Решение № 3834 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13308/2019 г.

Решение № 3834 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13308/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби. Касаторът Директор на Дирекция "ОДОП"- София обжалва решение № 4818/10.07.2019 г. по адм. д. № 7445/2018 г. на Административен съд – София град в частта, с което е отменено решение № 795/8.6.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП, в частта му, с което е потвърден ревизионен акт № Р-22002217005382-091-001/21.3.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, относно установени задължения на основание ЗДДС, в размер на 900 000 лева главница и 245 395, 26 лв. лихви за периода от 1.06.2015 г. – до 31.08.2015 г. Поддържа, че са допуснати касационни основания - необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо в размер на 25932, 36 лв. и държавна такса – 1700 лева. Ответникът по тази жалба "Богдана 2005" ООД в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуален представител адв. Драгунин оспорва жалбата като неоснователна. Втора касационна жалба е подадена от "Богдана 2005" ООД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството относно установени задължения на основание ЗДДС, в размер на 3 207 200 лв. – главница. Според касатора решението в обжалваната част е неправилно, постановено е в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Подробни съображения излага в жалбата. Моли да бъде отменено решението в оспорената му част и да бъде отменен РА. Претендира разноски. Ответника по тази жалба Директор на Дирекция "ОДОП"- София, чрез процесуален представител юрк. Арнаудова в съдебно заседание, без да излага конкретни мотиви оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо в размер на 25932, 36 лв. и държавна такса – 1700 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби, и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. За да се произнесе по съществото на спора съобрази следното. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 795/8.6.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП, в частта му, с което е потвърден ревизионен акт № Р-22002217005382-091-001/21.03.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, относно установени задължения на основание ЗДДС, в размер на 900 000 лева главница и 245 395, 26 лв. лихви за периода от 1.06.2015 г. – до 31.08.2015 г. В останалата част е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че "БОГДАНА - 2005" ООД е издало на "ЯХТИНГ БГ" ЕООД фактура № 14/30.06.2015 г. с данъчна основа 4 500 000, 00 лв. и ДДС 900 000, 00 лв., с основание "съгласно договор от 30.06.2015 г. " Като основание за издаване на фактурата е приложен договор за лизинг, сключен на 30.06.2015 г. между ревизираното лице, като лизингодател и собственик на недвижими имоти, съгласно учредено право на строеж по нотариален акт № 86, том IV, per. № 5420, дело № 575 от 2007 г и "ЯХТИНГ БГ" ЕООД, като лизингополучател. През данъчен период м. 08. 2016 г. ревизираното лице е отразило в дневника за продажби кредитно известие, издадено на "ЯХТИНГ БГ" ЕООД № 15/1.08.2016 г., с предмет "съгласно договор за лизинг 30.06.2015 г.", на стойност 4350 000, 00 лв. и начислен ДДС 870 000 лв., издадено към фактура № 14/30.06.2015 г. с данъчна основа 4 500 000, 00 лв. и ДДС 900 000, 00 лв. Като основание за издаване на кредитното известие е представено уведомление за разваляне на договор за лизинг от 30.06.2015 г. до "ЯХТИНГ БГ" ЕООД с вписана дата 29.07.2016 г. В уведомлението се посочва, че тъй като до настоящия момент /29.07.2016 г. /, "ЯХТИНГ БГ" ЕООД не изпълнява поетите в договора за лизинг от 30.06.2015 г. задължения за плащане, а е платило само две лизингови вноски, "БОГДАНА - 2005" ООД няма интерес от толкова закъсняло изпълнение, поради което счита сключения договор за лизинг от 30.06.2015 г. за развален на основание чл. 87 от ЗЗД и чл. 19, ал. 1 от договора. При така установената фактическа обстановка от правна страна е прието, че тази фактура не обективира реална доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и тя е издадена при липса на настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. В резултат на това е прието, че данъкът по фактурата е начислен неправомерно и въпреки разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС. Изложени са мотиви, че е налице "разваляне на доставка" по смисъла на чл. 115 ЗДДС, поради което задължение на доставчика е да издаде известие. Доколкото е налице изменение на данъчната основа, следва да издаде кредитно известие съгласно