Решение № 1421 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6704/2011 г.

Решение № 1421 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6704/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Бургас, срещу решение № 400 от 30.03.2011 г. по адм. д. № 28/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед рег. № з-3450/16.12.2010 г. (неправилно посочена като № 2-3450/6.12.2010 г.), с която на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи, на Веска Тодорова Ефремона от с. гр. е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане на Република България до отпадане на основанието". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на приложимия материален закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Ответникът - Веска Тодорова Ефремова, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес от касационно обжалване. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът намира същата за неоснователна. С оспореното решение на Административен съд - Бургас е отменена заповед рег. № з-3450/16.12.2010 г. (неправилно посочена като № 2-3450/6.12.2010 г.) на директора на ОДМВР Бургас, с която на основание чл. 75, т. 5 ЗБЛД на Веска Тодорова Ефремова е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане на Република България до отпадане на основанието". Извършвайки контрол за законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 75, т. 5 ЗБЛД Административен съд - Бургас е приел, че задължението на представляваното от Веска Тодорова Ефремова търговско дружество "Начев" ООД попада в дефиницията на закона за парични задължения в големи размери, според посоченото в искането на публичния изпълнител при ТД на НАП, гр. Бургас, за налагане на мярката. Счел е, че не се доказва наличието на надлежно обезпечение на публичното задължение. Независимо от тези констатации, за да отмени заповедта за прилагане на ПАМ съдът е извършил преценка на оспорения административен акт с оглед общностното право. Същото е неделима част от правния ред, приложим в страната и по аргумент от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, законосъобразността на наложената мярка е преценена с оглед правният статус на адресатката като гражданин на Европейския съюз - Арг.: чл. 20, § 1 и чл. 21, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз и чл. 3, § 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки. Съобразявайки приоритетно първичното и производно общностно право, съдът е приел оспорената заповед, с която се забранява на Ефремова да напуска страната, за незаконосъобразна. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че разпоредбата на чл. 75, т. 5 ЗБЛД противоречи на чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО, като е приложил актът на вторичното общностно право, отменяйки изцяло оспорената заповед, а не само в частта й по отношение държавите - членки на Европейския съюз. Решението е правилно. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. Между страните няма спор, че представляваното от ответницата по касационната жалба търговско дружество е длъжник по изискуемо парично задължение, удовлетворяващо изискванията на § 1, т. 5 ДР на ЗБЛД, което не се изпълнява и не е надлежно обезпечено. Спорът е по прилагането на чл. 27, § 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (директивата), съгласно който държавите - членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства само по съображения, свързани с обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве. Касаторът твърди, че с разпоредбата на чл. 75, т. 5 ЗБЛД българският законодател е установил ПАМ, която се налага от съображения, свързани с обществения ред. Поддържа, че събирането на публичните държавни вземания осигурява финансовата стабилност на държавата, поради което директно засяга интересите на обществото. Въз основа на това прави извод, че ограничаването на правото на излизане на българските граждани в качеството им на граждани на Европейския съюз в разглежданата хипотеза от националния закон е мярка, установена в публичен интерес и отговаря на критерия за обществен ред по смисъла на директивата, поради което като е приел обратното, решаващият съд е постановил неправилно решение. С решение № 2 от 31.03.2011 г. на Конституционния съд (КС) по к. д. № 2/2011 г. (обн., ДВ, бр. 32/2011 г.), разпоредбата на чл. 75, т. 5 ЗБЛД (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г., последно изменен, бр. 23 от 2011 г.) е обявена за противоконституционна. Конституционният съд е приел, че при всяко положение ограниченията по чл. 75, т. 5 и 6 ЗБЛД са допустими от гледна точка на предназначението им да защитават правата и свободите на други граждани. В същото време Конституционният съд посочва, че разпоредбите на чл. 75, т. 5 и 6 ЗБЛД не са съобразени с принципа на пропорционалност. Удовлетворяването на надлежно установените публични и частни задължения трябва преди всичко да се обезпечи чрез ефективно, бързо проведено изпълнително производство, насочено не към самоцелно санкциониране на личността на длъжника, а най-вече към издирване на негово секвестируемо имущество и прехвърлянето му до размера на установеното парично вземане в патримониума на съответния кредитор. Според чл. 151, ал. 2 от Конституцията, законът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизане на решението на КС в сила. По аргумент от противното от ал. 3 на същия текст, частта от закона, която противоречи на Конституцията се обезсилва и загубва действието си, т. е. престава да действа занапред. Този новонастъпил юридически факт, на основание чл. 142, ал. 2 АПК следва да се отчете като правопрекратяващ досежно възможността адресатът да търпи ограничение, произтичащо от обезсилена законова норма. Съгласно цитираната разпоредба и по силата на конституционния принцип за равенство пред закона, са налице основания за отменянето на заповедта за налагане на ПАМ по чл. 75, т. 5 ЗБЛД изцяло и като е достигнал до същия резултат, Административният съд е постановил правилно решение. В същия смисъл е и тълкуването на чл. 27, § 2 от Директива 2004/38/ЕО, дадено от Съда на Европейския съюз с решение от 17 ноември 2011 г. по дело С-434/10, с предмет преюдициално запитване. Не са налице релевираните касационни основания за ревизиране на съдебния акт, поради което оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,