Решение № 1843 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6509/2011 г.

Решение № 1843 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6509/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Сливен, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Вълева, срещу решение № 19 от 4.04.2011 г. по административно дело № 201/2010 г. на Административен съд - Сливен. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, да се остави в сила заповед № РД-09-947/16.10.2009 г. на директора на РЗОК - Сливен, и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете инстанции. Аргументи в подкрепа на исканията са развити от повереника на касатора и в писмено становище. Ответникът по касация - Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - гр. Сливен, която е структурно звено по чл. 3, ал. 3, б. "д" от Правилника за устройството и дейността на Военномедицинската академия (приет с ПМС № 45 от 21.02.2001 г., обн., ДВ, бр. 61 от 21.06.2002 г., с последващи изменения и допълнения и отм., ДВ, бр. 51 от 07.07.2009 г.) в писмен отговор на началника си полковник д-р Пенчев и в съдебно заседание чрез пълномощника адв. Райнов оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на решението. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Сливен, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на делото е била законосъобразността на заповед № РД-09-947 от 16.10.2009 г., с която касатора е наложил три санкции финансова неустойка на Многопрофилна болница за активно лечение - Сливен към Военномедицинска академия. Първата санкция финансова неустойка в размер на 360 лв. е за допуснати 2 идентични нарушения на задължението на лечебното заведение по чл. 26, т. 2 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006) да предоставя медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената, които нарушения се състоят в неспазване на диагностично лечебния алгоритъм и медицинските критерии за дехоспитализация и в неизпълнение на задължението да се провежда лечение и на придружаващи заболявания и техните усложнения. Тази санкция е основана на чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006. Втората санкция финансова неустойка в размер на 180 лв. е приложена на същото основание - чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 - за един случай, при който не е бил спазен медицински стандарт "Трансфузионна хематология". Третата санкция финансова неустойка в размер на 3420 лв. е приложена пак на същото основание - чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 - за 19 случая на прием на пациенти при неспазени индикации за хоспитализация и за извършване на дейности по клинична пътека (КП № 194) от лекар, който не е включен в договора като изпълнител на тази пътека. Лечебното заведение е оспорило законосъобразността на тази заповед в нейната последна част и е поискало да бъде отменена третата санкция финансова неустойка. С подложеното на касация съдебно решение Сливенският административен съд е уважил жалбата изцяло, като е отменил поради материална незаконосъобразност издадената от касатора заповед № РД-09-947 от 16.10.2009 г. в оспорената й трета част. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че описаното в мотивите на обжалваната заповед не съставлява нарушение, за което да се приложи санкция по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006. Постановеният съдебен акт не страда от твърдяните пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, наличието на които би обусловило отмяната му. Решението е обосновано, съответства на приложимия материален закон и е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Законосъобразността на акта е проверена на всички основания по чл. 146 от АПК. При правилно установените в първоинстанционното съдебно-административно производство правнозначими факти от събраните доказателства категорично се опровергава тезата на административния орган за прием на пациенти при неспазени индикации за хоспитализация при всичките 19 клинични случая по КП № 194, и извършване на дейностите от лекар, невключен в договора като изпълнител на КП. Въз основа на задълбочен анализ на доказателствата и заключенията по назначените съдебномедицински експертизи съдът е извел обоснован извод, че са опровергани фактическите констатации за налагане на санкция на лечебното заведение за прием на пациенти при неспазване на индикациите за хоспитализация за 19 броя клинични случаи по КП № 194. Експертите категорично са установили, че проведеното функционално изследване дава възможност да се установи обструкция на периферни венозни съдове, както и данните от изследването, съчетани с физикалния преглед, могат да потвърдят диагнозата "Остра венозна недостатъчност". Действителната нужда от болнично лечение на пациентите е доказана от вещите лица, от чиито заключения е видно, че във всеки от процесните 19 случая са извършени изследвания и са били налице индикации за хоспитализация по КП № 194. Липсата на снимков материал от проведената Доплер сонография на венозни съдове не може да обоснове липса на индикации за хоспитализация, защото в случая е извършено не образно изследване, а изследване със спектрален съдов Доплер - т. е. проведено е функционално изследване, чийто резултат е графика на скорост, а не снимка на засегнатия венозен съд. Освен това, както прецизно е посочено в мотивите на проверяваното решение, при процесните случаи изследването, диагностицирането, консултацията, назначаването на терапия и свързаното с това документиране, като дейност, удостоверяващи нуждата от хоспитализация на пациента, са извършени от специалист по съдова хирургия (д-р Рунков), каквото е изискването на пътеката. При установената по делото пълна идентичност на почерка в медицинските направления и във фиша за Доплер-сонография, доказващи безспорно авторството на д-р Рунков, обстоятелството, че фишовете за Доплерова сонография са подписани от д-р Каразапрянов (щатен служител на болницата и специалист по Доплерова диагностика) не може да постави под съмнение авторството им, а единствено доказва, че външния консултант д-р Рунков е извършил изследването в присъствието на Каразапрянов. Д-р Рунков е специалист съдов хирург, консултант по граждански договор с МБАЛ (писмо № 3-924/13.07.2009 г.), именно той е извършил сонографските изследвания, като това е удостоверено от д-р Каразапрянов, който притежава удостоверение за завършен квалификационен курс по Доплерова сонография и работи по трудов договор с МБАЛ. Нарушение по документирането на извършените дейности, във връзка с прилагане на санкция по чл. 238, ал. 1, т. 7 от НРД 2006, не е предмет на оспорената заповед, поради което инвокираните в тази връзка касаторови възражения са неотносими към предмета на спора. Извън горното, недопустимо да се автоматично да се приравняват начина на документиране на лечебно-диагностичния процес и неспазването на индикациите за постъпване на болнично лечение. Предвид изложеното следва да се приеме, че като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а ответникът по касация не е сезирал съда с искане за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,