чл. 115, ал. 3 ЗДДС и именно такова е издадено от него. Кредитното известие променя данъчната основа и от тази дата следва да се приеме, че данък не следва да се дължи. При тези мотиви е отменил РА в тази му част. В останалата част, съдът е приел жалбата на дружеството неоснователна. За да постанови този резултат съдът е установил, че РЛ е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 3 207 200, 00 лв. по три фактури, издадени от "СТАР СЕЙЛС" ЕООД, с предмет "машини за производство на стъкло". Приел е, че към всяка една от фактурите е представен договор за доставка и приемо-предавателен протокол, чиито дати са идентични с датите на издаване на фактурите. Съгласно договорите доставчикът "СТАР СЕЙЛС" ЕООД прехвърля на купувача "БОГДАНА 2005" ООД описаните в договора машини за производство на стъкло срещу посочената в договора цена. Като място на доставка в договорите е посочено гр. София, ул. "Костенец" № 12. Установил е също така, че в хода на производството по административно обжалване на първоначалния РА жалбоподателят е представил доказателства за извършен транспорт на процесиите машини при получаването им от "СТАР СЕЙЛС" ЕООД - три товарителници, в които като изпращач е посочен "СТАР СЕЙЛС" ЕООД, получател - "БОГДАНА - 2005" ООД и превозвач "НОВА ЛИФТ БГ" ЕООД. Съдът е обсъдил представените доказателства във връзка с уговореното плащане, извършено с последващо апортиране на процесните машини в капитала на "ВАГ БЪЛГАРИЯ". Обсъдил е и договора, сключен на 11.07.2016 г. между "БОГДАНА 2005" ООД, като продавач и "СТАР СЕЙЛС" ЕООД, като купувач, с който като РЛ е прехвърлило 16 394 200 броя поименни акции от капитала на "ВАГ БЪЛГАРИЯ" АД на "СТАР СЕЙЛС" ЕООД срещу цената в размер на 19 250 000, 00 лева. Установил е, че към договора е приложено временно удостоверение, съгласно което "БОГДАНА 2005" ООД притежава 16 394 200 броя поименни акции от капитала на "ВАГ БЪЛГАРИЯ" АД, прехвърлянето е направено с джиро. Прехвърлянето на акциите от "БОГДАНА 2005" ООД, на "СТАР СЕЙЛС" ЕООД не е признато от съда, тъй като е установено, че по партидата на РЛ е вписано прехвърляне на процесните 16 394 200 броя поименни акции от "БОГДАНА 2005" ООД на "ДЕЛТА КЪМПАНИ 2016" ЕООД. Направен е извод, че Споразумението за прихващане на насрещните вземания между "БОГДАНА 2005" ООД и "СТАР СЕЙЛС" ЕООД не би могло да удостовери действително погасяване на насрещни изискуеми задължения между двете дружества, респ. е налице липса на извършено плащане от "БОГДАНА 2005" ООД и "СТАР СЕЙЛС" ЕООД по процесните доставки. /договори за доставка от 1.08.2015 г., 27.07.2015 г. и от 30.06.2015 г. /. При тези данни е обосновал извод за липса на реалност на доставките на стоки по фактурите, издадени от "СТАР СЕЙЛС" ЕООД, като е приел, че са налице обективни данни, от които може да се заключи, че ревизираното лице участва в сделки, за които знае, че са част от данъчна измама, с цел осигуряване на данъчно предимство. Като недоказани са възприети твърденията на дружеството, че подобно прехвърляне не е извършено от законния представител на дружеството, като за този факт са уведомени компетентните органи и е пуснат сигнал в търговския регистър. Касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП е неоснователна. Законосъобразни са изводите на административният съд за недължимост на ДДС по доставката към "Яхтинг БГ" ЕООД. Съгласно чл. 203 от Директива 2006/112, ДДС е дължим от всяко лице, което начислява данъка във фактура. Тази разпоредба е транспонирана дословно в чл. 85 ЗДДС. От практиката на Съда на ЕС следва, че посочените в цитираните текстове лица са платци на начисления ДДС независимо от задължението за заплащането му поради облагаема по ДДС сделка /реш. по дело Руседеспред, С-138/12, т. 23, решение на СЕО от 19.09.2000 г. по дело С-454/98 Schmeink & Cofreth AG & Co KG, т. 47, решение по дело С-566/07 Stadeko, т. 26-28. / Целта на тази уредба е отстраняване на риска от загуба на данъчни приходи, който може да бъде породен от предвиденото в чл. 167 и сл. от Директивата право на приспадане. Начисляването на ДДС във фактура по принцип поражда основание по чл. 85 ЗДДС за внасяне на данъка. Възможността за корекция е само изключение от това правило и тя се преценява конкретно за всеки отделен случай. