Решение № 15186 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8575/2012 г.

Решение № 15186 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8575/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Чавдар Емилов Ивайлов от гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Ива Христозова, против решение № 864/18.04.2012 г., постановено по адм. дело № 891/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 83/14.03.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Пловдив, и потвърденото с него разпореждане № 5004289267/19.11.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата като е приел, че за част от спорните периоди положеният труд в ДСС - с. Лъки, съответно в АПК - с. Лъки, не е от втора категория по т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ - отменен. В тази връзка касаторът представя писмени доказателства, за които твърди, че неоснователно не са представени от трето неучастващо в процеса лице и които имат съществено значение за преценката на категорията на труда и в частност - за вида на управляваното от него МПС. Моли решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане и обсъждане на представените нови доказателства. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив, оспорва жалбата, като излага подробни съображения за правилност на решението в писмен отговор по жалбата, представен от пълномощника юрисконсулт Калина Велева-Минкова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане при обсъждане на представените пред касационната инстанция доказателства.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на Чавдар Емилов Ивайлов против решение № 83/14.03.2011 г. на директора на РУСО гр. Пловдив, и потвърденото с него разпореждане № 5004289267/19.11.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО.

За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорения административен акт законосъобразно е отказано на жалбоподателя отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението същият не е отговарял на едно от кумулативните изисквания - да има най-малко 15 години стаж от втора категория. Съдът е изложил, че спорът по делото е свързан с категорията на осигурителния стаж на жалбоподателя през периода от 16.09.1974 г. до 30.09.1991 г. на длъжността "шофьор" в едно и също предприятие, но с променяни наименования - ДСС - гр. Лъки, ТКЗС - гр. Лъки и АПК - гр. Лъки. В тази връзка е изложил, че трудът през посочения период е признат от пенсионния орган за трета категория по съображения, че липсват доказателства, от които да се установява изпълнението на изискването по т. 66и ПКТП (отм.), съгласно която от втора категория е трудът на шофьорите на бордови и специализирани автомобили в селското стопанство. Изложил е, че стажът в посоченото предприятие следва да се приеме за непрекъснат, въпреки липсата на предадени ведомости за отделни години от периода 1974 г. - 1993 г., тъй като между страните не се спори относно полагане на труда в посоченото предприятие, а се спори единствено относно вида на управляването от жалбоподателя през годините превозно средство /лекотоварен автомобил или товарен автомобил с товароносимост 4 тона/.

Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза съдът е приел, че не е опроверган изводът на административния орган за това, че в трудовата книжка на жалбоподателя в частта на стр. 10, отнасяща се за спорния период, са извършени дописвания на данни към длъжността без необходимите заверки - подпис и печат на лицето, което е направило добавките, като по-точно това се отнася за колона три - "длъжност /разряд/ на работника или служителя", където под длъжността "шофьор" е добавен текст "ГАЗ 4t". Независимо от това, като е обсъдил подробно събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е направил извода, че за част от спорния период - от 14.07.1979 г. до 31.12.1988 г., е доказано изпълнението на изискването по т. 66и ПКТП (отм.). В тази връзка съдът е възприел изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, изслушана по делото, според което съгласно заповед № 342/14.07.1979 г. на председателя на АПК гр. Лъки жалбоподателят Чавдар Ивайлов е определен да управлява "кола с рег. № См 41-48"; под този регистрационен номер в сектор "Пътна полиция" гр. Пловдив е бил регистриран товарен автомобил марка ГАЗ 53 с дата на първа регистрация 21.05.1979 г., като автомобилът е спрян от движение през 1988 г.; според Кратък автомобилен справочник НИААТ, изд. 1985 г., товарен автомобил ГАЗ 53 е с товароподемност 4000 кг, или 4 тона; съгласно заповед № 347/14.09.1974 г. на директора на ДСС - гр. Лъки жалбоподателят, назначен на длъжност, "шофьор на ГАЗ 69 рег. № 06-62 се пренасочва на работа на кран-товарач, считано от 16.09.1974 г., за не повече от 3 месеца"; автомобил ГАЗ 69 представлява 4-5 местен високопроходим автомобил със задвижване 4х4.

