Решение № 1655 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12492/2009 г.

Решение № 1655 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12492/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Монтана, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Иванка Димитрова, срещу решението от 16.07.2009 г. по адм. дело № 248/2009 г. на Административен съд - гр. Монтана. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. От данните по делото е видно, че със заявление вх. № 16237 от 8.09.2008 г. Кирил Иванов Истатков от гр. Берковица е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО). С разпореждане № 1470 от 2.12.2008 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО - Монтана е отказало да отпусне исканата пенсия с мотиви: "На основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО следва да бъде отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като молителят няма изискващите се 15 г. осигурителен стаж от втора категория труд, а има - 13 г 03 м 16 дни." Кирил Иванов Истатков е оспорил законосъобразността на разпореждането по реда на чл. 117 КСО. С решение № 29 от 16.03.2009 г. касационният жалбоподател е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че според изчислителния доклад осигурителният стаж, положен на длъжност "шлосер" за времето от 12.08.1968 г. до 20.10.1969 г.; от 8.07.1982 г. до 25.05.1983 г.; от 13.04.1987 г. до 1.08.1988 г. и на длъжност "шлосер-електрозаварчик" за времето от 1.08.1988 г. до 1.01.1990 г. законосъобразно е зачетен от трета категория труд въз основа на удостоверение УП-3 № 43 от 26.04.2006 г. Сезиран с жалба от Кирил Иванов Истатков, Административен съд - гр. Монтана с посоченото по-горе решение е отменил решението на касационния жалбоподател и на основание чл. 173, ал. 2 АПК му е изпратил делото като преписка за решаване на въпроса по същество (непрецизно с оглед на чл. 173, ал. 2 АПК диспозитивът на решението е "връща делото като преписка за ново произнасяне"). За да постанови този резултат административният съд е приел, че отказът да бъде отпусната пенсия е основан единствено на обстоятелството, че няма 15 години осигурителен стаж от втора категория, а този извод бил събран от събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението на вещото лице, изпълнило съдебна експертиза, според което трудовият стаж на жалбоподателя от втора категория е 18 години 4 месеца и 25 дни. Решението е необосновано. Дори да се приеме крайният извод на административния съд, че трудовият стаж от втора категория е 18 години 4 месеца и 25 дни, то този трудов стаж, превърнат в осигурителен стаж от трета категория по правилото на чл. 104, ал. 2, предл. 2-ро КСО - четири години от втора категория за пет години стаж от трета категория - става 23 години стаж от трета категория, към който като се прибавят признатите с оспореното разпореждане 13 години 3 месеци и 16 дни от същата категория, общият трудов (той и осигурителен) стаж на жалбоподателя е 36 години 3 месеци и 16 дни. При този общ осигурителен стаж от трета категория и при възраст 57 години 01 месец и 07 дни към датата на подаденото заявление за пенсия жалбоподателят не е отговарял на изискването да има сбор от осигурителен стаж и възраст 100, поради което (ако това наистина е така) е безпредметно да се връща преписката - повторният отказ, вече на посоченото фактическо основание, е неизбежен. В случая основният спор между страните е дали жалбоподателят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Ако поне една от предпоставките за това право не е налице, то не е възникнало и е без значение дали това е предпоставката, на чиято липса е основан отказът или е друга от законоустановените за това право предпоставки. Затова е било необходимо да бъде установено по един несъмнен начин, че са налице останалите предпоставки по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО и едва тогава да се изпраща преписката на административния орган (директора на РУСО) за решаване на въпроса по същество. При липса на сбор 100 от възраст и осигурителен стаж, дори при благоприятно за жалбоподателя разрешен спор по въпроса от коя категория е трудовият стаж на длъжностите "шлосер" и "шлосер - електрозаварчик", за него не е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Затова Административен съд - Монтана е следвало да поиска вещото лице подробно да обясни и аргументира със съответните изчисления заявеното от него в съдебното заседание: "100-те точки той ги няма, а има 98." Вярно е, че в писменото си заключение вещото лице е направило предложение за недостигащия осигурителен стаж да бъдат внесени осигурителни вноски по реда на § 9, ал. 3 ПЗР на КСО, но ако административният съд е възприел това становище на вещото лице, е бил длъжен да го обсъди с оглед на обстоятелството, че субекти на правото по § 9, ал. 3 ПЗР на КСО са лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че постановеният от Административен съд - Монтана решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след ново изслушване на вещото лице, освен на останалите спорни по делото въпроси, да отговори и на въпроса налице ли са били и другите предпоставки по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО за правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя към датата на подаденото от него заявление. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,