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставката или при развалянето на доставката, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, като в ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че при намаление на данъчната основа или разваляне на доставки се издава кредитно известие. Съгласно чл. 115, ал. 2 ЗДДС известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1. Цитираните норми въвеждат в националното законодателство разпоредбата на чл. 90 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно Общата система на данък добавена стойност, според която в случаите на анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или когато цената е намалена след извършването на доставката, основата се намалява съответно съгласно условия, които се определят от държавите-членки. Следователно релевантните факти, които обуславят издаване на кредитно известие и които подлежат на доказване са намаление на данъчната основа на доставките или разваляне на доставките. Доказването настъпването на тези обстоятелства е изцяло в тежест на ревизираното лице. В случая е налице основание за издаване на кредитното известие, тъй като РЛ е представило уведомление до "ЯХТИНГ БГ" ЕООД от 29.07.2016 г. за разваляне на договора, поради което обосновано съдът е кредитирал същото и отменил РА в тази част. По касационната жалба на "Богдана 2005" ООД: За да отхвърли жалбата в тази част първоинстанционният съд е приел липсата на облагаеми доставки. На първо място е приел за недоказано обстоятелството, че доставчикът "Стар Стейлс" ЕООД е притежавал стоките, предмет на процесните фактури. В тази връзка е развил доводи за липсата на доказателства, че те са придобити от него, липсата на на кадрова и ресурсна обезпеченост да извърши доставките. Приел е също така, че не са представени доказателства за технически спецификации, съпроводителни технически документи и др. подобни във връзка с трите машини. На следващо място е приел за недоказано извършеното плащане във връзка с представените доказателства за последващото апортиране на машините в капитала на "Ваг България" АД, с мотива, че нито едно от дружествата не е открито и не е представило доказателства за надлежно счетоводно отражение. На последно място е направен извод, че въз основа на събраните доказателства са налице обективни данни, че ревизираното лице е участник в сделки, за които знае, че са част от данъчна измама с цел осигуряване на данъчно предимство. Настоящият състав на ВАС не споделя изводите на административния съд във връзка с липсата на облагаеми доставки и счита решението в тази му част за неправилно. За да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и в негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки, като възникването на данъчното събитие може да се установи с всички допустими доказателства и доказателствени средства. В процесния случай още в хода на ревизионното производство жалбоподателят е представил надлежно и в законоустановения срок всички необходими документи доказващи по несъмнен начин реалност на съответните доставки на стоки, а именно: фактури, договори, приемо - предавателни протоколи, главни книги, документи доказващи плащания, хронологии на сметки, писмени обяснения, главни книги, хронологии от счетоводни регистри, оборотни ведомости и др. Получените стоки по фактурите, издадени от "Стар сейлс" ЕООД са заприходени в счетоводството на ревизираното дружество по сметка 240 "машини и съоръжения". Налице са безспорни доказателства относно договарянето, приемането и предаването на стоките. Спазено е и изискването на чл. 86, ал. 1, т. 2 ЗДДС за включване на процесните фактури в съответните Дневници за продажба. Установено е в хода на производството, че процесните машини са изцяло свързани с дейността на дружеството и осъществяваната от него независима икономическа дейност. Ревизираното дружество е представило изисканите му документи- копия от фактури, приемо- предавателни протоколи- подписани и от двете страни, пътни листи, хронология на счетоводни сметки. В този смисъл изводите на съда за липсата на доставки въз основа на доказателства за нередности при доставчика са неоснователни. Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони, при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. В този смисъл е и приложимата практика на СЕС. