Решение № 2757 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8333/2010 г.

Решение № 2757 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8333/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Ловеч, чрез упълномощения юрисконсулт Малина Василева Николова, против решение № 62 от 5.05.2010 г., постановено по административно дело № 10 от 2010 г. на Административния съд - Ловеч, с което е отменена заповед № ЗД-ЗД04-0014 от 22.12.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ловеч, и преписката е върната на ДСП - гр. Ловеч, за довършване на производството по чл. 57а от Семейния кодекс (отм.). Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Николай Василев Иванов, чрез пълномощника си адвокат Ваня Кривошиева, релевира доводи за правилност на атакуваното съдебно решение и неоснователност на подадената срещу него касационна жалба, поради което моли последното да се остави в сила. Представителят на ВАП дава заключение за основателност. ВАС, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Ловешкия административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 86, ал. 4 от Семейния кодекс (СК), е оспорената от Николай Василев Иванов заповед № ЗД-ЗД04-0014 от 22.12.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ловеч, с която на жалбоподателя е отказано вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване по заявление с вх. № ЗД-94НН/0004 от 16.09.2008 г. Основният мотив на административния орган да постанови отказа е непредставянето на социален доклад от съответния компетентен орган в държавата по постоянно местопребиваване на кандидат-осиновителите и че междувременно е влязъл в сила нов СК (ДВ, бр. 49 от 2009 г., в сила от 1.10.2009 г.), който е променил нормативната уредба на процесните правоотношения. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорваната заповед като постановена при нарушения на материалния закон - чл. 146, т. 4 от АПК, в смисъл на погрешно прилагане на нормите на СК (нов), което довело и до незаконосъобразния отказ. Съдът е приел, че след като административното производство е започнало на 16.09.2008 г. при действието на отменения СК, е следвало да завърши по същия ред на чл. 57а от СК (отм.). В мотивите на съдебния акт е прието, че директорът на ДСП - Ловеч, е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не е спазил законово определените срокове за издаване на индивидуалния административен акт. Решението на Ловешкия административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Както вече се посочи, новият Семеен кодекс е обнародван в ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., но в него е предвидено, че влиза в сила от 1.10.2009 г. Кандидат-осиновителят Николай Василев Иванов е подал заявление до ДСП - Ловеч, с вх. № ЗД-94 НН/0004 от 16.09.2008 г. с искане да бъде вписан в регистрите на всички регионалните дирекции за социално подпомагане на територията на Република България за осиновяващи при условията на пълно осиновяване. Предвид настъпилата законодателна промяна, при която с § 3 от ПЗР на СК (обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) е отменен СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г.), по отношение на незавършеното административно производство следва да се прилагат особените правила при международното осиновяване по новия СК (чл. 110 - 121), тъй като няма спор, че Николай Василев Иванов е лице с обичайно местопребиваване в чужбина по смисъла на чл. 48, ал. 7 от Кодекса за международно частно право (КМЧП) и новоприетите норми важат и за него, без значение в каква насока се е променил режимът по осиновяване, включително и възникването на неблагоприятния ефект. Съгласно раздел V от действащия СК и издадената от министъра на правосъдието на основание чл. 84, ал. 3 от КМЧП и чл. 112, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 112, ал. 6 и чл. 113, ал. 4 от СК Наредба № 13 от 30.09.2009 г. за определяне на условията и реда за даване на съгласие за международно осиновяване и за воденето на регистрите на международните осиновявания (обн., ДВ, бр. 80 от 9.10.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) Министерството на правосъдието (МП) осъществява функциите на централен орган, предвидени в Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (съставена в Хага на 29 май 1993 г., ратифицирана със закон - ДВ, бр. 16 и 78 от 2002 г.), а според чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК Министерството на правосъдието води регистър на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Република България при условията на пълно осиновяване. Цитираната законова и подзаконова уредба за международното осиновяване не предвижда в компетентност на регионалните дирекции за социално подпомагане осъществяване на дейността по вписването в регистрите по чл. 113, ал. 1 от СК, която е различна от тази по вписването в Националния регистър на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване по чл. 85 от СК. Следователно при действието на новия СК директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Ловеч, не е бил компетентен да се произнася по заявлението на Николай Василев Иванов и искането му за вписване в регистъра при международни осиновявания по чл. 113, ал. 1, т. 2 от същия кодекс. Същият е следвало съгласно чл. 31, ал. 2 от АПК да препрати заявление вх. № ЗД-94НН/0004 от 16.09.2008 г. на Министерството на правосъдието за разглеждането му по реда на Наредба № 13 от 30.09.2009 г. за определяне на условията и реда за даване на съгласие за международно осиновяване и за воденето на регистрите на международните осиновявания. Издадената при липса на материална компетентност заповед № ЗД-ЗД04-0014 от 22.12.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ловеч, е нищожна на основание чл. 146, т. 1 от АПК. В производството по оспорването й Ловешкият административен съд е следвало да констатира тази нищожност и с решението си по делото да я обяви - съгласно чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК. Като е отменил заповед № ЗД-ЗД04-0014 от 22.12.2009 г. на директора на ДСП - гр. Ловеч, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, и вместо него да се постанови друго от касационния съд, с което да се обяви за нищожна процесната заповед. На основание чл. 173, ал. 2 и 4 от АПК делото като преписка следва да се изпрати на Министерството на правосъдието за разглеждане на заявлението от 16.09.2008 г. на Николай Василев Иванов с постоянен адрес гр. Ловеч и настоящ адрес гр. Валенсия, Испания, за вписване в регистъра за осиновяващи при условията на пълно осиновяване. По изложените съображения ВАС - шесто отделение,