Решение № 1326 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5035/2017 г.

Решение № 1326 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5035/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. И. Д., действащ в качеството си на едноличен търговец с фирма "Н. - А. Д.", чрез адв. И. Б., против решение № 105/27.03.2017 г. на Административен съд - В. Т., постановено по адм. дело № 743/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 199622-0047021/29.06.2016 г. на директора на ТД на НАП - В. Т. - запечатване на търговски обект - закусвалня, находящ се в гр. В. Търново, ул. "Й." №... и забрана за достъп до него за срок от една седмица. В жалбата се изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд, че наложената принудителна административна мярка цели да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект. По същество излага съображения за нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения индивидуален административен акт. Твърди се, че късното връчване на заповедта и изпълнението й обезсмислят целите, за които е наложена. Искането е за отмяна на решението и отмяна на наложената принудителна административна мярка. Претендират се разноски. Ответникът - директор на ТД на НАП - гр. В. Търново, чрез процесуалния си представител юрк. Х. К., в представен писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционният съдебен акт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 199622-0047021/29.06.2016 г. на директора на ТД на НАП - В. Т., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект - закусвалня, находящ се в гр. В. Търново, ул. "Й." №..., стопанисван и експлоатиран от ЕТ "Н. - А. Д." и забрана за достъп до него за срок от една седмица. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 11.05.2016 г. в периода от 08:50 - 09:30 ч. служител на търговеца е извършил продажба на стоки в стопанисвания от него търговски обект, без да издаде фискална касова бележка при заплащането на стоката (при извършена контролна покупка на една закуска на стойност 1,50 лв.), нито ръчна касова бележка. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта и отстраняване стоките от него. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от ЕТ "Н. - А. Д." не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Търговецът не е оспорил описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. С. е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на търговеца. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възраженията за нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 АПК са неоснователни. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Останалите доводи в касационната жалба касаят законосъобразността на административния акт, а не конкретни пороци на първоинстанционния акт, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК. Следва да се отбележи само, че изпълнението на административния акт не е релевантно по отношение преценката на неговата законосъобразност. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но при липсата на искане за това, такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,