Решение № 3706 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9465/2015 г.

Решение № 3706 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9465/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на митнически пункт (МП) "Пристанище Бургас - център" към митница Бургас, чрез юрк. Т. като процесуален представител, срещу решение № 880/15.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2304/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушаване на материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна. Ответникът - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, чрез пълномощника си юрк. М. И., излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди доводите в жалбата и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу решение, което е неблагоприятно за нея. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е прогласил нищожността на решение № 5770/24.09.2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас център" към митница Бургас. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение на началника на МП "Пристанище Бургас център", с което внесената от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД стока с ЕАД МРН 12BG001007Н0000792/20120111 и декларирана с код 2710 19 71 по Комбинираната номенклатура (КН) е определена с нов код - 2707 99 99. Въз основа на това е определено мито в размер на 98 490,11 лв. и допълнителен ДДС в размер на 19 698,03 лв. При внасянето на стоката с посочения ЕАД и съгласно декларирания от дружеството код по КН е постановено решение от митническите органи № 717/07.02.2012 г., което не е обжалвано. Оспореното пред съда решение на митническия орган е издадено след извършването на повторна проверка на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Бургаският административен съд е обосновал извод, че оспореното пред него решение за нищожно. Приел е, че не са настъпили нови обстоятелства след издаването на първоначалното решение, което е влязло в сила, поради което не са налице предпоставките за възобновяване на производството по реда на чл. 99 АПК, като съответно липсва и процедура по глава V във вр. с чл. 103, ал. 4 АПК. Според съда, като такова не може да се приеме заключението на митническата лаборатория, което е единственото основание, послужило за издаването на ново решение за преуреждане на вече регламентираните отношения между страните при внасянето и декларирането на стоката. Съдът е изложил съображения, че не са спазени изискванията по чл. 84а от Закона за митниците (ЗМ) за последващ контрол. Приел е, че административният орган не е имал компетентност да преразгледа своето предходно, влязло в сила решение, поради което оспореният акт е нищожен. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността (МКО), митническите органи имат право след вдигането на стоките и с цел установяване истинността на данните от декларацията да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Следва да се отбележи, че с Регламент (ЕО) 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23.04. 2008 г. е приет нов Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс (ММКО), като с него се предвижда поетапно влизане на ММКО в сила до 2013 г. Правната уредба на последващия контрол в ММКО се съдържа в чл. 27 от същия. Тази правна уредба се съдържа и в глава ХIV, раздел IV "Последващ контрол на декларирането" от Закона за митниците - от чл. 84 до чл. 84м вкл. С чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от Митническия кодекс на Общността са въведени два вида контрол на декларирането. Единият е проверка на декларацията, а другият е последващ контрол. Двата режима са възприети от българското законодателство и са доразвити в посочените по-горе разпоредби от ЗМ. Последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, изискваща уведомяване на пасивния субект по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. При повторната проверка на декларацията митническите органи са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице. В разглеждания случай е очевидно, че се касае за повторна проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ. Според тази разпоредба митническите органи могат по собствена инициатива (служебно) или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията. Това е процедура, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация (органът е приел декларираната стока от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД с опростена митническа декларация) и установяване на съответствието с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на декларатора (в този смисъл е решение на СЕС по дело С-379/2000 г., т. 21). Затова е необходимо да се направи разграничение между двата процеса: повторна проверка на декларацията и последващ контрол. В случая от данните по делото се установява, че е извършена именно повторна проверка на декларацията. Този извод се подкрепя и от факта, че митническият орган е насочил действията си към изясняването съдържанието на ЕАД. Съпоставил е информацията в представената митническа декларация от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и съпътстващата стоката документи, като за целта е използвал получените резултати за произхода и състава на стоката, обект на лабораторен анализ. Приел е несъответствие между посоченото от дружеството в декларацията и получения резултат от митническата експертиза, извършена в лабораторията в гр. Русе. При тълкуване разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗМ се установява, че когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. От анализа на нормата следва, че и при двата вида проверка - при повторна проверка на декларацията и при последващ контрол, могат да бъдат установени част от изброените несъответствия. При повторната проверка на декларацията законодателят не е поставил изискването за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка. Обратно е прието в чл. 84в, ал. 1 ЗМ, която е относима към последващия контрол и изрично е посочено, че тази проверка се извършва въз основа на заповед за възлагане. За повторната проверка на декларацията не е предвидено нарочно производство и тя може да бъде извършена както по инициатива на митническия орган, така и по искане на декларатора. За нейното провеждане не е въведено изискването за издаване на заповед, с която да се постави началото на това производство, за разлика от процедурата за осъществяване на последващ контрол по реда на чл. 84а ЗМ. При последващия контрол следва да бъде издадена заповед за започване на производството от съответния компетентен орган, която да съдържа определените в чл. 84в, ал. 3 ЗМ реквизити и мотиви. С издаване на обжалваното пред инстанцията по същество решение № 5770 от 24.09.2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас център" е възникнало задължение за допълнително заплащане на митническо задължение по чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС, което е в резултат от поправката на декларацията при вече извършено тарифно класиране в нов код по КН 2707 99 99. Това решение притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и подлежи на обжалване по общия ред, предвиден в АПК (виж решение на СЕС по дела С-430/2008 г. и С-431/2008 г., С-468/2003 г., С-379/2000 г.). В случая е приложима хипотезата по чл. 84, ал. 1ЗМ, а не процедурата по възобновяване на производството по чл. 99 и сл. АПК. Законът за митниците е специален спрямо Административнопроцесуалния кодекс. Първоинстанционният съд е постановил решението си при допуснато нарушение на материалния закон, като не е разграничил по същността им процедурите по чл. 84 и чл. 84а ЗМ и неправилно е приел, че е извършен последващ контрол. В нарушение на материалния закон са и изводите му за нищожност на оспорения административен акт поради липса на предпоставките по чл. 99 АПК. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е изложил съображения по останалите доводи, свързани със законосъобразността на оспорения административен акт, което препятства контрола на касационната инстанция в тази част. Обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне относно законосъобразността на решение № 5770/24.09.2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас център" при Митница Бургас. По претендираните разноски за тази инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,