Решение № 14256 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12316/2012 г.

Решение № 14256 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12316/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 1383 от 27.07.2012 г. по адм. дело № 1425/2011 г. на Административен съд - Бургас. В жалбата са развити съображения, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Димо Пейков Михалев от с. Богданово, община Средец, област Бургас, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че жалбата като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Димо Пейков Михалев е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23203 от 12.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 19134,98 лв. за 2009 г., във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 02/270509/30182, със съображения че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Същият не съдържал фактически основания. Налице било непълно посочване на фактите, обосновали разпоредителната му част. Не се съдържало и позоваване на документ от административната преписка, който да изхожда от административния орган, издател на акта. Компютърната разпечатка, наименована "Разлики в площи след кръстосани проверки от 11.2009 г. и 12.2010 г. за кампания 2009 г. " не можела да бъде квалифицирана като документ, съдържащ мотивите на административния орган за намаляване на годната за подпомагане площ, тъй като същата не отговаряла нито на изискванията за писмен документ, нито от нея можели да се установят причините, поради които е извършено намаляването на годната за подпомагане площ по конкретната административна преписка, за да може въз основа на тях да се извърши преценка на материалната законосъобразност на акта. Според съда, оспореният АУПДВ бил издаден и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът бил издаден и при нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсвало установено недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Съгласно чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане не се съдържат. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" може да бъде фактическо основание. Не стават ясни нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г., земеделският производител е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време, след подаването на заявлението, са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерството на земеделието и храните. При издаването на акта са нарушени и разпоредбите на чл. 26, 28, 34, и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство, и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение е съществено, защото, ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. Касационната жалба е неоснователна. Не са налице сочените в нея отменителни основания. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд - трето отделение