Решение № 5551 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10061/2011 г.

Решение № 5551 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10061/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на образованието, младежта и науката срещу решение № 2781 от 8.06.2011 г. по адм. д. № 1691/2011 г. на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 06-00-158 от 16.04.2010 г. на зам. министъра на образованието, младежта и науката относно отказ за признаване на Николай Вихров Василев на висше образование по специалността "Психология" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Международния славянски институт - Русия. Според жалбоподателя решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че представеният за признаване документ не е издаден от висше училище провело обучението, тъй като обучението не е проведено в Международния славянски институт Русия и тези факти съответстват на посоченото правно основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, не е налице една от предпоставките обучението да е извършено във висше училище, създадено и функциониращо по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование. Жалбоподателят се е обучавал на територията на България в търговско дружество, а не във висше училище, създадено и фукциониращо на територията на страната, в която е придобито висшето образование, в нарушение на чл. 2 от наредбата. В подаденото от жалбоподателя заявление е декларирано, че обучението е проведено в България, София, в дистанционно-задочна форма на обучение и в жалбата - че е проведено в представителство на чуждестранния университет в България. Международният славянски университет няма право да провежда обучение на територията на РБългария, нито да разкрива свое представителство в страната. Обучението е проведено в нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение, съгласно която дистанционно обучение може да се организира само от висши училища, създадени при условията и по реда на ЗВО и получили програмна акредитация по съответното професионално направление или по специалност от регулираните професии. В ЗВО и в посочената наредба се предвижда създаване на Център за дистанционно обучение, специално обслужващо звено на висшето училище, включване на присъствени периоди, които се провеждат в основни звена в структурите на висшите училища, което не е спазено. Представени са доказателства, че е организирано обучение от структура, която не е висше училище, от името на чуждестранно висше училище, което няма право да обучава дистанционно на територията на страната, не е направена правна оценка за тяхното значение за спора. Ответната страна е представила писмено становище по жалбата, претендира разноски по делото. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспореното решение, съдът е изложил мотиви, че правното основание на което е постановен отказа чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища във връзка с § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО и чл. 2 от същата наредба, не съответства на посоченото фактическо основание -деклариране в заявлението, че обучението е проведено на територията на Република България, а не в страната издала дипломата за висше образование. Приел е, че е неотносимо позоваването на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО, съгласно който чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България. В административният акт не е направена словестна констатация, че Международния славянски институт - Русия не е издал документ, който да удостовери завършено висше образование, словестните мотиви не кореспондират с посоченото правно основание, доколкото фактическите основания на заповедта са съответни на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Не се установява основанието по чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата, а обратното - че чуждестранният университет е удостоверил завършено висше образование. Направен е извода, че не е налице фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата и отказът издаден на това основание се явява незаконосъобразен. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата изчерпателно визира материалноправните предпоставки за отказ да бъде признато висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, като т. 3 (нова - ДВ, бр. 25 от 2009 г.) урежда хипотезата на отказ при установяване след извършване на проверка, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. Проверката на автентичността на дипломата е елемент фактическия състав за признаване на висшето образование в чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Установява се по делото, че оспореният акт, както и протоколите на Комисията по чл. 7, ал. 2 от Наредбата /НДИППВОЗПОЧВУ/ не съдържат констатации за установена неистинност на процесната диплома, като не са изложени мотиви, налагащи извода за приложението на т. 3 на ал. 1 на чл. 12 от Наредбата. При тези обстоятелства правилно съдът е приел, че в конкретния случай не е налице фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за отказ да се признае придобитото от жалбоподателката висше образование. Не се установяват нарушенията на § 4, ал. 1 ДР на ЗВО и чл. 2 от Наредбата, посочени като основания в оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, като в тази посока са изложени обосновани мотиви от съда. В случая не е налице посочената хипотеза, като основание за отказ, тъй като е установено, че представената диплома за завършено висше образование е издадена от Международния славянски институт - Русия. Неоснователни са доводите, че документът, издаден от Международния славянски институт, Русия, не представлява диплома за висше образование придобито в чуждестранно висше училище, че жалбоподателят пред съда не е имал качеството на студент и не е придобил висше образование. Правилни са изводите за несъответствие на правното и фактическото основание, на което е постановен отказът. Посоченото в административния акт нарушение на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО, съгласно който чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България не е предвидено в наредбата като основание на което може да се откаже признаване на висше образование придобито в чуждестранни висши училища. Не е установено и посоченото в административния акт нарушение на чл. 2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, съгласно който право на признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища имат български граждани, чужденци и лица със статут на бежанци, които са се обучавали във висши училища, създадени и функциониращи по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование, или са завършени периодите на обучение. Административният акт не може да се основава на извода, че Международния славянски институт - Русия е висше училище, което не е създадено и функциониращо по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование, тъй като то е легитимно чуждестранно висше учебно заведение и не се установява жалбоподателят да е представил неавтентичен документ. Не е посочено в оспореното пред съда решение, че дипломата е издадена от поделение на университета, разкрито нелегитимно в страната. Ако е било налице друго основание за отказ, то административният акт не е издаден на съответното фактическо и правно основание. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение