Решение № 8463 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2860/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по касационна жалба от Й. Ваклева срещу решение 15273/9.12.2020г. на Върховен административен съд, шесто отделение по адм. дело 1841/2020г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение по т. 3.2 по Протокол 2 от заседание на Съдийската колегия на ВСС от 28.01.2020г., с което е наложено на съдия Й. Ваклева-съдия в Софийски районен съд дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1 т. 6 от ЗСВ-дисциплинарно освобождаване от длъжност за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ, изразяващи се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, както и действия или бездействия, които неоправдано забавят производството по съдебните дела. Поддържат де доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК, поради което се и иска отмяната му. Възраженията се свеждат до нарушения, свързани с определяне предмета на производството, по събиране на доказателствата и дейността по оценка на събраните доказателства. Също така за необоснованост на изводите, противоречие на мотивите, не обсъждане на възраженията на страната, противоречие със създадената съдебна практика. Жалбата е развита в писмени бележки, включително и с доводите за несъразмерност на установените забави и наложеното наказание. Жалбата се поддържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на касаторката, адвокат Тренев и лично от Й. Ваклева. Ответникът, Съдийска колегия на висшия съдебен съвет /СК на ВСС/ чрез процесуален представител юрисконсулт Атанасова взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Ответникът, административен ръководител на Софийски районен съд не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, инспекторат към Висшия съдебен съвет не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Върховния административен съд е образувано по жалба на Й. Ваклева срещу решение по т. 3.2 по Протокол 2 от заседание на СК на ВСС, проведено на 28.01.2020г. С него се налага на съдия Й. Ваклева-съдия в Софийски районен съд, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1 т. 6 от ЗСВ-дисциплинарно освобождаване от длъжност за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ЗСВ, изразяващи се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, както и действия или бездействия, които неоправдано забавят производството по съдебните дела. Възраженията са незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Жалбата съдържа доводи за нарушения на административно производствените правила, нарушения на материалния закон и целта на закона, съставляващи основания за отмяна на акта по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Изразяват се в това, че са необосновани изводите относно натовареността, факторите от организационен, здравословен и друго естество и е подценено качеството на изготвените съдебни актове. Относно нарушението на материалния закон не е съобразено липсата на умисъл/субективната/ страна в констатациите за нарушения. Също така във връзка с нарушението на целта на закона се поддържа, че има разминаване на между основния извод за системно нарушение на служебните задължения и изискването за пълно и обективно обсъждане на данните. Така подадената жалба е допълвана и развивана от фактическа и правна страна в хода на съдебното производство, включително с доводите за нарушения на във връзка с давностните срокове, събиране на доказателства и правото на защита. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна и като такава я е отхвърлил. От фактическа страна е установено от приложената административна преписка, че към дата 16.08.2016г. съдия Ваклева е допуснала просрочия с продължителност забава до две години и месеца, за едно решение, забава от 1г. и 3 м. за о броя, 1г. и 6 м. за 31 броя актове, 1г. и 9 м. за 8 броя, 2г. за 14 броя, 2г. и 3 м. за 21броя, 2г. и 6 м. за 29 броя, 2г. и 9м. за 14бр., 3г. 4 8м., 3г. за 8броя съдебни актове, 3г. и 3м. за 12броя, 3г. и 6 месеца за 12 броя, 3г. и 9м. за 12 броя и 4г. и 6м. за 5 броя. Във връзка с възраженията съдът е изложил мотиви с обсъждане на доказателствата по делото като приел за неоснователни възраженията относно, натовареност, давностни срокове факторите от организационен, здравословен и друго естество. Преценен е фактическия състав на нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ от обективна и субективна страна, обсъдени са всички възражения във връзка с правото на защита и съразмерността на наложеното наказание и неговата индивидуализация. Преценено е поведението на магистрата с оглед на всички негови възражения и доводите за наличие на отменителни основания са приети за неоснователни. При установеното ат фактическа и правна страна жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. Решението е постановено в производство по реда на глава шестнадесета от ЗСВ чл. 307 чл. 328 от Закона за съдебната власт, раздел първи Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокуророти и следователите, на административните ръководители на съда прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет. В чл. 307 разпоредбата изпълнява принципа за законоустановеност на дисциплинарното нарушение, включително и по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ като предвижда, че такова нарушение е системно неспазване на сроковете предвидени в процесуалните закони действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. Няма законова конкретизация относно количеството и качеството на тези действия, по колко дела следва да са налице, като по отношение системността следва да се приеме, че това са количествени случаи на три и повече. На следващо място уредбата в ЗСВ не изброява и примерно какъв е характера на действията или бездействията и неспазването на кои срокове е в хипотезата на дисциплинарното нарушение. Поради това във всеки конкретен случай дисциплинарно наказващия орган следва да установява характера и вида на нарушението и да излага мотиви относно установения фактически състав, защо приема, че попада в хипотезата на чл. 307 ЗСВ. В настоящият случай са установени по безспорен начин броя и видовете дела, по които има забавяне за изготвяне на съдебния акт. Установени са по безспорен начин и неспазването на сроковете за произнасяне по образуваните дела, като количеството е напълно достатъчно за обосноваване на извод относно системност и действия или бездействия които неоправдано забавят производството. Забавянето с години по множество дела да се напишат съдебните актове е предостатъчно от фактическа страна за обосноваване на извод за наличие на фактическия състав на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ, което е свързано и с нарушението по т. 1. Изводите на съда в обжалваното решение се основават на еднозначни доказателства относно съществените факти от значение за правилното решаване на спора. Поддържаните доводи за предмета на производството са неоснователни с оглед изводите от фактическа и правна страна относно периода на нарушението, вида и обема на действията и бездействията и неспазване на сроковете. Доводите относно доказателствата и тяхната относимост съдът е преценил с обосновани изводи относно главния факт на доказване на извършеното дисциплинарно нарушение. По отношение спазване на разпоредбата на чл. 309 ЗСВ съдът е изложил мотиви относно вида и размера и индивидуализация на наложеното дисциплинарно наказание. Тези мотиви се споделят напълно от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК към които препраща. Това се отнася и за доводите в касационната жалба, разгледани вече от първоинстанционния съд и приети за неоснователни. Неоснователни са поддържаните доводи за нарушение на установената съдебна практика по дела във връзка със сроковете на провеждане на административното производство. Тези доводи са неоснователни с оглед спецификата на конкретния случай, в който се наслагва поведение на бездействие и неспазване на сроковете, предмет на образувани дисциплинарни дела и периоди. В случая срокът на административното производство се налага от обема на фактическата страна на нарушението и осигуряване на правото на участие и защита на жалбоподателя в административното производство, с оглед исканията по доказателствата и възраженията му. Обстоятелството, че административният орган не е постановил акт, с който удължава срока на провеждане на производството по никакъв начин в случая не съставлява нарушение в хипотезата на основание по чл. 146 т. 5 АПК за отмяна на решението на СК на ВСС. В такъв смисъл няма нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение на съда. Неоснователни са и доводите относно справедливостта на наказанието, поради неправилно индивидуализиране с оглед на конкретните отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. Административният орган и съдът са изложили подробни мотиви относно тези обстоятелства и правилно са приели, че те предопределят налагането на най тежкото дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност. При изложените фактически и правни съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд петчленен състав на втора колегия