Решение № 6473 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 719/2020 г.

Решение № 6473 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 719/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на агенция "Митници" София, подадена чрез процесуалния му представител юрск. Пенковска, срещу решение № 763/13.11.2019 г., постановено по адм. дело № 951/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В касационната жалба, в писмени бележки и становище по съществото на спора, изготвени от юрск. Фердинандова, се релевират и поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на жалбата срещу административния акт, ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "ТСТ Ойл" ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Попова, в писмен отговор обосновава становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък на разноски и доказателства за плащане. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на "ТСТ Ойл" ЕООД срещу решение №Р-723132-232259/09.08.2019 г. на и. д. директор на Агенция "Митници", с което на основание чл. 53, ал. 3 вр. с ал. 1 и чл. 47, ал. 4, т. 1 ЗАДС е отнет лиценз № 597 за управление на данъчен склад BGNCA00419000 за производство и складиране на акцизни стоки с адрес гр. Пазарджик, местност "Чукур Савак", ПИ 55150.13.170 и е прекратено действието на същия лиценз. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението е спряно с определение № 1213/09.09.2019 г. по адм. Дело № 951/2019 г. на АС Пазарджик, потвърдено с влязло в сила определение на 31.10.2019 г. по адм. Дело № 12335/2019 г. по описа на ВАС. За да издаде оспорения административен акт органът е приел, че в резултат на извършена проверка на място в данъчния склад, с протокол от 23.07.2019 г., е установено, че в предвидените за съхранение на биодизел резервоари № 2 и 3 в данъчния склад с максимален обем съответно 52672 литра и 50097 литра се съхраняват продукти от нефтен произход – газьол. Резервоар № 1 за съхранение на LPG не се използва. Изложени са мотиви за неизпълнение изискванията на чл. 47, ал. 4 ЗАДС, приложима, считано от 28.01.2019 г., с изключение на изискванията за съхранение на втечнен нефтен газ LPG, влизащи в сила от 28.07.2019 г. Приел е, че въпреки дадената възможност за привеждане на дейността в съответствие с изискванията на чл. 47, ал. 4, т. 1 ЗАДС адресатът на акта като лицензиран складодържател не е изпълнил това свое задължение, поради което не отговаря на изискванията по чл. 47, ал. 4 ЗАДС, поради което и на основание чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗАДС действието на лиценза е прекратено и лицензът е отнет. За да отмени решението на и. д. директор на Агенция "Митници", административният съд е приел, че не са налице нормативно установените кумулативни изисквания по смисъла на чл. 47, ал. 4, т. 1 ЗАДС – лицензираният складодържател да разполага с трайно прикрепени към земята собствени или наети съдове за съхранение на нефт или нефтени продукти с минимален капацитет на склада 1000 куб. м. и минимална проектна вместимост на всеки съд 50 куб. м., с изключение на съдовете за съхранение на биокомпоненти и добавки. Приел, че е установено наличие на резервоари в вместимост над 50 куб. м., а изискването за минимален капацитет на склада от 1000 куб. м. не е действащо към момента на проверката и издаването на акта. Решението е правилно. Същото следва да се остави в сила при корекция на мотивите относно приетата от съда начална дата на влизане в сила на разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАДС в частта относно изискването за минимален капацитет на склада от 1000 куб. м. При касационната проверка се установи, че разпоредбата и в тази си част влиза в сила от 28.01.2019 г. и това нормативно изискване е действащо към момента на извършената проверка на място на 23.07.2019 г. и към момента на издаване на оспорения административен акт – 09.08.2019 г. Въпреки този незаконосъобразен извод решението на съда като краен резултат и досежно останалата част от изложените в него фактически и правни основания се явява обосновано и законосъобразно и като такова се потвърждава от касационната инстанция при позоваване на останалите мотиви на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. В оспорения административен акт са направени изводи относно несъответствие на данъчния склад с изискванията на чл. 47, ал. 4, т. 1 ЗАДС, но конкретно липсват фактически позовавания и релевантни изводи относно кумулативната липса на двете изискуеми предпоставки – да разполага с проектна вместимост на всеки съд за съхранение не по-малка от 50 куб. м. и минимален капацитет на склада от 1000 куб. м. Видно е от данните от проверката е, че проектната вместимост на всеки от действащите резервоари е над 50 куб. м., а относно минималния капацитет на склада не са изложени фактически данни, нито е формиран релевантен фактически извод. По отношение на тази предпоставка, оспореният акт не съдържа мотиви, поради което не може да се направи ползващият издателя на акта краен извод за наличие на основания за отнемане на лиценза. Този извод и позовавания на направени проверки се прави едва в съдебната фаза на производството в становищата и жалбата на процесуалните представители, което е недопустимо. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът преценява съответствието на оспорения акт с материалния закон към момента на издаването му, което в случая е 09.08.2019 г. Преценката за наличие на нови факти от значение за делото е към един по-късен момент, а именно към момента на приключване на устните състезания. Нови факти от значение за делото са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. С отмяната на разпоредбата на чл. 47, ал. 4 ЗАДС /ДВ бр. 9/2020 г., в сила от 25.01.2020 г./, върху която се позовава изцяло оспореният административен акт и предвид спирането изпълнението на същия акт, лицензът е действал и съответно данъчният склад е функционирал като такъв към момента на отмяната на разпоредбата. Това са обстоятелства, които следва да бъдат съобразени, тъй като нормативно установеното изискване спрямо проектния обем на всеки един от резервоарите за нефт или нефтени продукти и кумулативно към общия капацитет на обема на данъчния склад, вече се явява отпаднало и считано от 25.01.2020 г. не е действащо. С оглед изложеното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се дължат разноски за касатора. В тежест на бюджета на касатора следва да се присъдят направените и претендирани разноски от ответника по касация в размер на 600 лв. - съгласно списък на разноски и представени доказателства за извършването им. и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,