Решение № 15643 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7882/2010 г.

Решение № 15643 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7882/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Георгиев Иванов от гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Валентин Василев, против решение № 518 от 10.03.2010 г., постановено по адм. дело № 121/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, I отделение, девети състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местността "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" по отношение имоти № 2467 и № 2457 по ПНИ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост - противоречие със събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и спорът да бъде решен по същество като се отмени оспорената заповед на областния управител. Ответникът - областният управител на област Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цонев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни - Руска Колева Аргирова, Янул Димитров Янулов, Домна Димитрова Милчева, Иван Михов Иванов, Станчо Николов Трендафилов и Георги Николов Димитров, както и кметът на община Стара Загора не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че е спорен въпросът дали касатора е легитимиран да обжалва заповедта на областния управител за имот № 2467 ПНИ, тъй като същият е съсобствен на няколко наследници, а не е налице тяхното съгласие. Касаторът е собственик само на идеална част. По същество решението е правилно и законосъобразно. Обосновано съдът е приел, че в административното производство не могат да се решават въпроси за собственост. Предложеният от вещото лице вариант е неприложим, доколкото се засягат имоти на трети лица. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и отменителните основания, сочени в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред първоинстанционният съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Варненския административен съд е образувано по жалба, допълнително уточнена с молба от 6.02.2009 г., подадена от настоящия касатор, насочена против ПНИ, одобрен с оспорената заповед на областния управител, цитирана по-горе, в частта относно имоти № 2457 и имот № 2467 по ПНИ. Искането е от имот № 2467, който е отреден в съсобственост на жалбоподателя и други лица да се отдели неговата част от 416 кв. м, като същата се присъедини към имот № 2457, който му е отреден с плана. От доказателствата по делото, в тава число и от основното и допълнително заключение на назначената съдебно-техническа експертиза съдът е установил, че жалбоподателят се легитимира като собственик с възстановено право на собственост, в качеството му на наследник на Георги Панайотев. С решение от 15.03.2001 г. му е възстановена собствеността върху лозе от 9.144 дка, находящо се в м. Лафалу, заемащо части от имоти № 3430, 3896 и 3897 по помощния план. За посочения имот, с ПНИ му е отреден имот № 2457 от 649 кв. м, както и в съсобственост е отреден имот № 2467, с площ от 1003 кв. м. В регистъра на собствениците към плана имот № 2467 е вписан като собствен на жалбоподателят с 416 кв. м, на наследници на Янул Янулов с 94 кв. м, наследници на Иван Михов Иванов с 6 кв. м и неидентифициран собственик с 487 кв. м. Вещото лице е установило, че ако се отдели за жалбоподателя частта от 422 кв. м от имот № 2467, която безспорно е част от стария имот № 3430, собствеността върху който му е възстановена и се присъедини към другия отреден му имот № 2457, то оставащата част от имот № 2467 с площ от 530 кв. м, няма да може да бъде обособена в самостоятелен имот. Това е така, тъй като липсва техническа възможност за проектиране на път, осигуряващ достъп до имота. При проектирането му ще бъдат засегнати съседни имоти, собственост и отредени на трети лица. При тези данни, съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Административният орган се е съобразил при изготвяне на плана с правата на собственост, така както са установени с документите за собственост на страните. Отреденият имот № 2467 е отреден в съсобственост също в съответствие с установените права на собственост на лицата, записани в регистъра, и е съставен от части от техни възстановени им имоти. Освен това планът е изработен при съобразяване с всички изисквания за правилно устройство на територията, осигуряване на достъп на имотите до път и др., визирани в нормата на чл. 28, ал. 5-9 от ППЗСПЗЗ. При предложеното отделяне на част от имот № 2467, за оставащата част няма да може да бъде проектиран път. По тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда. Напротив, решението е напълно съобразено с доказателствата за собственост на жалбоподателя и заинтересованите лица, записванията в регистъра към плана и с констатациите от техническа страна на неоспорените заключения на вещото лице. Несъстоятелно е възражението, че съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 28, ал. 5-7 от ППЗСПЗЗ, във връзка с това, че имот № 2457 е отреден за жалбоподателя, както и част от имот № 2467 попада с 422 кв. м, в имота, който му е възстановен с решението на ОСЗ. Точно обратното, съдът е съобразил, че оставащата част от имот № 2467 не би могла да се образува в самостоятелен имот, тъй като няма да отговаря именно на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, тъй като не може да бъде осигурен достъп до път. Що се касае до правото на собственост, правата на жалбоподателя са зачетени, като не се спори, че и частта от имот № 2467, която същият иска да бъде присъединена към имота му е записана като негова собственост в регистъра. Също така несъобразено с данните по делото е възражението, че вещото лице е установило, че частта от 422 може да се отдели и да се присъедини към имота на жалбоподателя като бивш собственик, а останалата част да се отреди в самостоятелен имот за бившия ползувател. В случая изобщо не става дума за конкуренция между права на бивш собственик и собственик с трансформирано право на ползване в право на собственост. И двата спорни имота са отредени на бивши собственици с признати права на собственост върху процесните имоти, с решения на ПК, съответно ОСЗ. Имот № 2467 именно поради обстоятелството, че е съставен от части от бивши имоти, реституирани по реда на земеделската реституция на наследниците на бившите собственици им е отреден в съсобственост. Правилно съдът е приел, че в този случай административният орган е съобразил правата на собственост, така както са установени. В това административно производство няма място за решаване на каквито и да са претенции по отношение правата на собственост. Отделно, както вече се посочи от имот № 2467 не може да се отдели въпросната част от 422 кв. м, тъй като оставащата част не може да бъде обслужена от път. Постановеното решение е напълно съобразено с денните по делото и с материалния закон - нормите на чл. 28, ал. 5-9 от ППЗСПЗЗ и следва да бъде потвърдено. Не са налице сочените отменителни основания. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,