Решение № 4050 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10465/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Й. М., подадена чрез адв. Христова като процесуален представител, срещу решение 2631 от 13.09.2024 г., постановено по адм. дело 594/2024 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата му против отказ, обективиран в писмо рег. МЕУ-8070/02.05.2024 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция" (ГДНП) при Министерство на вътрешните работи (МВР). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което оспореното становище да бъде отменено и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответникът директорът на ГДНП, чрез пълномощника си гл. юрк. Петров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. Й. М. в качеството му на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) против становище, обективиращо отказ по заявление за достъп до данни от 17.04.2024 г., в писмо 328600-29896/02.05.2024 г. ( МЕУ-8070/02.05.2024 г.) С това писмо директорът на ГДНП, оправомощен със заповед 8121з-476/14.04.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в качеството на първичен администратор на данни, да дава отговори и становища във връзка с подадени заявления за включване на заявителите като потребители към средата на междурегистров обмен (Regix), възразява ЧСИ М. да получи достъп до регистъра на моторните превозни средства (МПС), който да се осъществява чрез: - разширена справка за МПС по регистрационен номер; разширена справка за МПС по регистрационен номер - V3 и справка за МПС по регистрационен номер. За този отказ административният орган се позовава на разпоредбата на чл. 16 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), според която ЧСИ имат правото да обработват различни видове лични данни на длъжник, когато това е нужно за целите на изпълнението, както и на разпоредбата на чл. 37а, ал. 1 и ал. 5 от Наредба I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба I-45/24.03.2000 г.), съгласно която за извършване на заявените справки се дължи такса, като частните съдебни изпълнители не попадат в обхвата на изключенията по чл. 37а, ал. 2 и ал. 7, разписващи случаите на предоставяне на информация без заплащане на такса, като е описан и редът за подаване по електронен път на заявления за издаване на удостоверение за регистрирани превозни средства съгласно чл. 37д, ал.1 от същия подзаконов нормативен акт. За да отхвърли подадената срещу оспореното становище жалба, Административен съд Русе приема, че същото представлява индивидуален административен акт, тъй като съдържа отказ на първичен администратор на данни (ПАД) съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за електронното управление (ЗЕУ), под формата на възражения за предоставяне на достъп на жалбоподателя до средата за междурегистров обмен. Излага съображения за издаването на постановения отказ от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, при спазване на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Посочва, че частният съдебен изпълнител е лице с публични функции и като такъв е посочен както в § 1, т. 11 ДР ЗЕУ, така и в чл. 2, ал. 1, т. 1 (т. 1.3.) от Общите условия за присъединяване на регистри и база данни към информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (Regiх) и осигуряване на достъп до тях. По отношение на първия спорен въпрос относно обема информация, до който се иска достъп от заявителя, съдът приема, че с оглед разпоредбите на чл. 16 и чл. 18 ЗЧСИ, чл. 10, ал. 3 ОУ и чл. 427, ал. 1 и ал. 2 ГПК, правопораждащият факт, осигуряващ достъп до необходимата информация е наличието на образувано изпълнително дело, а не обратното наличието на имущество, находящо се в съдебния район на друг ЧСИ. Обосновава извод, че неограничен достъп до посочените регистри, независимо от факта, че ЧСИ е лице с публични функции, не може да се предостави, тъй като това е възможно при кумулативното наличие на конкретно нормативно основание и във връзка с осъществяването на законови правомощия (образувано изпълнително дело). По отношение на втория спорен въпрос относно необходимостта от заплащане на представените справки приема, че доколкото контролът по Закона за движението по пътищата се осъществява от органите на МВР и по-специално ГДНП съгласно чл. 39, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), то в конкретния случай се касае до регулацията на специфични отношения, поради което е допустимо същите да са уредени в нормативен акт от по-нисък порядък - Наредба I-45/24.03.2000 г., но специален спрямо такъв от общ характер - ГПК и посочената разпоредба на чл. 431, ал. 4 от този кодекс. В тази връзка приема, че правилно административният орган се позовава на чл. 37а, ал. 5 от подзаконовия нормативен акт, предвиждащ предоставяне на информация за регистрирани превозни средства по разпореждане на органите на съдебната власт след заплащане на такса, която се събира в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси. Излага съображения, че нормата на чл. 2, ал. 1 ЗЕУ не е автоматична гаранция, че на всеки заявител се осигурява достъп до регистър, посочен от него в заявлението, като ЧСИ може да получи данните от ПАД, но при съобразяване на местната компетентност, с която разполага по образувано изпълнително дело. По тези съображения достига до извод за законосъобразност на оспорения отказ и отхвърля жалбата срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Уредбата на обществените отношения свързани с работата на административните органи с електронни документи; предоставянето на административни услуги по електронен път; обмена на електронни документи за целите на административните производства; общите правила за воденето на регистри в електронна форма и използването на информационни и комуникационни технологии в администрациите е предмет на регулиране от ЗЕУ. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗЕУ той се прилага и по отношение на дейността на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги, доколкото в закон не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 40 ЗЕУ предвижда, че лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 са длъжни да предоставят помежду си вътрешни електронни административни услуги, свързани с осъществяването на правомощията им и с извършването на електронни административни услуги на гражданите и организациите, доколкото в закон не е предвидено друго. Според чл. 2, ал. 1 ЗЕУ административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните или от централен администратор на данни. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба първичният администратор на данни е административен орган, който по силата на закон събира или създава данни за гражданин или организация за първи път, изменя или заличава данни за физически лица, юридически лица, обекти или събития. Той предоставя достъп на гражданите и организациите до цялата информация, събрана за тях. Условията за автоматизиран обмен на електронни документи като вътрешни електронни административни услуги са регулирани в Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (Наредбата, приета с ПМС 3 от 09.01.2017 г., обн. ДВ, бр. 5 от 17.01.2017 г.), приета на основание чл. 7г, ал. 6, чл. 12, ал. 4 и чл. 43, ал. 2 ЗЕУ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от тази наредба министърът на електронното управление води регистър на регистрите, в който се вписват регистри и бази данни на първичните администратори на данни, в които се съдържат първични данни. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от същата предвижда, че достъпът до регистрите и базите данни се осъществява чрез подаване на заявление, съдържащо минимум данни за произхода на заявлението - юридическото лице - заявител и информационната система; основанието за получаването на данните, включително номер на преписка, ако има такава; длъжностното лице, извършващо заявяването, ако има такова. Според ал. 3 на цитираната разпоредба първичният администратор на данни отказва достъп до данни на лицата, които ги заявяват, когато в заявлението за достъп по ал. 2 липсва един или повече от изискуемите реквизити или заявителят няма право да получи данните съгласно закон. Процедурата относно присъединяване към средата за междурегистров обмен е уредена в Общите условия за присъединяване на регистри и база данни към информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (Regiх) и осигуряване на достъп до тях (ОУ), утвърдени със заповед МЕУ-8473/29.08.2022 г. на министъра на електронното управление, на основание чл. 7, ал. 8 от Наредбата. Съгласно чл. 15, ал. 3 ОУ в срок до десет работни дни от датата на получаване на искането, първичният администратор изпраща до МЕУ окончателно решение с мотивирано становище за предоставяне или отказ на достъп на съответния потребител до исканите регистри и бази данни. От административния съд са обсъдени относимите към правния спор доказателства по делото, установени са релевантните факти, като са издирени приложимите към случая законови и подзаконови разпоредби. Извършена е дължимата според чл. 168, ал. 1 АПК проверка, в резултат на която е обоснован правилен извод, че оспореният отказ е постановен от компетентен орган, в установената форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и актът е в съответствие с материалноправните разпоредби. Настоящият състав споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви в обжалваното решение, към които препраща предвид разпоредбата на чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК относно направеното заключение по първия спорен по делото въпрос относно обема информация, до който се иска достъп от заявителя. В съдебния акт са изложени подробни и съответни на разпоредбите на чл. 16 и чл. 18 ЗЧСИ във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредбата и чл. 15, ал. 3 ОУ мотиви за законосъобразност на издадения от административния орган отказ. По делото няма спор, че жалбоподателят в качеството си на ЧСИ с район на действие Окръжен съд - Русе е лице, осъществяващо публични функции - § 1, т. 11 ДР ЗЕУ. Не се спори и относно обстоятелството, че регистърът на регистрираните пътни превозни средства се създава, обработва и администрира от МВР. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител има право на достъп до лични данни на длъжника, когато това е нужно за целите на изпълнението. Според чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ по възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. В чл. 431, ал. 3 ГПК е предвидено, че съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т.ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на централния регистър на ценни книжа, воден от Централния депозитар, на централните депозитари на ценни книжа, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. При тази нормативна регламентация правилно първоинстанционният съд приема, че съдебният изпълнител може да прави справки и да получава сведения само за длъжника във връзка с конкретно образувано изпълнително дело. Противно на доводите в касационната жалба цитираните разпоредби не му предоставят възможност в качеството на лице, осъществяващо публични функции, да получи пълен достъп до исканите регистри, както е посочено в заявлението му до административния орган. Правото на достъп до информация, предвидено и в двата нормативни акта, е "във връзка с изпълнението", т. е. касае длъжника, срещу който е насочено изпълнението, а не се отнася по принцип до всички правни субекти. В този смисъл е правилен изводът на съда, че оспореният отказ на директора на ГДНП за неограничен достъп до регистъра на моторните превозни средства е в съответствие с посочените материалноправни разпоредби, тъй като не е налице изрично законово основание за заявителя да получи такъв достъп. Настоящият състав не споделя доводите в обжалваното решение относно втория спорен по делото въпрос и приетото относно дължимостта на такса за предоставените справки, основани на това, че в конкретния случай се касае до регулацията на специфични отношения, поради което е допустимо същите да са уредени в нормативен акт от по-нисък порядък - Наредба I-45/24.03.2000 г., която е специална спрямо нормативния акт от по-висока степен - ГПК, но това не се отразява на крайния извод за законосъобразност на административния акт. От съда не е съобразена изричната разпоредба на чл. 1, ал. 4 (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) ЗЕУ, според която този закон не се прилага за Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Разузнаване", Държавна агенция "Технически операции", Служба "Военно разузнаване" и Националната служба за охрана, освен в случаите на предоставяне на административни услуги по електронен път и обмен на електронни документи между административните органи. Частният съдебен изпълнител като лице, осъществяващо публични функции попада в дефиницията за административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК, към който препраща § 1, т. 1 във вр. с т. 11 ДР ЗЕУ. Ето защо, независимо от това, че Министерството на вътрешните работи е извън приложното поле на ЗЕУ, то по отношение на заявителя е налице изключението, предвидено в чл. 1, ал. 4 от същия. В този смисъл спрямо жалбоподателя като получател на електронни административни услуги съгласно чл. 9, ал. 2 ЗЕУ е приложима разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕУ, съгласно която първичният администратор на данни изпраща служебно и безплатно данните на всички административни органи, на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги, които въз основа на закон също обработват тези данни и са заявили желание да ги получават. С оглед изложеното ЧСИ има право на достъп до заявения регистър за МПС, създаден и поддържан от МВР, по повод образувано пред него изпълнително дело, като данните следва да се предоставят без такса. Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 431, ал. 4 ГПК, на която се позовава касаторът. Неправилно ответникът основава акта си на чл. 37а, ал. 5 от Наредба I-45/24.03.2000 г., като приема, че ЧСИ не попада в обхвата на хипотезите по ал. 2 и ал. 7 от същия текст, разписващи случаите на предоставяне на информация без заплащане на такса. Уредената възможност за безплатно предоставяне на данни за регистрирани превозни средства чрез платформа за междурегистров обмен в обем и формат, определени от компетентните органи на МВР, след подадено заявление, само на държавни органи съгласно ал. 7 (нова - ДВ, бр. 47 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г.) на чл. 37а от посочената наредба е в противоречие с изключението, предвидено в чл. 1, ал. 4 ЗЕУ. След като в случая по отношение на ЧСИ като лице, осъществяващо публични функции, това изключение е приложимо, то предоставянето на данни за регистрираните МПС следва да е безплатно, когато се събира информация за длъжника по отношение на конкретно изпълнително дело. Доколкото обаче в случая се иска неограничен достъп до този регистър, то законосъобразно от административния орган е отказано предоставянето му на това основание. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно по резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора не се дължат разноски, а своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателно. В полза на Министерството на вътрешните работи следва да се присъди сума в размер на 100 лева, определена на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,