Решение № 12204 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3495/2021 г.

ВАСВторо отделение29.11.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 397/22.12.2020 г., постановено по адм. д . 363/2019 г. по описа на Административен съд Смолян.ОСЪЖДА Балдаран Спринг АД, със седалище и адрес на управление гр. София да заплати на община Девин сумата от 600 лв. /шестотин лева/, разноски за касационната инстанция.ОСЪЖДА Балдаран Спринг АД, със седалище и адрес на управление гр. София да заплати на Девин ЕАД сумата от 900 лв. /деветстотин/ лева разноски за касационната инстанция.РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Балдаран Спринг АД, със седалище и адрес на управление гр. София, против решение 397/22.12.2020 г., постановено по адм. дело 363/2019 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед РД-09-303/02.07.2019 г. на кмета на община Девин, област Смолян. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът кмет на община Девин, чрез процесуалния си представител адв. Николова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Претендира разноски. Ответникът - Девин ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Таков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - Държавата, представлявана от министъра на околната среда и водите, чрез юрк. Иванова, ангажира становище за неправилното му конституиране като страна по делото. Моли за прекратяване на касационното производство по отношение на министъра на околната среда и водите. Ответникът - Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, представлявана от областния управител на област Смолян, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу против заповед РД-09-303/02.07.2019 г. на кмета на община Девин, област Смолян, с която на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, чл. 136, ал. 1 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ в кв. 2 по плана на гр. Девин, съгласно приетата и одобрена графична част на заповедта, представляваща неразделна част от заповедта, както следва: 1. променя се регулацията на УПИ V за производствена база за бутилиране на минерална вода и здравно възстановителен център и обособяване от него на нов УПИ V за производствена база за бутилиране на минерална вода и здравно възстановителен център по имотните граници на поземлен имот с идентификатор 20465.501.501.11 и нов УПИ XIV, в който участва част от имот 20465.501.5205 публична държавна собственост. Променя се регулацията на УПИ IV- за производствена база за бутилиране на минерална вода в източна посока по имотната граница на поземлен имот с идентификатор 20465.501.11; 2. запазва се отреждането на УПИ V за производствена база за бутилиране на минерална вода и здравно възстановителен център, запазва се устройствената зона Пп-предимно производствена зона, запазват действащите устройствени показатели плътност на застрояване max. 60%, min. озеленяване 25 %, Кинт.max. 1.8. Променят се предвижданията за височините на сградите от новопредвиденото застрояване, като същите се конкретизират в рамките на линиите на застрояване, както следва до кота стреха 10м, до кота стреха 12м и до кота стреха 28м, отразено в матрична форма към графичната част на ПУП; 3. отрежда се ново УПИ XIV като част от поземлен имот 20465.501.5202 публична държавна собственост като зелени площи в рамките на речното корито на река Девинска. Прието е, че заповедта е издадена при спазена процедура и от надлежния орган, на съответното правно основание, при наличие на предпоставките на ал. 2, т. 2 от чл. 134 ЗУТ, тъй като съгласно влязлата в сила кадастрална карта от 2009 г. имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните такива по действащия ПУП, одобрен през 2004 г. Изложени са подробни мотиви за всички етапи на процедурата и са обсъдени констатациите на приетите по делото основна и допълнителна СТЕ в съвкупност с приобщените по административната преписка доказателства и наведените от страните доводи за незаконосъобразност на заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещото лице по назначените и приети, неоспорени основна и допълнителна СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обосновано и правилно е прието от съда, че са изпълнени условията на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ за изменение на ПУП-ПРЗ. С процесната заповед частта от имот с идентификатор 20465.501.5205, попадаща в УПИ V се обособява в ново УПИ XIV, което се отрежда за зелена площ. Т.е. предвижда се промяна в предназначението на част от процесния имот съгласно действащия план целия УПИ е отреден За производствена база за бутилиране на минерална вода и здравно възстановителен център, докато след одобряване на процедираното изменение част от него, която се обособява в отделен УПИ ще е с различно предназначение за зелена площ. Видно от заключението по допълнителната СТЕ преди изменението на плана с процесната заповед, части от ПИ 20465.501.5205 са попадали в рамките на УПИ V - За производствена база за бутилиране на минерална вода и здравно възстановителен център. Според вещото лице с процесната заповед тези части с площ от 795 кв.м. и 54 кв.м. се изключват от УПИ V и се обособяват като нов УПИ IV, отреден за зелени площи в зоната на речното корито на р. Девинска, като с предвиденото изменение на плана не се променят и не се засягат границите на ПИ с идентификатор 20465.501.5205 публична държавна собственост, представляващ коритото на р. Девинска. Следва да се отбележи, че е установено по делото, че по предвиденото изменение на плана, границите на УПИ V За производствена база за бутилиране на минерална вода и здравно възстановителен център съвпадат с границите на ПИ 20465.501.11 по КК на гр. Девин, като в частта на предложения проект за изменение на ПУП между ПИ 501.11 и 501.1804, предвиждането е регулационната линия да мине по имотната граница. При тези фактически установявания правилно е прието, че изменението на ПУП е законосъобразно, като регулационните граници на УПИ VI кв. 2 на касатора не се променят с процесното изменение. Следователно изводът на административният съд, че заповедта се явява законосъобразна се базира на правилното прилагане хипотезата за изменение на ПУП ПРЗ по т. 2, ал. 2 на чл. 134 ЗУТ. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на нарушение на чл. 15, ал. 3 във връзка с ал. 5 ЗУТ, тъй като в случая изменението на ПУП-ПРЗ е на изрично визираното в чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ основание, което е специално по отношение на това по чл. 15, ал. 3. Освен това, с възражението за липса на валидно съгласие от държавата по ал. 5, чл. 15 ЗУТ се упражняват чужди права от касатора. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изрично и своевременно заявената от ответника кмета на община Девин претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция и изхода на делото, касаторът дължи адв. възнаграждение в размер на 600 лв. Разноски се дължат и на ответника Девин ЕАД, своевременно заявени за присъждане по представен списък по чл. 80 ГПК, но в редуциран размер от 900 лв., предвид своевременно направеното възражение за прекомерност от процесуалният представител на касатора и фактическата и правна сложност на делото пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,