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата. В случая още в хода на ревизионното производство жалбоподателят е представил надлежно всички необходими документи доказващи по несъмнен начин реалност на съответните доставки на стоки, а именно: фактури, договори, приемо - предавателни протоколи, документи, доказващи плащания, хронологии на сметки, писмени обяснения, главни книги, хронологии от счетоводни регистри, оборотни ведомости и др. Необосновано съдът приема, че протоколите не могат да са доказателство относно предаването стоките с аргумент, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства установяващи авторството на подписите на договорите и приемо- предавателните протоколи, както и подписите на пътните листи във връзка с откритото производство по чл. 193 ГПК. В тази връзка основателно е възражението на дружеството направено в хода на съдебното производство /л. 240-244/, че оспорването на подписите е направено несвоевременно. Съгласно чл. 193, ал. 1 от ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. В случая писмените доказателства са били част от административната преписка приета от съда в първото по делото с. з. на 18.09.2018 г. и са обсъждани в хода както на първата, така и на повторната ревизия, като производството по оспорване е открито в шестото с. з. проведено на 23.04.2019 г. В тази връзка настоящият състав намира, че представените от РЛ – договори и протоколи следва да бъдат ценени като годни доказателства, които обективират реално възникнали облигационни правоотношения и реално прехвърляне на правото на собственост върху процесните стоки. В подкрепа на тези изводи на съда е и заключението на в. л. Петрова /л. 177 по изготвената и приета от съда експертиза, от което става ясно, че получените стоки по фактурите, издадени от "Стар сейлс" ЕООД са заприходени в счетоводството на ревизираното дружество по счетоводна сметка 204 Машини и съоръжения. Представените и приети по делото доказателства и доказателствени средства, ценени поотделно и съвкупно с останалите доказателства, обосновават извод за извършени доставки на стоки от "Стар сейлс" ЕООД. Наличието на приемо-предавателен протокол между страните доказва реалното фактическо предаване на вещта, респ. прехвърляне на правото на разпореждане с нея от продавача на купувача и наличие на реални доставки на стоки. Налице са и доказателства за извършения превоз от "Нова лифт" ООД. С оглед констатираното ненамирането на доставчика на адреса за кореспонденция и непредставянето от него на изисканите в хода на производството документи не може да постави в по- неблагоприятно положение получателя на фактурите, тъй като той не е в състояние да извършва кантрол върху документирането на стопанските операции в счетоводствата на доставчиците и не може да обоснове категоричен извод за липсата на реална доставка. Доказано е и плащането по доставките чрез прихващане на насрещни вземания между "БОГДАНА 2005" ООД и "СТАР СЕЙЛС" ЕООД. От приложените по делото писмени доказателства се установява наличието на сключен договор за доставка на машините между "Богдана 2005" ООД и "Стар Сейлс" ЕООД, като машините са апортирани в капитала на "ВАГ България" АД. Налице е сключен договор от 11.07.2016 година с който "Богдана 2005" ООД е прехвърлило 16 394 200 броя поименни акции от капитала на "ВАГ България" АД на "Стар Сейлс" ЕООД срещу цената от 19 250 000 лева. Към договора е приложено и временно удостоверение № 1, съгласно което "Богдана 2005" ООД притежава 16 394 200 броя поименни акции от капитала на "ВАГ България" АД. Прехвърлянето е направено с джиро. Това джиро е валиден документ и не е оспорено от страните, а и в настоящото производство не може да бъде установявана действителността на този платежен документ. В тази връзка напълно произволни са изводите на съда за вписване на тези акции в търговския регистър по партидата на друго дружество, доколкото са налице доказателства, че "Богдана 2005" ООД само и в един по-ранен момент е сезирало компетентните органи за злоупотреба с техните права във връзка с тези данни, включително и чрез писмено уведомяване в Търговския регистър. Тук е мястото да се посочи, че дори и да са налице спорни доказателства за реално извършеното плащане, както е приел първоинстанционният съд, съгласно приложимата практика на СЕС липсата на доказателства за плащане по доставката също не представляват елементи от фактическия състав за ползване правото на данъчен кредит. Неоснователни са и оплакванията свързани с недоказан произход на стоката по процесната доставка. Установяването на такъв произход на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извод, че стоката въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. Нееднократно в решенията си СЕС, както и в решения на ВАС се приема, че не може получателят по доставката да се държи отговорен за действията или бездействията на своя доставчик и не може да се вменява в негова тежест да доказва дали същият притежава ДМА, както и какви работници има назначени - по трудов или граждански договор и кои лица са участвали в изпълнение на фактурираните доставки. В подкрепа