Решение № 6007 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10005/2011 г.

Решение № 6007 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10005/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е образувано по жалба на Георги Александров Матеев, Радка Николова Караманова, Димитър Николов Шидеров, Димитър Панайотов Такев, Цонка Панайотова Цонева, Атанас Сотиров Николов, Димитрина Христова Сотирова, Атанас Сотиров Атанасов, Веска Сотирова Георгиева и Желязко Атанасов Сотиров, всички като наследници на Желязко Шидеров Тодоров, против Решение № 536 на Министерския съвет на Република България от 15.07.2011 г., обн. в ДВ, бр. 57 от 26.07.2011 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Марица" Оризово - Капитан Андреево от км 114+000 до км 117+345.10 и реконструкция на ел. кабел 20 кV, кабел САХкТ и реконструкция на водопроводи на територията на община Свиленград, област Хасково". Жалбоподателите обжалват административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижим имот с № 027072, ЕКАТТЕ 36110, намиращ се в землището на с. Капитан Андреево, с обща площ 16,493 дка, от които отредени за отчуждаване 5,328 дка, като поддържат, че определената цена като обезщетение за отчуждената част от имота е занижена и не съответства на пазарните цени. Ответната страна - Министерският съвет на РБ, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата като неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежни страни, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 536 на Министерския съвет на Република България от 15.07.2011 г. за изграждане на автомагистрала "Марица" (Оризово - Капитан Андреево) са отчуждени 5,328 дка от имот с № 027072, посочен под № 27 от пр. към т. 1 на акта. За така отчуждените части от имота, представляващ нива от IV-та кат., намираща се в местността "Малък Чифлик" от землището на село Капитан Андреево, административният орган е определил парично обезщетение от 2062 лв. Стойността на обезщетението е приета въз основа на оценка, възложена на дружеството "Марк-ФРП Консулт" ЕООД с писмо от Агенция "Пътна инфраструктура" с изх. № 53-00-3935 от 02.06.2011 г. По делото не е представен оценителският доклад, въз основа на който възложителят, а впоследствие и издателя на сега оспорвания акт, е кредитирал дадените от дружеството изпълнител стойности на отчуждаваните имоти. Представената таблична извадка от страна на Агенция "Пътна инфраструктура" (л. 89), представена като част от оценителският доклад, съдът намира за неотносима към доказване изпълнението на изискванията на ЗДС по отношение установяване дължимото равностойно парично обезщетение. Извадката свидетелства за обекта на отчуждаване и съответния размер на обезщетение, но не свидетелства за правоспособността на оценителя, ползвания метод и изходни данни по чл. 32, ал. 2 или ал. 3 от ЗДС, чието спазване предполага законосъобразността на отчуждителното решение. При така установеното, съдът намира, че актът е издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в липсата на мотиви по отношение определеното парично обезщетение за процесния имот. С определение от 22.08.2011 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждените имоти, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. На 05.01.2012 г. по делото е представено заключение от вещото лице инж. Катя Дринова, че равностойното парично обезщетение за имота възлиза на 0,41 лв./м2, която стойност е изведена при съобразяване на последните двадесет вписани в Служба по вписванията - Свиленград пазарни свидетелства, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 във вр. с т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС. При така определената пазарна стойност на земеделските земи в землището на село Капитан Андреево, вещото лице е посочило, че дължимото обезщетение за отчуждените 5,328 дка възлиза на 2 184,48 лева. На 29.02.2012 г. по делото е представена допълнителна съдебно-оценителна експертиза, в която е посочена пазарна цена за земеделските земи от землището на с. Капитан Андреево в размер на 0,32 лева/м2. Допълнителното заключение е изведено при несъобразяване с данните от представените от жалбоподателя осем пазарни свидетелства (л. 152). В съдебно заседание от 29.02.2012 г. вещото лице поддържа своето заключение, като първоначалната и допълнителната експертизата не се оспорва от страните и е приета от съда. С определение от 15.03.2012 г. е отменен даденият на 29.02.2012 г. ход по съществото на делото, като съдът при съобразяване с установения пропуск при изготвянето на назначената допълнителна съдебно-оценителна експертиза, е възложил изготвянето на втора такава, в която са се съобразят всички представени доказателства и да се обобщят резултатите от изследваните нотариални актове. На 17.04.2012 г. по делото е представена и приета втората допълнителна съдебно-оценителна експертиза, в която е посочена пазарна цена за земеделските земи от землището на с. Капитан Андреево в размер на 0,41 лева/м2, респ. 2 185 лева за отчуждените 5,328 дка. При така установеното съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение е незаконосъобразно и същото следва да бъде изменено съобразно заключенията на приетите по делото еднолична основна и втора допълнителна съдебно-оценителна експертизи, като съдът кредитира същите като компетентно изготвени. Посочените заключения, дадени от вещото лице, са изготвено съобразно правилото на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС за определяне на пазарни цени при ползване на последните 20 вписани сделки, чиято относимост спрямо характеристиките на отчуждавания процесен имот не е спорна по делото. С оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски. Съдът счита за основателна претенцията за присъждане на разноски в размер на 200 лева, представляващи заплатения депозит на вещо лице по отношение на всичките десетима жалбоподатели. По отношение на Радка Караманова и Димитър Шидеров следва да се присъдят и разноските в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение