Решение № 14597 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9591/2018 г.

Решение № 14597 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9591/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. О. А. кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началника на М. Б., чрез процесуален представител, срещу Решение № 1121 от 07.06.2018 г., постановено по адм. дело № 983/2017 г. по описа на Административен съд – Б., с което е отменено негово решение № 32-15761/19.01.2017 г., потвърдено с решение № Р-238/32-72806/16.03.2017 г. на Директора на Агенция "Митници". Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че вземането на пробите от стоката е отговорност и риск на декларатора, поради което опорочаването на процедурата не може да се противопостави на административния орган. Сочи, че към датата на декларирането стоката е била в процес на активна ферментация, поради което правилно за нея е определен код по ТАРИК 2204301000. В подкрепа на тезата си за законосъобразност на оспорения административен акт развива подробни доводи, като претендира отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата на дружеството, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "СИС Индустрийс" ООД, гр. С., чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с. з. изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд – Б. е законосъобразността на Решение № 32-15761/19.01.2017 г., издадено от Началника на М. Б., потвърдено с решение № Р-238/32-72806/16.03.2017 г. на Директора на Агенция "Митници", с което за " СИС Индустрийс" ООД е определен нов размер на митническото задължение за мито и ДДС вследствие на променен код по ТАРИК на декларираната от вносителя стока. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: Обжалваното решение на Началника на Митница- Б. е издадено във връзка с митническа декларация MRN № 16 BG001000 Н0051289/20.10.2016 г., с която "СИС Индустрийс" ООД е поставило под режим "допускане за свободно обращение" стока, описана в клетка 31 като "гроздов сок от грозде сорт Смедеревка", с код по ТАРИК 2009 61 10 00 и ставка на митото от трети страни 0%. Поради възникнали съмнения относно правилността на тарифното класиране, митническият орган е взел проби от стоката по посочената митническа декларация и е извършил лабораторен анализ в Централна митническа лаборатория. Позовавайки се на резултата от анализа и на основание чл. 29, чл. 77, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза, чл. 19, ал. 7 ЗМ, чл. 54, ал. 1 ЗДДС и чл. 20 ЗАДС, митническият орган е определил нов код по ТАРИK 2204 30 10 00 и нов размер на митническото задължение и дължимите държавни вземания на база променени елементи на облагане, както следва: мито – 4 199, 24 лв., акциз - 0, 00 лв., ДДС – 3 464, 38 лв., от които платени ДДС в размер на 2 624, 53 лв. Според изложените в акта мотиви, стоката не се класира в посочения в митническата декларация код 2009 61 10 00, тъй като той се отнася за неферментирали сокове, чието алкохолно съдържание не превишава 0, 5% vol, а анализираната проба според заключението на митническата лабораторна експертиза (МЛЕ) е определена като "гроздова мъст от бяло грозде, неконцентрирана, със започнала и непрекъсната ферментация, с нарастващо алкохолно съдържание, измерено при постъпване в лабораторията, като превишава 1% по обем при 20°С, но по-малко от три пети от неговото общо алкохолно съдържание", която се класира с код по Комбинирана номенклатура 2204 30 10 00. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обусловили и неправилното приложение на материалния закон. Решаващият състав е съобразил разпоредбите на Наредба № 3 от 18 април 2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки, в сила от 01.07.2006 г., както и указанията в утвърденото от директора на Агенция "Митници" Ръководство за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки, в резултат на което е преценил, че при вземане на пробите от декларираната стока митническите органи не са спазили изискванията и правилата, предвидени в двата акта. Този извод е подкрепен от кредитираното заключение на вещото лице по проведената съдебно-химическа експертиза и от събраните показания на разпитания като свидетел митнически служител, взел пробите. Експертът е уточнил, че контролната проба от процесната стока не е запазена съгласно изискванията на Наредба № 3 от 18 април 2006 г., поради което не може да се отговори дали това е същата стока, която е изследвана от Митническата лаборатория, съгласно характеристиките, описани в МЛЕ № 27/24.10.2016 г. При липса на запазена контролна проба вещото лице е посочило, че не може да се даде становище за правилното консервиране и съхранение на същата и запазване на нейните характеристики, такива каквито са били към датата на вноса, както и не може да бъде определено действителното алкохолно съдържание към датата на вноса и освобождаване на стоката за потребление. Поради това съдът е счел, че вследствие нарушаване на предписанията на Наредбата и Ръководството е допуснато влияние на външни фактори като кислород, температура и др., които компрометират резултатът от изследването, тъй като при неправилно съхранение процесният продукт се е променил изключително бързо във времето. В заключение е приел, че не е установено основанието за промяна на декларирания код на стоката, с оглед на което оспореното решение е незаконосъобразно. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът e обсъдил приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност, включително и заключението на съдебно - химическата експертиза. Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно установени и се подкрепят от събраните доказателства. Формираните въз основа на тях изводи са обосновани и законосъобразни. Спорът между страните е относно тарифното класиране на стоката в зависимост от действителното ? алкохолно съдържание към датата на вноса в страната. В код 2009 61 10 00 съгласно КН попадат плодови сокове (включително гроздова мъст) или зеленчукови сокове, неферментирали, без прибавка на алкохол, с или без прибавка на захар или други подсладители, със стойност Брикс, непревишаваща 30, със стойност превишаваща 18 EUR на 100 kg нетно тегло. В ОБКН към глава 20, т. 6 е посочено, че по смисъла на код 2009 под "неферментирал сок без прибавка на алкохол", се разбира сок, чието алкохолно съдържание по обем (забележка 2 на глава 22), не превишава 0, 5 % vol. В определения с административния акт код 2204 30 94 00 съгласно КН се класират: вина от прясно грозде, включително обогатените с алкохол; гроздова мъст, различна от тази от код 2009; други видове гроздова мъст; други. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е приел, че представеният протокол от изпитване от 21.10.2016 г. няма белезите на официален свидетелстващ документ. Същият е с характер на анализ по частна химическа експертиза, извършена по искане на декларатора и изследването не е осъществено за целите на митническия контрол. Несподелима е тезата на касатора, че съдът необосновано е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-химическата експертиза. Изводите на експерта са кореспондиращи с останалите доказателства по делото, с оглед на което правилно са съобразени от съда. В корелация с релевантните факти и обстоятелства, решаващият състав законосъобразно е приел, че изследваните в МЛЕ проби не са взети в съответствие с изискванията на Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол. При липсата на безспорни доказателства, че пробите са взети именно от стоката, предмет на процесното ЕАД, както и, че тези проби са охлаждани, замразявани или консервирани при транспортирането, то не би могло да се приеме за установено действителното алкохолно съдържание на гроздовия сок. За да се класира стоката с код 2204 30 94 00, следва по несъмнен начин да е установено от административния орган действителното й алкохолно съдържание към датата на вноса. При оспорване от страна на декларатора на резултатите от проведеното от митническата лаборатория изследване, в тежест на органа е да докаже това обстоятелство. При възникнал съдебен спор, целта на събирането и запазването на контролна проба е да бъде подложена за повторен анализ, за да се извърши проверка на констатациите в оспорения административен акт. Тъй като взетата контролна проба не е съхранена, не е възможно измерването на действителното алкохолно съдържание на продукта и съпоставянето му с резултатите от МЛЕ. От събраните по делото доказателства не може да се установи дали характеристиките и свойствата на изследвания от МЛ продукт са идентични с тези на внесения на територията на страната към момента на освобождаването на стоката и допускането й за свободно обръщение. Като е достигнал до същите изводи и е отменил оспореното решение на началника на М. Б., с което е определен нов тарифен код на внесената стока, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане, в полза на "СИС Индустрийс" ООД следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,