на изложеното по-горе са Директива 2006/112/ЕО и Решение на СЕС по дело С-18/13, където съдът е заключил, че данъчните органи не могат да откажат правото да приспадне данъчен кредит поради това, че издателят на фактурите или някои от неговите доставчици за извършили нарушения без да се доказва, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, извършена от посочения издател по фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата. Данъчно задължено лице, което действа добросъвестно и взема възможните разумни мерки, за да се увери, че не участва в ДДС измама, не може да бъде държано отговорно за евентуално извършена злоупотреба от други лица по веригата на доставките. Основателни в тази връзка са възраженията в жалбата, че по делото не съществуват обективни доказателства обосноваващ извод, че на "БОГДАНА 2005" ООД би могло да бъде известно по какъв начин доставчиците организират вътрешната си дейност, откъде се снабдяват със стоки и избягват ли заплащането на дължимите осигурителни вноски, като осигурители на своите служители. Събраните доказателства не свидетелстват за претендиралото наличие на субективния елемент - знанието на определени факти от страна на получателя по доставките, както е посочено в Решение от 21.06.2012 г. по обединени дела С-80/2011 и С- 142/2011 и Решение от 6.12.2012 г. по дело С-285/2011. В тях също, както в цитираните по- горе решения на СЕС по категоричен начин е указано, че органите по приходите могат да откажат да признаят право на приспадане само ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба, че получателят на стоките/услугите които са основание за правото на приспадане на данъчен кредит, е знаел или е трябвало да знае, че процесните доставки са част от данъчна измама, извършена от доставчиците му или от други субекти нагоре по веригата. Както Съдът на ЕС многократно изтъква в практиката си (решенията по делата "Боник", "Фирин", "ЛВК-56" ЕООД, "Евита-К и др.), режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006/112 не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл е и Решение на ВАС по адм. дело № 6245/2015 г. В случая данъчния орган не е ангажирал доказателства въз основа на които може да се направи извод за наличието на данъчна измама, извършена от доставчика- още по-малко, че ревизираното лице е знаело за тази данъчна измама, което да направи отказът да се признае данъчен кредит законосъобразен. Излагането единствено на извод за наличието на данъчна измама поради обстоятелството, че част от доставчиците не са открити на адресите за кореспонденция, не са представени доказателства за произхода на закупените стоки или липсата на кадрова обезпеченост, без да са наведени конкретни доводи за знание и за участие в данъчна измама на получателя на фактурите е необоснован. Не могат да бъдат споделени и изводите на съда във връзка с констативен протокол- акт № 124, том. 1, рег. № 3420 от 15.06.2017 г. издаден и нотариално заверен с подпис и печат на нотариус Й. Литовски за удостоверяване на наличие на машини. Цитирания по делото отговор на нотариуса в представено пред "ОДОП" писмо напрактика представлява изявление на физическо лице и в този му вид е неотносимо и недопустимо към спора. Не са налице доказатества за наличието на извършена официална проверка в регистъра на нотариуса, която да доведе до промяна характера на този документ. Не са налице и данни лицето да е разпитано в качеството му на свидетел, което е способ да бъдат потвърдени фактите в това писмо. Неоснователни са и доводите на съда за некредитиране на част от приложените по делото доказателства – пътни листи, товарителници. Обстоятелството, че писмени документи са представени в хода на административното обжалване или по-късно - при обжалването по съдебен ред, не променя доказателствената им сила, нито само по себе си обосновава категоричното заключение на съда, че са създадени за нуждите на съдебното производство. От съвкупната преценка на всички доказателства по делото следва обоснован извод за наличие на реални доставки по спорните фактури, издадени от "Стар сейлс" ЕООД, поради което решението на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно и необосновано. С оглед изхода на спора решението следва да бъде отменено и в частта относно присъдените в полза на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП разноски по компенсация в размер на 12583, 87 лева. На първия касатор не се дължат разноски за двете инстанции. Вторият касатор има право на разноски в общ размер на 12050 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,