Решение № 5427 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7416/2012 г.

Решение № 5427 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7416/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Съдебното производство е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и е образувано по жалба на Нейчо Генев Димитров от гр. Харманли общ. Харманли, чрез адв. Антон Георгиев, срещу Решение на Министерски съвет на Република България № 377 от 11.05.2012 г. обн. в ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч", Фаза 2: Първомай - Свиленград. С жалбата оспорва само размерът на дължимото обезщетение определено за следните имоти: 1.имот с идентификатор 7181.5.79.1, представляващ сграда със застроена площ от 264 кв. м и предназначение "Друг вид сграда за обитаване", разположена в ПИ с идентификатор 77181.5.79, за която се предвижда обезщетение - 20182 лв., 2. имот с идентификатор 77181.5.79.2, представляващ сграда със застроена площ от 261 кв. м и предназначение "Друг вид сграда за обитаване", разположена в ПИ с идентификатор 77181.5.79, за която се предвижда и обезщетение - 19973 лв., 3. имот с идентификатор 77181.5.79.3 със застроена площ от 39 кв. м и предназначение "Друг вид сграда за обитаване", разположена в ПИ с идентификатор 77181.5.79, за която се предвижда обезщетение от 1762 лв. и 4. имот с идентификатор 77181.5.79.4, представляващ сграда със застроена площ от 41 кв. м и и предназначение "Друг вид сграда за обитаване", разположена в ПИ с идентификатор 77181.5.79., за която се предвижда обезщетение от 563 лв. Твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и моли да се завиши определеното за отчуждените имоти обезщетение. Ангажира съдебно- оценителна експертиза. Ответникът - Министерски съвет на Република България оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли. Заинтересованите страни - министър на регионалното развитие и благоустройството, министър на финансите, НК "Железопътна инфраструктура" оспорват основателността на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна - собственик на отчуждаемите имоти, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят Нейчо Ганев Димитров е собственик на четирите сгради, предмет на отчуждителното производство по чл. 32 и сл. от ЗДС, които са посочени в решението на МС по чл. 34а от ЗДС. Собствеността на жалбоподателя се установява с представения нотариален акт № 8/1995 г., 4 бр. скици, издадени от СГКК гр. Хасково от 12.02.2009 г. и удостоверенията за данъчни оценки на сградите. В оспореното решение за имотите, предмет на отчуждение се предвиждат следните обезщетения, определени по административен ред от Министерски съвет: 1. за имот с идентификатор 7181.5.79.1, представляващ сграда със застроена площ от 264 кв. м и предназначение "Друг вид сграда за обитаване", разположена в ПИ с идентификатор 77181.5.79, се предвижда обезщетение - 20182 лв., 2. за имот с идентификатор 77181.5.79.2, представляващ сграда със застроена площ от 261 кв. м и предназначение "Друг вид сграда за обитаване", разположена в ПИ с идентификатор 77181.5.79, се предвижда и обезщетение - 19973 лв., 3. за имот с идентификатор 77181.5.79.3 със застроена площ от 39 кв. м и предназначение "Друг вид сграда за обитаване", разположена в ПИ с идентификатор 77181.5.79, се предвижда обезщетение от 1762 лв. и 4. за имот с идентификатор 77181.5.79.4, представляващ сграда със застроена площ от 41 кв. м и и предназначение "Друг вид сграда за обитаване", разположена в ПИ с идентификатор 77181.5.79., предвижда обезщетение от 563 лв. Във връзка с оспорения размер на обезщетението, което съгл. чл. 39 от ЗДС представлява цената на отчуждения имот, по искане на жалбоподателя е назначена, изслушана и приета съдебно-оценителна експертиза. От констативно-съобразителната част на заключението на вещото лице се установява, че след справка в имотния регистър, не е констатирано наличие на вписани сделки, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 2, вр. § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. В съдебно заседание вещото лице дава обяснения, че приложената от административния орган методика не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. При изготвяне на оценката вещото лице е приложило методика, посочена в чл. 32, ал. 3, т. 1 - по Правилника за прилагане на ЗДС. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ППЗДС при отчуждаване на имоти - частна държавна собственост в урбанизирани територии и устройствени зони, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява. Съгласно посочената методика вещото лице дава заключение, че сградите имат следните характеристики: сгради № 1 и 2 имат масивна конструкция, построени са от тухли, имат мазилка, с дървена дограма, имат ел. и В и К инсталации и са сдървена и етернитова покривни конструкции. Сграда № 3 е с полумасивна конструкция, а сграда № 4 е с паянтова дървена конструкция. На базата на представените данъчни оценки, се дава заключение за стойността на сградите както следва: 1.имот с идентификатор 7181.5.79.1, представляващ сграда със застроена площ от 264 кв. м и предназначение "Друг вид сграда за обитаване", разположена в ПИ с идентификатор 77181.5.79 - с данъчна оценка 23 855.00 лв., 2. имот с идентификатор 77181.5.79.2, представляващ сграда със застроена площ от 261 кв. м и предназначение "Друг вид сграда за обитаване", разположена в ПИ с идентификатор 77181.5.79 - с данъчна оценка от 23583.90 лв. 3. имот с идентификатор 77181.5.79.3 със застроена площ от 39 кв. м и предназначение "Друг вид сграда за обитаване", разположена в ПИ с идентификатор 77181.5.79 - данъчна оценка 3 524.00 лв. и 4. имот с идентификатор 77181.5.79.4, представляващ сграда със застроена площ от 41 кв. м и и предназначение "Друг вид сграда за обитаване", разположена в ПИ с идентификатор 77181.5.79., - с данъчна оценка 3 704.80. - като общата данъчна оценка - 54 667.70 лв., която удвоена определя пазарната цена имотите в размер на 109 335.40 лв. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения: съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗДС в случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на: 1. Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони; 2. Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи; 3. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г.) Наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите - за горските територии. Видно от доказателствата по делото - скиците, издадени от СГКК, имотите представляват урбанизирана територия, поради което оценката следва да се извърши съгл. чл. 32, ал. 3, т. 1, която препраща към чл. 96 от ППЗДС. Съгласно тази разпоредба при отчуждаване на имоти - частна собственост, в урбанизирани територии и устройствени зони, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява. Определената по този начин оценка на отчуждаваните имоти е извършена от вещото лице по приетата съдебно-оценителна експертиза. Заключението е изготвено на базата на представените по делото данъчни оценки /листи 11, 12, 13 и 14 от делото/. Ето защо съдът намира, че заключението на вещото лице, като съответстващо на приложимите законови норми, определящи методиката на изчисление на оценката на имотите, следва да се възприеме изцяло и оценката на административния орган следва да се измени в посока увеличение до размера, определен от вещото лице. Мотивиран от горното, Върховният административен съд