Решение № 8470 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 748/2010 г.

Решение № 8470 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 748/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Радка Георгиева Тимова чрез процесуалния й представител - адвокат Виктор Трифонов Тодоров против решение № 59 от 12.10.2009 г. по адм. дело № 3255/2009 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу заповед № РД-15-122 от 8.05.2009 г. на областния управител на област София за изземване на недвижим имот - апартамент № 50 в ж. к. "Хаджи Димитър", бл. 95, вх. "В", ет. 4. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за носнователност на жалбата. Мотивира се, че от писма номера 8093/2004 г., 1873/2005 г. и 94 РР/19/2006 е видно противопоставянето от страна на наемодателя на продължаване на наемния договор, поради което не е налице хипотезата на чл. 236 от ЗЗД. А плащаните от наемателката суми съставляват обезщетение за ползването на апартамента съобразно § 4, ал. 3 ПЗР на ЗДС. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 80, ал. 3 от ЗДС. Образувано е по жалба от Радка Георгиева Тимова против заповед № РД-15-122 от 8.05.2009 г. на областния управител на област София за изземване на недвижим имот - апартамент № 50 в ж. к. "Хаджи Димитър", бл. 95, вх. "В", ет. 4. Възразила е, че е продължила да плаща наем на апартамента и след изтичане на срока на наемния договор, което е довело до трансформирането му в безсрочен. Поради това и към момента на издаване на заповедта за изземването му, наемното правоотношение не е било прекратено. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че апартаментът, като част от новопостроен жилищен блок е актуван, като държавна собственост с АДС № 10816 от 25.12.1979 г. Отдаден е под наем на жалбоподателката с договор за наем чл. 29 от ППЗДС със срок от 12.02.2003 г. до 12.02.2006 г. На 28.12.2004 г. наемодателят е отправил до наемателката писмено предизвестие за прекратяване на договора на две основания: като неотговаряща на изискванията на чл. 24, ал. 1 ППЗДС и ползваща жилищна площ, надвишаваща предвидените норми в чл. 31 ППЗДС и втората - изтекъл срок на настанителната заповед. Едновременно с това е дал срок за освобождаването му с предупреждение, че при неспазването му ще се пристъпи към принудително изземване по реда на чл. 80 ЗДС. Писмото й е връчено на 13.01.2005 г. и е обжалвано с жалба вх. № Ж-452 от 31.01.2005 г. до министъра на вътрешните работи. С писмо № 1373 от 7.03.2005 г. й е отговорено, че не може да остане, като наемател в жилището, тъй като: не е картотекирана по предвидения ред; жилищната площ на апартамента надвишава нормите за жилищно задоволяване по чл. 31 ППЗДС за едночленно семейство и освен това е отказвала предлаганите й по-малки жилища. В писмото е изразена ясно волята на наемодателя за прекратяване на наемния договор и изземване на жилището. Поискано е през месец юни на 2006 г. изземване от областния управител по реда на ЗДС. Това искане е потвърдено с последващи две писма до административния орган от 14.03.2009 г. и 18.03.2009 г. Образувано е административно производство, за което жалбоподателката е надлежно уведомена. Същото е приключило с издаване на оспорената заповед. При тези данни по делото, съдът е приел, че предизвестието от 28.12.2004 г. за прекратяване на наемния договор не е произвело действие, тъй като е отправено преди изтичане на срока на договора. В същото време обаче е съобразил, че не е налице хипотезата на чл. 236 от ЗЗД за трансформиране на срочния договор в безсрочен, тъй като наемодателят с писменото си предизвестие на практика се е противопоставил на използването на жилището. Представената вносна бележка от 5.10.2009 г. е след образуване на делото и не установява заплатен наем. Това е дало основание на съда да приеме, че с изтичане срока на наемния договор, той е бил прекратен, поради което жалбоподателката е останала да го държи без правно основание. Същевременно е било установено, че имотът е държавна собственост, поради което са били налице предпоставките на чл. 80, ал. 1 от ЗДС за неговото изземване. Съдът е извел правен извод, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея заповед, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи се повтарят възраженията, направени в първоинстанционното производство за превръщане на срочния наемен договор в безсрочен. Те са неоснователни. Мълчаливото продължаване на наемен договор е предвидено, като правна възможност в чл. 236 от ЗЗД и касае гражданско-правните сделки. Възникването на наемно правоотношение, по начина, уреден в ЗДС съставлява сложен фактически състав, който е специално регламентиран в този закон и правилника за приложението му. Отделно от това, за да се реализира хипотезата на чл. 236 от ЗЗД следва да е изпълнено законовото условие - наемателят да е продължил да използва вещта, без наемодателят да се е противопоставил на това обстоятелство. . Данните по делото обаче безспорно сочат, че хипотезата не е налице, доколкото наемодателят се е противопоставил ясно и категорично на оставането на наемателката в апартамента. Доказателства за това е изразената воля още преди изтичане на срока на наемния договор, той да бъде прекратен с отправянето на предизвестието от 28.12.2004 г. и с искане до областния управител вх. Рег. № 0403 от 23.01.2006 г. за изземването му по принудителен ред. Това искане е доведено до знанието на Радка Георгиева Тимева от страна на областния управител с писмо № 94РР819 от 15.03.2006 г. за започване на административно производство, получено на 24.03.2006 г. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че и след 2006 г. е продължила да заплаща наема, който е приеман без възражения от наемодателя. Като доказателство за твърдяното обстоятелство в касационното производство се представят девет броя квитанции за внесени суми в брой за различни месеци на 2006 и 2008 г. Видно обаче от извършеното в тях записване заплатените от наемателката суми са отразени, като обезщетение при неправомерно ползване. За това обстоятелство тя е била надлежно уведомена от представител на МВР още с писмо изх. № 1373 от 7.03.2005 г. Заплащането на такова е императивно уредено в нормата на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗДС. Поради това и приемането на сумите от страна на наемодателя не може да се тълкува, като мълчаливо съгласие с продължаващото ползване на апартамента от наемателката. Поради това правният извод на съда, че с изтичане на срока наемното правоотношение е прекратено и не е налице трансформацията му по реда на чл. 236 от ЗЗД в безсрочно е обоснован. Налице са били условията по чл. 80 ЗДС за провеждане на административното производство по изземване на жилището. Като е отхвърлил жалбата поради неоснователност, съдът е постановил решение при спазване на материалния закон и без да допусне нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение