Решение № 10454 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12656/2009 г.

Решение № 10454 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12656/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 103, aл. 3 във връзка с раздел IV, глава X от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Национална агенция "Пътна инфраструктура", представлявана от изпълнителния й директор Димитър Иванов срещу решение № 199 от 24.08.2009 г. на министъра на околната среда и водите. Изложени са съображения за неправилност на решението, като се твърди, че са били налице предпоставките за възобновяване на производството по издаване на процесното разрешително за ползване на воден обект съгласно чл. 99, т. 6 АПК. В съдебно заседания жалбоподателят чрез процесуалния си представител подържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне. Заинтересованите страни - ЕТ "Стилян Спасов" и директорът на Басейнова дирекция "Дунавски район", редовно призовани, не се представляват. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият съдебен състав взе предвид следното: Производството пред министъра на околната среда и водите е образувано на основание чл. 99 и сл. АПК въз основа на направено искане от представляващия Национална агенция "Пътна инфраструктура" за възобновяване на основание чл. 99, т. 6 АПК на административното производство за издаване на разрешително от 11.08.2008 г. за ползване на воден обект, издадено от директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" на ЕТ "Стилян Спасов". В искането си за възобновяване молителят е изложил съображения за допуснати от страна на административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизискването на съгласувателни становища на компетентните органи, включително и от Национална агенция "Пътна инфраструктура". Последното е лишило агенцията от възможността да участва в административното производство, което е мотивирало същата да иска отмяна на процесното разрешително. Министърът на околната среда и водите, в качеството си на компетентния да се произнесе непосредствено по-горестоящ административен орган, е изложил съображения, че действително са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като са нарушени Закона за пътищата и Административнопроцесуалния кодекс, но е отхвърлил искането, като се е мотивирал с разпоредбата на чл. 105 АПК, която забранява засягането на правата, придобити от трети добросъвестни лица при евентуално възобновяване, в случая от лицето, в полза на което е издадено процесното разрешително. Оспореният административен акт е правилен, но само като краен резултат. Възобновяването на производствата по издаване на административни актове по реда на чл. 99 и сл. АПК е извънреден способ за контрол на влезли в сила административни актове, които не са били обжалвани по съдебен ред, и тъй като става въпрос за способ за контрол, който пряко въздейства върху стабилитета на административните актове, възможност да го инициират е предоставена на ограничен кръг субекти. Активно легитимирани да направят искане за възобновяване на административно производство са лицата, посочени в разпоредбите на чл. 100 и 101 АПК. В хипотезата на чл. 99, т. 6 АПК, това са административният орган, съответният прокурор, омбудсманът или страна в производството (чл. 100) или лице, спрямо което административният акт има сила, макар и да не е било страна в производството (чл. 101). В случая, безспорно е, че Национална агенция "Пътна инфраструктура" няма нито едно от тези качества, не е била страна в производството, както и че спрямо същата процесното разрешително няма сила. Следователно, тя не е била активно легитимирана да инициира производство по възобновяване, поради което министърът на околната среда и водите не е следвало да разглежда искането й по същество. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че неправилно по-горестоящият административен орган се е позовал на разпоредбата на чл. 105 АПК, за да отхвърли искането за възобновяване. По смисъла на цитираната норма трети добросъвестни лица са онези, които не са участвали в първоначалното производство за издаване на акта, предмет на искането за възобновяване, които не са знаели за фактите и обстоятелствата, служещи като основание за преразглеждане на въпроса. В конкретния случай ЕТ "Стилиян Спасов" е бил страна в производството по издаване на разрешението и негов титуляр и не може да се приеме за трето добросъвестно лице. Като е приел обратното, административният орган неправилно е тълкувал и приложил нормите на процесуалния закон. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, намира жалбата за неоснователна, с оглед на което и на основание чл. 200, ал. 1 АПК, съдът,