Съдът е изложил, че от показания на разпитаните по делото свидетели Никола Георгиев Николов и Лазар Илиев Данчев, се потвърждават данните, съдържащи се в посочените писмени доказателства относно вида на управляваното от жалбоподателя превозно средство, но предвид заключението на автотехническата експертиза от една страна, а от друга - липсата на достатъчно конкретност в свидетелските показания, съдът е приел за доказано, че жалбоподателят е управлявал МПС с товароносимост 4 тона само за периода, за който са налични писмени доказателства. Изложил е също, че от доказателствата не може да се приеме, че от началото, когато е назначен като шофьор в ДСС - гр. Лъки, а именно от 16.09.1974 г., до момента на издаване на заповед № 342/14.07.1979 г. жалбоподателят е бил шофьор на бордови автомобил, като всъщност доказателствата са точно в обратен смисъл - че е управлявал автомобил ГАЗ 63 с рег. № 06-62, който не е бордови. Според съда не са налице също доказателства, че след прехвърляне на собствеността върху товарния автомобил ГАЗ 53, т. е. след 1988 г. жалбоподателят е продължавал да управлява друг товарен автомобил, като според заповед № 347/14.09.1974 г. същият е управлявал автомобил ГАЗ 69 с рег. № 06-06, който не е бордови.

По подробни съображения в посочения смисъл съдът е направил извода, че само част от положения от жалбоподателя трудов стаж на длъжност "шофьор" в ДСС, ТКЗС и АПК гр. Лъки е такъв по смисъла на т. 66и ПКТП (отм.) и това е стажът през периода от 14.07.1979 г. до 31.12.1988 г.; останалата част от трудовия стаж - за периодите от 16.09.1974 г. до 13.07.1979 г. и от 1.01.1989 г. до 30.09.1991 г., не може да се приеме за такъв, положен при условията на втора категория по т. 66и ПКТП (отм.). В съответствие с изводите си относно категорията на труда през спорния период, съдът е приел, че жалбоподателят има общ трудов стаж от втора категория 10 години и 4 дни, от които 7 месеца и 18 дни, признати от пенсионния орган и 9 години, 4 месеца и 16 дни, признати със съдебното решение. На това основание съдът е достигнал до извода, че жалбоподателят не отговаря на изискването да има най-малко 15 години осигурителен стаж от втора категория, за да му бъде отпусната пенсия при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО.

Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение:

Предвид събраните по делото доказателства до приключване на първоинстанционното съдебно производство обосновани и правилни са изводите на съда, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № МП-55715/20.08.2010 г., Чавдар Емилов Ивайлов е отговарял на две от кумулативно предвидените изисквания за отпускане на пенсията при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО - имал е навършена възрастта, която е изискуема според приложимата редакция на разпоредбата, както и сбор от осигурителен стаж и възраст 100, но не е отговарял на третото от изискванията - да има най-малко 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория.

Правилно съдът е установил, че спорът по делото е свързан единствено с категорията на осигурителния стаж през периода от 16.09.1974 г. до 30.09.1991 г. и в частност - с обстоятелството какво превозно средство е управлявал през този период като "шофьор" в едно и също предприятие, което е променяло наименованието си - ДСС /Държавно семепроизводно стопанство/, ТКЗС и АПК в гр. Лъки, тъй като това обстоятелство е от съществено значение за преценката дали е налице основание за квалифициране на труда като такъв от втора категория по т. 66и ПКТП, който предвижда, че от втора категория е труда на шофьорите на бордови и специализирани автомобили в селското стопанство.

Въз основа на подробен и последователен анализ на събраните по делото доказателства, правилна преценка на разпределението на доказателствената тежест и на доказателствената сила на доказателствата, съдът е достигнал до обоснования извод, че за периода от 14.07.1979 г. до 31.12.1988 г. е доказано, че трудът на Чавдар Ивайлов отговаря на условията по т. 66и ПКТП (отм.) и следва да се определи като такъв от втора категория. Въпреки че пред касационната инстанция не се оспорва правилността на този извод на съда, следва да се посочи, че настоящият състав го споделя. Установено е, че със заповед № 342/14.07.1979 г. на председателя на АПК - гр. Лъки жалбоподателят е определен да управлява товарен автомобил с рег. № См 41-48, като този автомобил според заключението на съдебно-автотехническата експертиза е марка ГАЗ 53 и е с товароносимост 4 тона; установено е, че Чавдар Ивайлов е управлявал този автомобил до спирането му от движение в края на 1988 г., поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че през този период трудат следва да бъде признат за втора категория.

