Решение № 1539 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11563/2008 г.

Решение № 1539 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11563/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Недялко Мойсеев от гр. Бургас, подадена от адв. Станева срещу решение № 540/30.05.2008 г. по адм. д. № 364/2008 г. на Административен съд - Бургас. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът Дихан Иванов, в писмено възражение излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура заявява, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери правилността на решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд в производство по § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е отменил като незаконосъобразна заповед № Z-57/23.01.2008 г. на кмета на Община Созопол, с която е допуснато изменение на кадастралната карта досежно границата между имоти с пл. №№ 233 и 232 в кв. 22 в землището на с. Извор, община Созопол по жалба на Дихан Иванов. За да постанови решението си съдът е приел, че е налице индиция за спор за материално право, което е пречка за уважаване на искането за изменение на кадастралната карта, тъй като съставения по чл. 53 ЗКИР акт за непълноти и грешки не е подписан от собственика на единия засегнат имот - Дихан Иванов, което съставлява съществено нарушение на административната процедура. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Процесната заповед е издадена на основание § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР във връзка с § 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., т. е. процедурата по нанасяне в кадастъра следва да е съобразена с изискванията на чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗКИР, съгласно които одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред за установяване на грешките или непълнотите в кадастъра. Безспорно е обстоятелството, че с исканото ново нанасяне на границата между имоти с пл. №№ 233 и 232 в кв. 22 се засяга имота на жалбоподателя пред административния съд, който не само, че не е подписал акта за непълноти и грешки, а е възразил изрично срещу изменението, което е индиция за спор за собственост и съставлява пречка за изменение на кадастъра. От друга страна, факта на неподписване на акт за непълноти и грешки в кадастъра от пряко засегнатия собственик съставлява нарушение на изискуемата по ЗКИР (чл. 53) процедура и то от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на процесната заповедта. Неоснователно е възражението за допускане промяната в кадастъра на основание съдебно решение, което игнорира изискването на съставяне на акт за непълноти и грешки в кадастъра по реда на Наредба № 3/2005 г. и чл. 53 ЗКИР, тъй като с решението по адм. д. № 1327/2006 г. на БОС е отменена заповед № 847/24.08.2006 г. на кмета на Община Созопол за изменение на ПР за УПИ I-238 и II-240, кв. 22 по плана на с. Извор, т. е. решението не касае кадастралната граница между процесните имоти, идентични с УПИ I-238 и II-240, кв. 22. Разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г., с която се въвежда като основание за изменение на кадастъра нанасянето като имотни граници на регулационни линии по приложен устройствен план е неприложима по силата на чл. 15, ал. 2 ЗНА, тъй като в тази си част противоречи на чл. 53 ЗКИР - разширява установената с него компетентност на кадастралната администрация. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК