Решение № 15483 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3379/2018 г.

Решение № 15483 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3379/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Г. М. срещу решение № 8 от 01.02.2018 г. по адм. д. № 1126/2017 г. на Административен съд - Х., с което е отхвърлена подадената от нея жалба против заповед за прилагане на принудителни административни мерки /ПАМ/ № 17-1253-000678, издадена на 29.08.2017 г. от ВПД Началник сектор "Пътна полиция" - Х. към ОДМВР-Х., с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът е стигнал до погрешни правни изводи при тълкуването на чл. 171, т. 2 а от ЗДвП, тъй в посочената норма не съществува понятие като "предоставя". Претендира разноски. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да издаде оспорената заповед, Началник сектор "Пътна полиция" - Х. към ОДМВР-Х. е изложил мотиви, че на 28.08.2017 г. мл. автоконтрольор Сектор"ПП" при ОДМВР-Х., съставил против Ж. К. от [населено място] акт за установяване на административно нарушение с бл. № 008306. В акта било посочено, че на 28.08.2017 г. около 23. 00 часа в гр. Х., бул. "С. С." К. управлява лек автомобил"Пежо 206" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Г. М., като след направена справка с ОД на РУП е Х. се установява, че същият управлява със СУМПС с изтекъл срок на валидност до 30.10.2016 г. и е неправоспособен, като и не е представил КТ, с което е нарушил чл. 150а, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че в случая приложената по отношение на жалбоподателя ПАМ се основава на наличието на една от нормативно регламентираните хипотези по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП, след направен подробен анализ на доказателствата сред които и свидетелските показания на Т. К. и Ж. К. е стигнал до извода, че административният орган е доказал обстоятелствата, изложени в оспореният акт и съставляващи фактически основания за налагане на процесната ПАМ, тъй като по делото безспорно е доказано, че на 28.08.2017 г. процесният лек автомобил на жалбоподателката е бил управляван от лице непритежаващо към този момент съответно (валидно) свидетелство за управление на моторно превозно средство. Решението е правилно Съгласно чл. 171, т. 2 а, предл. последно от ЗДвП, на основание на който е приложена оспорената ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" /за срок от 6 м. /, мярката се прилага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответно свидетелство за управление. От разпоредбата е видно, че достатъчно условие за прилагане на мярката е ППС на едно лице да бъде управлявано от друго лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Субективното отношение на собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав, поради което е без правно значение. Наред с това, разпоредбата е императивна по своя характер, от което следва, че при констатиране на такъв случай административният орган действа при обвързана компетентност. От доказателствата по делото се установява, че на посочените в процесната заповед време и място, лекият автомобил – собственост на Г. М. е бил управляван от лицето Ж. К., чието свидетелство за управление е било с изтекъл срок на 30.10.2016 г. Съгласно чл. 51 ЗБЛД, СУМПС се издава за определен срок, което означава, че то е валидно за посочения в документа краен срок. С оглед на това и по аргумент от чл. 12, ал. 1, т. 5; чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 15, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НАРЕДБА № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /издадена на основание чл. 159 от ЗДвП/, които предвиждат редица конкретни условия за придобиване на правоспособност, респективно, за издаване и преиздаване на свидетелство за управление, между които наличието на физическа годност на лицето, от това следва, че след изтичането на определения в свидетелството срок същото престава да бъде удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство /чл. 50 от ЗБЛД/. Следователно, като е управлявал МПС с такъв документ Ж. Караатанасов е нарушил изискването по чл. 150 а от ЗДвП, а деянието му осъществява предвидено в чл. 171, т. 2 а ЗДвП материално-правно основание за прилагане на процесната ПАМ. Предвид изложеното и съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, издаването впоследствие /на 30.08.2017 г. / на ново СУМПС с валидност до 30.08.222 г. е факт без правно значение. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебния акт, който, като правилен, следва да се остави в сила. Като има предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение