Решение № 14945 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2009 г.

Решение № 14945 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Мариана Иванова Василева от гр. Пловдив против Решение № 103 от 18.06.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е прието за установено, че спрямо жалбоподателката не е била извършена дискриминация от страна на Агенция "Митници", представлявана от директора й Христо Кулишев, както и от страна на бившия директор на същата агенция Асен Асенов (в периода 2005 - 2008 г.), по признак "лично положение" при упражняване правото на труд, поради което е жалбата й пред комисията е оставена без уважение. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправни разпоредби. Иска се отмяната му. Ответникът КЗД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованите страни също поддържат становище за неоснователност на жалбата. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба на Мариана Василева, съдържаща многобройни твърдения за дискриминационно спрямо нея отношение на работното й място като заемаща длъжността директор на дирекция "АПИО" в Централно управление на "Агенция Митници". За да постанови решението си КЗД е приела за недоказани твърденията на Василева. Изложени са мотиви, че представените по преписката доказателства установяват равно третиране на служителите от ранга на жалбоподателката от страна както на бившия, така и на настоящия директор на Агенция "Митници". Затова, при липса на данни за дискриминация по признак "лично положение", комисията е постановила оспореното решение. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които тя разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд, без да е необходимо преповтарянето й. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че условията на труд, в които работи Василева, са аналогични на работните места на други директори - самостоятелен кабинет с подходяща квадратура и осветеност, с компютър и телефон. Тя не е била лишавана от възможност за обучение, професионална квалификация и преквалификация по причина на решение, изходящо от ръководството, а напротив, имала е пряк достъп до необходимата информация в тази насока и участието й в такива форми на обучение е зависело единствено от нейната воля. Установено е също така, че при изразено желание от нейна страна, не е била възпрепятствана да ползва различни видове отпуск, като данните сочат, че за 2005 г. дните на ползван отпуск са 178, за 2006 г. - 155 дни, за 2007 г. - 153 дни и за 2008 г. - 35 дни. Поради това, че не се е налагало да изпълнява служебните си задължения в извън работно време, липсвала е законна предпоставка да й бъде предоставен допълнителен отпуск съгласно чл. 50 от ЗДСл. Не се установява тенденциозно отношение спрямо нея и при атестирането й с оценка 5 - "неприемливо поведение". Това всъщност е било невъзможно през тези години предвид факта, че през по-голямата част Василева реално не е била на работа, което не е позволявало атестиране според изискванията по НУРАСДА. Въпросът защо в интернет страницата не присъства нейна снимка и автобиография също е изяснен от КЗД. Не е имало забрана или разпореждане на ръководството това да не бъде извършено, просто е проявено бездействие от страна на самата служителка, имаща право да фигурира в сайта като заемаща ръководна длъжност в държавен орган, докато други служители, чиито снимки и лични данни са публикувани, са проявили самоинициатива в тази насока. Неприсъствието на работни, официални и национални срещи също е обосновано с продължителното отсъствие на жалбоподателката от работното й място, тъй като за тези събития тя е била уведомявана, както и останалите директори, чрез съобщения на хартиен и на електронен носител. Това е и причината за невъзлагане на равностойни по обем с останалите директори конкретни задачи, тъй като те са били пренасочвани към други длъжностни лица по време на отсъствието й от работа. Изводите на КЗД за равно третиране на служителите от страна на ръководството на агенцията се потвърждават както от писмените доказателства, така и от показанията на разпитаните в производството пред административния орган свидетели, посочени от страните. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Затова, за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателката е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено. В съответствие със задълженията си сезираният държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, след което е постановил решението си при липса на конкретни факти в подкрепа на твърденията на Василева и при добре обоснована защитна теза на ответниците. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми. Липсват основания по смисъла на чл. 146 от АПК за отмяната му и жалбата подлежи на отхвърляне. При този изход на спора, в полза на КЗД и на Агенция "Митници" следва да бъда присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение, като се осъди жалбоподателката да им заплати по 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение