Решение № 7306 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2500/2012 г.

Решение № 7306 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2500/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Елина-63" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано и управлявано от Мариана Георгиева Илиева, срещу решение № 691/22.12.2011 г., постановено по адм. д. № 716/2011 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, като в нея немотивирано се твърдят доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отмени обжалваната от дружеството Заповед № ДК-02-ЮЦР-222/21.04.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район. Ответникът, н-к РДНСК, Южен централен район, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пазарджик, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "Елина-63" ООД срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-222/21.04.2011 г. на н-к РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "почивна база - шест броя бунгала", находящ се в поземлен имот 236015, м. "Поленето", землище на с. Поибрене, община гр. Панагюрище. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е изпълнен без строителни книжа, в имот общинска собственост, че за него е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за търпимост на строеж, поради което подлежи на премахване. Решението е правилно. По делото няма спор, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който представлява съвкупност от шест броя бунгала, с предназначение за почивна база. Строежът е изпълнен през 1983 г. без разрешение за строеж и одобрени проекти, в поземлен имот, който е общинска собственост и без отстъпено право на строеж от собственика на земята. При така установените факти и обстоятелства изводите на съда, че се касае за незаконен строеж, който подлежи на премахване са обосновани и в съответствие на доказателствата по делото. Правилно е прието, че за строеж, изпълнен в имот, общинска собственост, без да е налице отстъпено право на строеж от собственика на имота, не може да бъде признат режим на търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Освен това не е установено по делото за имота да е одобряват ПУП, за да се извърши преценка дали строежът е допустим по действуващия ПУП. С оглед изложеното съдът е постановил решението си правилно прилагане на материалния закон, при изяснени релевантни факти и обстоятелства имащи значение за спора, като правните му изводи кореспондират на тях и е обосновано, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Без значение за спора е обстоятелството дали е издадено у-ние за търпимост от главния архитект за строежа, тъй като търпимостта на даден строеж в производство по констатиране и издаване на заповед за премахването му, се установява от органа, който е оправомощен да констатира това и съответно да издаде заповедта, а това са органите на ДНСК. И при издадено такова у-ние, то няма доказателствена стойност за търпимостта му по отношение органите на ДНСК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК