Решение № 2572 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8433/2011 г.

Решение № 2572 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8433/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Никола Белев Колев, действащ в производството като ЕТ с фирма "Коки - Никола Колев", със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ж. к. "Орел", бл. 7, вх. 6, ет. 4, ап. 12, против решение № 20 от 10.05.2011 г., постановено по адм. д. № 36 по описа за 2011 г. на Административен съд - Разград. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на търговеца против решение № 48.780 от 21.02.2011 г. на Общински съвет - гр. Самуил. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебния акт, като се релевира необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Ответникът - Общински съвет (ОбС) - гр. Самуил, чрез пълномощника си адвокат Джевдет Азис, е депозирал писмено становище с доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Административният съд е бил сезиран с жалба, подадена от ЕТ "Коки - Никола Колев", против решение № 48.780 от 21.02.2011 г. на ОбС - гр. Самуил, с което е открит конкурс за разпределяне и възлагане на обществен превоз по утвърдени общинска и областна транспортни схеми от квотата на Община Самуил, включваща четири линии. Правното основание на оспореното решение е по чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, 17, ал. 1, т. 1 и ал. 3 и чл. 19 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (Обн., ДВ, бр. 32/29.03.2002 г.). Решението на ОбС е взето с мнозинство от 14 гласа, с него е определен съставът на комисията по чл. 17, ал. 5 от Наредба № 2 и са утвърдени критериите и начинът за оценка и класиране на кандидатите. Определена е цената на конкурсната документация, а изпълнението на функциите по провеждането на конкурса е делегирано на кмета на общината, на основание чл. 17, ал. 3. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 17 от Наредба № 2 относно съдържанието на решението на ОбС. Въз основа на това е направен правен извод за неоснователност на жалбата, в т. ч. и по твърденията за нищожност на оспорения акт. Решението е правилно. За да отхвърли жалбата срещу описаното решение на ОбС - гр. Самуил, съдът изключително подробно е анализирал събраните доказателства и доводите на страните в контекста на предписанията на чл. 17, ал. 3, 4 и 5 от Наредба № 2/2002 г. Изводът му за законосъобразност на атакувания административен акт е в съответствие с правилно установените факти и относимостта им към приложимата материалноправна уредба, съгласно Наредба № 2/2002 г., поради което се споделят изцяло от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. Поддържаните от касатора оплаквания за неправилност на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно релевирания довод за нищожност на акта, мотивиран с твърдение за неприключила предходна процедура за провеждане на конкурс за възлагане на превози по процесните четири линии. Не се спори обаче, че с решения по протокол № 41 от 20.07.2010 г. ОбС - Самуил е прекратил предходните процедури, отменяйки решенията си за провеждането им. При данните по делото, решаващият съд правилно е приел за неоснователно искането на касатора за извършване на косвен съдебен контрол по отношение на тези влезли в сила административни актове, за обявяването на чиято нищожност е налице процесуална възможност по реда на чл. 149, ал. 5 АПК. Спорът доколко ОбС е разполагал с правомощия да отмени предходни свои решения и дали са били налице основанията на чл. 99 АПК за това, не може да бъде предмет на настоящото производство, нито е преюдициален, както основателно е счел съдът, отчитайки и липсата на доказателства за образувано в тази връзка съдебноадминистративно производство. Дефинираният в Решение № 78/12.07.1973 г. по гр. д. 58/73 г. на ОСГК на ВС институт на косвения съдебен контрол, като правомощие в рамките на задължението за преценка на правопораждащите факти, дава възможност на съда да констатира нищожността на един административен акт и с оглед на това, без да го изменява или отменява, да приеме съществуването или не на определени правоотношения, намира приложение само в гражданския процес, имащ за предмет граждански правоотношения, спрямо които един административен акт е възможно да представлява факт с правно значение. Израз на необходимостта за установяване на относимите към гражданскоправния спор факти е създаването на изричната правна норма на чл. 17 ГПК. Аналогична разпоредба в процесуалните закони в областта на административното право не е налице, т. к. възможността за съдебен контрол относно действителността на административните актове е предвидена изрично като безсрочна в чл. 149, ал. 5 АПК. Въвеждането на хипотезата за право за оспорване на административните актове с искане за обявяване на тяхната нищожност е именно поради необходимостта да бъде осигурена законност на актовете на администрацията, но и правната стабилност чрез зачитането на тяхното действие до изричното им обявяване за нищожни. Поради това произнасяне по действителността на решенията на ОбС - Самуил по протокол № 41 от 20.07.2010 г. е било недопустимо, а искането за спиране на съдебното производство - неоснователно. Представеното пред настоящата инстанция копие от решение по адм. д. № 7782011 г. на Административен съд - Разград (невлязло в законна сила) не може да промени така възприетите изводи, първо: защото не е породило правни последици и второ: защото нормата на чл. 220 АПК не позволява промяна на установените от решаващия съд релевантни юридически факти. В контекста на изложеното по-горе следва да бъде изтъкнато още, че материална незаконосъобразност от степен, водеща до нищожност е налице само, когато се установи пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотеза на приложима материалноправна норма; когато актът е изцяло лишен от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган. В конкретния случай тези предпоставки не са налице. И това е така, защото решение № 48.780 от 21.02.2011 г. на ОбС - гр. Самуил е постановено от компетентния административен орган, в рамките на установената му компетентност - Арг.: 17, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Наредба № 2/15.03.2002 г., вр. с чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, в съответствие с изискванията на материалния закон и установените административнопроизводствени правила. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, установени в приложен на л. 5 то делото договор за правна защита и съдействие № 0000020657/20.05.2011 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,