Решение № 14839 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3339/2013 г.

Решение № 14839 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3339/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна при ЦУ на НАП (с предходно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението) - Варна при ЦУ на НАП" против Решение № 91/15.01.2013 г., постановено по адм. д. № 3165/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, I-во отделение, ХVIII състав, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 191200898/02.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, в частта потвърдена с Решение № 427/24.07.2012 г. на изпълняващ правомощията на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в която на ЕТ "Антон Гаврилов Попов", в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит, за данъчен период м. 09.2011 г. по фактура № 1000000155/08.09.2011 г., издадена от "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД е определен ДДС за внасяне в размер на 36 369.96 лева. В полза на ЕТ "Антон Гаврилов Попов" са присъдени сторените по делото разноски в размер на 2460 лева. В касационната жалба се излагат подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените превила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната част и съдът да реши спора по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Антон Гаврилов Попов", чрез процесуалният си представител адв. Тодорова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените, както пред административния съд, така и в настоящето производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По оспорване на ЕТ "Антон Гаврилов Попов" предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на РА № 191200898/02.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, в частта потвърдена с Решение № 427/24.07.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- Варна при ЦУ на НАП, в която на ЕТ "Антон Гаврилов Попов", в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит, за данъчен период м. 09.2011 г. по фактура № 1000000155/08.09.2011 г., издадена от "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД е определен ДДС за внасяне в размер на 36 369.96 лева. Съдът е приел, че органът по приходите е извършил ревизията съобразно процедурата, предвидена в ДОПК, като се е позовал на доказателства, събрани и приобщени по предвидения в ДОПК ред"с изключение на доказателствата събрани и приобщени с Протокол обр. Кд-73 № 1200898/17.04.2012 г., съставен десет дни след изтичане на срока за извършване на ревизията, определен със ЗВР № 1200898/07.03.2012 г. Приел е, че в хода на ревизията не са допуснати сочените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. Като неоснователни са приети твърдението за липса на мотиви в оспореният ревизионен акт, както и за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на протокола за извършена насрещна проверка. По съществото на спора административният съд е приел, че неправилно с РА е отказано право на данъчен кредит по фактура № 1000000155/08.09.2011 г., издадена от "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД, с данъчна основа 181 849.80 лева и ДДС в размер на 36 369.96 лева, с предмет на доставка тиквено семе, количество 51 315 кг. и единична цена 3.00 лева и слънчоглед, количество 25 368 кг и единична цена 1.10 лева. Според съда са налице доказателства за реално извършване на доставката по процесната фактура 51 315 кг тиквено семе и 25 368 кг слънчоглед, респ. за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Правилни са изводите на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването по административен ред. В касационната жалба се оспорва извода на административния съд относно реалността на извършената доставка по фактура № 1000000155/08.09.2011 г. Според съда доставката по тази фактура, издадени от "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД, с общ размер на данъчната основа 181 849.80 лева и ДДС в размер на 36 369.96 лева, следва да бъде призната за реално осъществена. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка - ползвал е събраните в хода ревизионното производство доказателства, приел е заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на установените факти и обстоятелства са направени изводи за наличие на реална доставка на тиквено семе и слънчоглед в процесния данъчен период - м. 09.2011 г., при което е счетено от съда, че данъкът (ДДС) е правомерно начислен, а оттам не е налице пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката. Въз основа на доказателствата в т. ч. неоспорената съдебно-счетоводна експертиза е прието, че счетоводствата на жалбоподателя и прекия му доставчик са водени в съответствие с изискванията на националното законодателство. Прието е за доказано, че "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД е доставил слънчоглед и тиквено семе на ревизираното лице, предвид представеният /при насрещните проверки, извършени на жалбоподателя и прекия доставчик/ приемо-предавателен протокол, представляващ неразделна част от процесната фактура, разчетно-платежните ведомости за периода м. 12-м. 8.2011 г. установяващи, че за посочения период прекият доставчик е имал наети на работа лица, както и договор за наем от 19.09.2009 г. по силата на който "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД ползва э от склад, находящ се в с. Паисиево, ул. "Незавимост" № 44 ., собственост на Антон Гаврилов Попов. При тези данни съдът обосновано е приел реалност на доставката. В касационната жалба е възпроизведено становище на органа по приходите относно обстоятелствата, с произхода и превоза на доставяните стоки, което не кореспондира с основния фактически състав, подлежащ на установяване по делото, а именно осъществяването на доставка, по която да е налице право на приспадане на данъчен кредит, а не тяхното придобиване по предходни доставки. Придобиването на стоките от доставчика и тяхното превозване са обстоятелства, които могат да бъдат използвани при преценката доколко доставчикът е имал възможност да изпълни задължението си да продаде договорените стоки. При събраните достатъчно доказателства и категорично неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, установяващи че доставчикът "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД е разполагал със съответното количество слънчоглед и тиквено семе, съответстващо на доставеното количество слънчоглед и тиквено семе, предмет на доставката по спорната фактура, както и че счетоводството му е водено редовно, и от него могат да се проследят предходните му доставчици и осчетоводяването им при получателя, са неоснователни възраженията на касатора, че неправилно съдът е приел спорната доставка за реална. Предвид гореизложеното и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставката по данъчната фактура, по която ревизираното лице е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право само паради съмнения за неизрядност на документацията на доставчика относно транспорта или съхранението на стоките. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на процесуалния представител на ответника по касационната жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, следва да заплати сумата от 2160 лева, представляваща направени разноски, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение