Решение № 9500 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13573/2011 г.

Решение № 9500 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13573/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от "Камо инженеринг" ООД, гр. София, против решение № 3593/19.07.2011 г., постановено по адм. д. № 7608/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 2001002886/1.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с Решение № 1266/26.08.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите и относно присъдените разноски. Касаторът излага доводи за неправилност на решението, които могат да бъдат обобщени като касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати процесуални нарушения, противоречие на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на искането си излага в касационната жалба. Отправя искане до Върховния административен съд да отмени постановеното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира заплащане на разноски за първата инстанция. Ответникът по тази касационна жалба Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централното управление на Националната агенция за приходите - гр. София не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение решение № 3593/19.07.2011 г., постановено по адм. д. № 7608/2010 г. по описа на Административен съд - София град, е отхвърлена жалбата на Камо инженеринг" ООД срещу ревизионен акт (РА) № 2001002886/1.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с Решение № 1266/26.08.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите. Съдът е приел, че оспореният РА съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуално-правните разпоредби на ДОПК, както и при спазване на материално-правните норми на ЗДДС, ЗДДС (отм.) и ЗКПО. По отношение на всеки един от доставчиците съдът е възпроизвел становищата на страните, изразени в жалбата против РА и решението на ДД "ОУИ", след което е изразил това, което е приел за установено от правна страна. Съдебното решение не съдържа мотиви относно фактите и обстоятелствата, които административният съд е приел за установени. Липсва анализ на събраните по делото доказателства и възприетата въз основа на този анализ фактическа обстановка по спора. Правните изводи на Административен съд - София са общи и бланкетни, без конкретна кореспонденция с приети за установени факти. Съдът декларативно е посочил, че липсват доказателства за реалност на фактурираните доставки, поради което не е настъпило данъчно събитие и трябва да бъде отказано право на данъчен кредит. По аналогичен начин са формулирани и обобщаващи изводи за законосъобразно приложение на отменения ЗКПО за 2006 г., съответно на нормите на чл. 23, ал. 2, т. 13 вр. чл. 15, ал. 3, т. 2, както и на понастоящем действащия ЗКПО в неговата норма чл. 16, ал. 2, т. 4 за 2007 г. Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при неизяснена фактическа обстановка и допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси относно размера на данъчните задължения за всеки един от ревизираните данъчни периоди. Обжалваното решение не съдържа мотиви, от които да е видно възприетата от решаващият съд за установена фактическа обстановка по спора. Изброени са част от събраните по делото доказателства, но не е обосновано какво се установява от тях. Правните изводи са общи и еднакво отнесени към всеки един от различните доставчици без да е извършено съотнасянето им към приета от решаващият съд фактическа обстановка по спора. АССГ е приел, че за дружеството - касатор не е налице право на данъчен кредит, поради липса на реалност на доставките, която не може да бъде доказана и чрез издадените РА на доставчиците, отразяващи резултати от данъчни ревизии по ЗДДС на тези лица, независимо дали са издадени за същите или за различни данъчни периоди. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът не е определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях. Както основателно се твърди в касационната жалба на практика изобщо не са обсъдени конкретните възражения на ревизираното лице срещу констатациите в РА и ангажираните във връзка с тях доказателства, които са събрани в хода на съдебното производство. По делото са приети първоначално и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която съдът е намерил за "обективно и компетентно изготвена", но е игнорирал всички изводи, които са в подкрепа на тезата на жалбоподателя. Действително, съдът не е длъжен да основе решението си изключително на експертното становище, но е длъжен да направи анализ на констатациите от вещото лице в светлината на поставените му задачи и подлежалите на изследване спорни отношения между страните. При това, вещото лице е изградило изводи върху цитирани в заключението РА на преки доставчици, които съдът не е изискал и събрал като доказателства по делото. Доколкото тези РА не се съдържат в кориците на делото, настоящият състав не може да извърши проверка досежно твърдението в касационната жалба, че при ревизиите на преките доставчици данъчните органи са признали реалността на сделките- обстоятелство, което би било от значение за правилното решаване на спора относно правото на жалбоподателя на данъчен кредит по издадените от тези доставчици фактури, при положение че има съвпадение на ревизираните периоди за по- голямата част от РА. На практика от заключението на вещото лице не може да бъде установен дори процесуалния ред, по който са издадени РА на доставчиците и резултатите от проверката на фактурите, които ревизираните лица са издали през ревизираните периоди. Съгласно трайно установената съдебна практика при определени условия констатации, установени от данъчните органи при извършване на данъчни ревизии на доставчици на данъчнозадълженото лице, имат правно значение за определяне на данъчните задължения и на получателя по доставки от ревизирания доставчик. По изложените съображения касационната инстанция намира, че е допуснато нарушение на служебното начало (чл. 9, ал. 3 и 4 и чл. 171 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК) като решаващият съд не е указал на страните необходимостта от самостойно представяне на РА, извън прегледа им от съдебния експерт. Допуснатото нарушение представлява пречка за преценка спазени ли са принципите на данъчен неутралитет и ограничаване риска от данъчни загуби при постановяване на атакуваното съдебно решение и обуславя необходимостта от отмяна на последното, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Наред с гореизложеното, настоящата инстанция констатира, че от мотивите на атакуваното съдебно решение не се установява да да е съобразено обстоятелството, че по отношение на голям брой фактури (с № № 508, 509, 510, 511, 512, 513, 514, 697 и 715), издадени от "Принцес" ЕООД не е обжалван по съдебен ред РА. В мотивната част на решението са обсъждани доставките по тези фактури, които попадат извън окончателно очертания спорен предмет. Допуснатите от АССГ процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,