Решение № 785 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1457/2009 г.

Решение № 785 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1457/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба, подадена от К. Д. Д. чрез адв. К. Б. против решение, постановено по гр. д. № 3899/2006 г. на Софийски градски съд в частта му, с която иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД по договор от 5.04.2001 г. е уважен за сумата от 7397, лв., ведно с лихвата, считано от датата на подаване на исковата молба и разноски. В хода на касационното производство на мястото на К. Д. е конституирана наследницата й Н. В. Илиева. С обжалваното решение, като е отменено частично това на първата инстанция, К. Д. е осъдена да заплати на М. Б. сумата от 7397,53 лв., на колкото се равнява наследственият й дял /2/3/ от дълга на наследодателя й П. Б.. Последният получил в заем на 5.04.2001 г. от М. Б. 5000 щатски долара. Съдът е приел, че договорът е валиден, като заемополучателят се е задължил да върне заема до края на 2001 г. в същата валута - щатски долари. Въззивната инстанция, като се е позовала на ТР № 2/1997 ОСГК ВКС е изложила съображения, че няма пречка задължението да бъде търсено и присъдено в лева. Левовата равностойност към датата на падежа на дълга - 31.12.2001 г. е определена на 11 096,30 по фиксинга на Б.. Решението е подписано с особено мнение от старшия чл. на съдебния състав. Изложение са съображения, че ТР 2/1997 г. не е приложимо в случая, защото заемните правоотношения по спора са възникнали по време след отмяната на чл. 10, ал. 1 ЗЗД и на забраната за договаряне във валута по ЗСВЦВК. Според изразеното мнение, в случая ищецът може да претендира връщане на заема в уговорената валута - щатски долари, поради което и иска за присъждане на левова равностойност се явява изцяло неоснователен. Касационното обжалване е допуснато с определение № 93/25.01.2010 г. Поставен е въпроса съдът може ли да присъди изпълнение на задължението във валута, различна от валидно уговорената дължима по облигационното задължение. Отговорът е отрицателен. Както е разяснено в ТР 2/1997 г. ОСГК ВКС, парите имат номинална и курсова стойност. Номиналната е тази, която е отбелязана върху самите тях, а курсова - която те имат в съотношение с друга монетна единица. Първата е абсолютна величина, докато курсовата зависи от валутния пазар и е различна във времето. Следователно, в зависимост от датата на плащането, е възможно несъответствие в стойностите на съответните монетни единици. Длъжникът може да погаси, както в определената според договора, така и в друга парична единица, но по курса към уговорената, определен от Б. за деня на изпълнението. В случая, задължението е за престиране на щатски долари и тази уговорка не е противна на закона, тъй като към 2001 г., когато е възникнало в случая заемното правоотношение, чл. 10, ал. 1 ЗЗД е отменен. Тогава, дължи се връщане на парична сума в уговорената валута - щатски долари. Забавата в изпълнението не променя вида на дължимата монетна единица. Неправилно въззивният съд е присъдил левова равностойност на дълга от щатски долари, определена по курса на Б. към датата на падежа. В случая липсва валоризационна клауза по договора в смисъл, че се дължи левова равностойност на щатските долари към датата на падежа. Само тогава, курсовата стойност на лева ще се определя към датата на настъпване на падежа и именно това е паричната единица, която ще следва да бъде присъдена. В такъв смисъл са и разясненията в т. 4 на ТР 2/1997 г. ОСГК ВКС, които в случая въззивният съд неправилно е интерпретирал. По делото заемополучателят е получил и дължи връщане на 5000 щатски долара. Ответникът К. Д., като един от неговите наследници е задължен за горната сума към заемодателя съобразно наследствената си квота /2/3 ид. ч./ или дължи 3 333,33 щатски долара - във валутата, в която е даден заема и уговорено погасяването му. Плащането може да се извърши и в друга валута, включително и в лева, но по курса към датата на изпълнението, който няма как да бъде определен в съдебното решение. Искът е основателен в горния размер и в посочената валута. Това, че претенцията е заявена в лева, не я прави неоснователна, доколкото следва да се престира в друга валута. Както е разяснено принципно в ТР 2/1997 г. ОСГК ВКС, съдът следва да присъди заплащане на паричното задължение в дължимата валута, независимо от търсеното според исковата молба - това не се отразява на съдържанието на спорното право, тъй като се претендира паричен еквивалент за стойност. Следователно, възражението на касатора срещу присъдената сума в лева е основателно, но не и доводът, че само защото ищецът търси присъждане на сума във валута, различна от дължимата, искът е неоснователен. Другите оплаквания в касационната жалба също са неоснователни. Твърдението на касатора - ответник по иска К. Д., че писменото изявлението на наследодателя й П. Б., че е получил 5000 щатски долара в заем от ищцата М. Б. -Б., е симулативно, подлежи на пълно главно доказване от Д.. Ето защо, без значение е какво е било имущественото състояние на Б., имал ли е нужда и за какво от 5 000 щатски долара, защото тази обстоятелства не могат да изградят пълно убеждение за симулативност на волеизявлението му по заемното правоотношение. Неоснователно е и възражението за недопустимост на решението за сумата над 500 лв. Искът е предявен като частичен и в хода на съдебното производство, в сроковете по чл. 116 ГПК (отм.) е направено и допуснато изменение в размера на претенцията и разбирането на касатора, че става реч за нов иск, не съответства на разпореденото в закона. В заключение, решението следва да бъде отменено в частта, с която К. Д. е осъдена да заплати на М. Б. -Б. 7397,53 лв. и вместо това бъде постановено друго за сумата от 3 333,33 щатски долара. Към датата на подаване на исковата молба 3 333,33 щатски долара се равнява на 6035,96 лв. по фиксинга на Б., което е базата за определяне на цената на иска и съдебно-деловодните разноски. Ответникът дължи на ищцата 573,54 лв. за сторените в първа и втора инстанция разноски. Касационната жалба се явява частично основателна, поради което от своя страна Б. -Б. дължи на касатора 67,59 лв. сторени в настоящото производство разноски. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение