Решение № 448 от 2.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2279/2011 г.

Решение № 448 от 2.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2279/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Производството е по реда на чл. 419, ал. 1 и сл. НПК, с ангажирано основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на присъда от 21 март 2011 г. на Софийския районен съд, 110-ти състав, постановена по нохд № 2523/2011 г., в частта й относно определения на осъдения М. М. К. първоначален режим на изтърпяване на наложеното му с присъдата за настоящето престъпление наказание, на приведеното в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 от НК наказание и на определените общи наказания за формираните от съда съвкупности от престъпления по предходни осъждания на К..

В искането е заявена незаконосъобразност на определения на осъдения К. първоначален "строг" режим на изтърпяване на посочените наказания, като съдът не е съобразил правилата, валидни при определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанията от непълнолетни осъдени лица (чл. 58, ал. 2 и чл. 191 от ЗИНЗС ).

Претендира се изменяване на атакуваната присъда в тази й част, като ВКС упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, доколкото исканото изменяване е в полза на осъдения К..

В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор при посоченото в него основание за възобновяване и изложените в негова подкрепа доводи.

Осъденият М. К. участва лично и с назначената от ВКС за негов служебен защитник адв. Т., която изразява становище за основателност на искането на Главния прокурор и за неговото уважаване.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, намира за установено следното:

С посочената по-горе присъда, Софийският районен съд е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимия М. М. К. за извършено от него на 26. 10.2010 г., като непълнолетен, престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което при условията на чл. 58а от НК му е наложил наказание една година лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим на изтърпяване в поправителен дом, на основание чл. 61, т. 2 във вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 58, ал. 2 от ЗИНЗС.

Със същата присъда, при условията на чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е привел за изтърпяване отложеното наказание от три месеца лишаване от свобода, наложено на К. с присъда на Смолянския районен съд, по нохд № 77/2010 г. на същия съд.

На основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, е определил на К. общи наказания по предходни негови осъждания с влезли в законна сила присъди, както следва:

• три месеца лишаване от свобода при първоначален "строг" режим на изтърпяване в поправителен дом и присъединено обществено порицание, за осъжданията му по нох дела № № № 1015/2009 г. на Софийския районен съд, 699/2009 г. и 77/2010 г., двете на Смолянския районен съд и

• една година лишаване от свобода при първоначален "строг" режим на изтърпяване в поправителен дом, по настоящето нохд № 2523/2011 г. и по нохд № 2172/2011 г. на Софийския районен съд.

Присъдата е влязла в законна сила на 5.04.2011 г. и не е проверявана по въззивен и по касационен ред.

Искането за възобновяване на делото е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК и касае съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на Глава ХХХIII от НПК.

Разгледано по същество, то е основателно.

Ангажираното основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, е налице.

Неправилно и в нарушение на закона на осъдения М. К. е определен първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанията - на наложеното за извършеното престъпление, предмет на разглеждане по настоящето дело, както и на приведеното в изпълнение при условията на чл. 68, ал. 1 от НК и на определените общи наказания за двете съвкупности от престъпления.

Като е приел, че следва да приложи разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗИНЗС при определяне на мястото на изтърпяване на наказанията - поправителен дом, съдът поначало правилно е приложил закона по отношение на непълнолетния подсъдим.

Извън вниманието на съда обаче са останали Особените разпоредби в Глава четиринадесета на ЗИНЗС, регламентиращи различни от общите правила за изпълнение на наказанието лишаване от свобода по отношение на непълнолетните осъдени, вкл. и относно приложимите по отношение на тях видове режим на изтърпяване на наказанията. Според разпоредбата на чл. 191, ал. 1 от Закона, видовете режим за тях са "лек", "общ" и "строг", а първоначалният режим, който им се определя, е "общ" режим (ал. 2). Само като възможност и по изключение е предвидено определянето на "строг" режим, при изчерпателно посочени предпоставки за това (ал. 3). От съдържанието на атакувания съдебен акт обаче не е видно решаващият съд да е обсъждал приложението на тази възможност, а неправилно се е позовал на разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, ал. 2 от ЗИНЗС, които са неотносими към непълнолетните осъдени лица, доколкото за тях съществуват специалните разпоредби на посочената Глава четиринадесета от Закона.

Като е определил на осъдения К. първоначален "строг" режим на изтърпяване на наложеното му с присъдата наказание, както и на това по приведената в изпълнение присъда и на определените общи наказания за двете съвкупности от престъпления по предходни осъждания, съдът е нарушил закона. В случая е без значение, че към момента на постановяване на присъдата осъденият К. е започнал да търпи определеното му общо наказание за престъпленията, за които е осъден с влезли в законна сила присъди по нох дела № № 1015/2009 г., 699/2009 г. и 77/2010 г., защото те са били предмет на ново групиране по настоящето наказателно производство. Освен това, съдът не е изложил каквито и да било съображения в тази насока и във връзка с разпоредбата на чл. 191, ал. 3 от ЗИНЗС, а просто я е игнорирал, макар тя да е специална норма по отношение на непълнолетните осъдени, какъвто е бил осъденият К. към момента на постановяване на проверяваната сега присъда и е към настоящия момент.

Така констатираното нарушение на закона е съществено, но не налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, защото може да бъде отстранено в рамките на правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, като присъдата бъде изменена и на осъдения М. К. бъде определен първоначален "общ" режим на изтърпяване на наказанието от една година лишаване от свобода по настоящето дело, на приведеното за изтърпяване наказание от три месеца лишаване от свобода по нохд № 77/2010 г. на Смолянския районен съд, на определеното общо наказание от три месеца лишаване от свобода по нох дела № № 1015/2009 г., 699/2009 г. и 77/2010 г. и на определеното общо наказание от една година лишаване от свобода по нох дела № № 2172/2011 г. и 2523/2011 г..

Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение