уважение. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, ответника има право на разноски, но същите не следва да бъдат присъдени макар и своевременно поискани, тъй като Комисията за енергийно и водно регулиране се представлява от упълномощени представители – правоспособни юристи и двамата на длъжност главен експерт в Дирекция "Правна", следователно същите не заемат длъжността юрисконсулт, а съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. е предвидено, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, следователно настоящия състав приема, че не налице такова представителство и не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,