Изводите на съда относно останалите части от спорния период - от 16.09.1974 г. до 13.07.1979 г. и от 1.01.1989 г. до 30.09.1991 г. също съответстват на доказателствата, които са били събрани в първоинстанционното производство. Предвид представените с касационната жалба доказателства обаче обосноваността на тези изводи е опровергана. Както в производството пред административния орган, така и в първоинстанционното съдебно производство жалбоподателят е поддържал, че през целия спорен период като работник в селското стопанство е управлявал превозно средство, което отговаря на изискването по т. 66и ПКТП, като във връзка с това му твърдение са изискани съдържащи се в трудовото му досие доказателства, които да бъдат представени от трето неучастващо в процеса лице - община Лъки, като правоприемник на изплащателните ведомости на бившото АПК. По делото е представено писмо изх. № К-653/23.11.2011 г. от община Лъки, в което е посочено, че в общинската администрация не се съхраняват никакви първични и други документи, касаещи АПК. С молба от РУСО гр. Пловдив, заведена в съда с вх. № 21575/12.12.2011 г., е представен опис № 1/08.05.2007 г. на документите, които са предадени от община Лъки на РУСО - гр. Пловдив - Архивно стопанство, както и писмени доказателства, съгласно описа, съдържащ се в същата молба. Сред тези доказателства обаче не са представени заповеди за назначаване и други подобни за определяне на вида на управляваното от Чавдар Ивайлов превозно средство през целия спорен период. В резултат на това е останал неизяснен въпроса относно вида на превозното средство, което е управлявал Чавдар Ивайлов за посочените части от спорния период - от 16.09.1974 г. до 13.07.1979 г. и от 1.01.1989 г. до 30.09.1991 г.

В представените пред настоящата инстанция писмени доказателства се съдържат данни за вида на управляваното превозно средство за част от периодите, за които това не е било изяснено, поради което тези доказателства имат съществено значение за правилното решаване на спора и по-конкретно за правилното приложение на материалния закон при преценката относно категорията на положения от жалбоподателя труд през тези периоди. По-конкретно казаното се отнася за следните писмени документи:

1. заповед № 305/30.08.1974 г. на директора на ДСС - гр. Лъки /съдържаща данни, че жалбоподателят е управлявал превозно средство с рег. № См 12-49/;

1. заповеди № № 270/03.06.1978 г., 458/23.09.1978 г., 588/11.12.1978 г., 21/18.01.1979 г., 54/12.02.1979 г. и заповед от 26.05.1979 г., всички на директора на ДСС - гр. Лъки, както и заповед № 279/16.06.1979 г. и заповед от 7.07.1979 г., двете на председателя на АПК - гр. Лъки /съдържащи данни за управление на превозни средства с рег. № 40-68 - първата от изброените заповеди, и рег. № 41-48 - останалите/;

1. заповед с № № 11/20.01.1989 г., 14/27.01.1989 г., 32/17.02.1989 г., 140/7.07.1989 г., 246/4.11.1989 г., всички на председателя на АПК - гр. Лъки, както и пътни разписки № № 11/21.09.1990 г., 319/1.10.1990 г., 321, 322 и 323 от 2.10.1990 г., 327/5.10.1990 г., 330 и 331 от м. 10.1990 г. /съдържащи данни за управление на превозно средства с рег. № 12-54/;

1. писмо изх. № 108/26.04.1991 г. на председателя на ТКЗС - Лъки, съдържащо данни за управление на автомобил ГАЗ 53 с рег. № 12-54.

Останалите доказателства, които са представени с касационната жалба не съдържат данни за релевантни факти и обстоятелства, тъй като част от тях вече са били представени пред първата инстанция /заповед № 2/3.01.1977 г. на директора на ДСС и заповед № 260/1.06.1979 г. на председателя на АПК/, друга част се отнасят за период, за който съдът е направил извода, че трудът е от втора категория по т. 66и ПКТП, отм. /заповеди № 539/11.08.1984 г., 556/10.09.1984 г. и 837/30.12.1985 г., всички на председателя на АПК/, а в заповед № 70/17.02.1978 г. на директора на ДСС не се съдържат данни за управлявано превозно средство от жалбоподателя.

Предвид разпоредбата на чл. 220 АПК съдържаща ограничение за установяване на нови факти пред касационната инстанция, както и предвид разпоредбите на чл. 219, ал. 1 и ал. 2 АПК относно допустимостта на писмените доказателства пред касационната инстанция, в настоящото касационно производство не може да бъдат обсъдени по същество представените доказателства и съответно - да бъдат формирани фактически изводи въз основа на тези доказателства. Поради това делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при което следва да бъдат обсъдени представените пред касационната инстанция нови доказателства /описани по-горе/, като евентуално бъде назначена и съдебна експертиза във връзка с изясняване на вида на превозните средства, за които в писмените доказателства се съдържат данни, че са управлявани от жалбоподателя. След преценка на тези обстоятелства съдът следва да направи обоснован извод относно категорията на труда през периодите, за които се отнасят представените доказателства, както и в съответствие с този извод да прецени дали към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия Чавдар Ивайлов е отговарял на изискването да има най-малко 15 години осигурителен стаж от втора категория.

При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение