Решение № 1314 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4204/2019 г.

Решение № 1314 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4204/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министерство на културата срещу Решение № 780 от 11.02.2019 г. на Административен съд София – град по адм. дело № 12259/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение №РД-02-36-1402/30.10.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020, с което за нарушение на чл. 70, ал. 5, изр. 2, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" и чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), му е определена финансова корекция в размер на 127 356,32 лева с ДДС, представляваща 5 % от стойността на допустимите разходи по Договор №РД11-03-46/BG16 RFOP001. 0001-S-01 от 28.09.2017 г.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил всичките му твърдения. Дори да има констатирано нарушение, то същото няма и не би имало реално или потенциално финансово отражение и следва да се приложи нулев процентен показател, съгласно чл. 6 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Методиката е приложена еднакво спрямо всички участници, поради което няма нарушение на конкурентната среда.

На последно място се твърди, че неправилно са присъдени разноски в първоинстанционното производство, тъй като до приключване на устните състезания пред първата инстанция, такива не са предявени, а и последните са прекомерни.

Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендират се разноски. Направено е възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът – ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж", изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на Административен съд София – град следва да бъде потвърдено по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. За голословни се определят твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърденията за допуснати нарушения на материалния закон не намират опора в относимата нормативна уредба. Претендират се разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения:

За да постанови процесното съдебно решение, съдът е приел от фактическа страна, че между Министерство на културата, в качеството на бенефициер по смисъла на член 2, буква л) от Регламент № 1196/2006 на Съвета от 27 юли 2006 година на Европейския фонд за рибарство (Регламент 1198/2006) и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в качеството на Управляващ орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР), е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) №BG16 RFOP0001-3. 001-0001-С03.

В изпълнение на дейности по договора за БФП, Министерство на културата, в качеството на възложител, е провело открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Реконструкция и модернизация на НУИ "Д. Христов", гр. Варна и е сключило Договор №РД11-03-46/BG16 RFOP001-3. 001-0001-C01-S-01 от 28.09.2017 г. с изпълнител ДЗЗД "Елит -Пътстрой".

С уведомление изх. № 99-00-6-1000 от 17.09.2018 г., УО на ОПРР е уведомил бенефициера относно констатираните нарушения, стартирането на процедура по чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), първоначалното становище на УО на ОПРР, както и предприетите мерки, като му е дадена възможност в двуседмичен срок от връчването, да представи коментари и бележки, както и допълнителни документи, с които да мотивира възражение по констатациите.

На 02.10.2018 г., през ИСУН, бенефициерът е депозирал възражения, с изложени твърдения за липса на извършени нарушения при прилагането на ЗОП, респективно липса на нередност.

С оспореното Решение №РД-02-36-1402/30.10.2018 г., ръководителят на УО на ОПРР е установил нарушение на чл. 70, ал. 5, изр. 2, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" и чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 33, ал. 1, изр. 2 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП), квалифицирани като нередност по т. 9 "Неправомерни критерии за подбор и/или възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие" /относно нарушението незаконосъобразни показатели за оценка/ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, като е определил финансова корекция в размер на 127 356, 32 лева с ДДС, представляваща 5 % от стойността на допустимите разходи по Договор № РД11-03-46/BG16 RFOP001-3. 001-0001-С01-S-01 от 28.09.2017 г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съдът е споделил извода на УО, че утвърдената методика не дава възможност да се оцени по безспорен начин нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на ОП и техническите спецификации, което възпрепятства възможността да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите.

Приел е, че така както е формулиран подпоказател X1, насочва към оценка на основните експерти, отговорни за строителството, а впоследствие се оказва, че предимство в офертите ще се счита предложение за допълнителни експерти, които да допълват и допринасят за качествено постигане на резултатите от изпълнението на дейността, като участник, предложил двама допълнителни експерти, винаги получава 7 точки, независимо от получените точки по скалата за оценяване на основните експерти.

Решаващият съд е установил редица случаи на неяснота и неопределеност по отношение на участието на допълнителните експерти, като например, някои части (пр. част 2. "Конструкции") са задължителни за техническия проект, следователно е следвало възложителят да предвиди основен експерт със съответно необходимите квалификация, опит и образование. На практика, оферирането на допълнителен експерт за изготвянето на тази част е задължително и минимално изискване за изпълнение на поръчката. Така, според първоинстанционния съд, се стига до хипотеза, в която участникът може да бъде оценен, дори с минимален брой точки, без да е предложил въпросния допълнителен експерт, т. е. без да е покрил основна част от изпълнението на проекта, което само по себе си следва да бъде самостоятелно основание за отстраняване на участника. Допусната е възможността по този начин техническо предложение, което не отговаря на техническата спецификация на възложителя, не само да не бъде отстранено от участие, но и да бъде оценявано. За потенциалните участници възникна неяснота как следва да бъдат оценявани допълнителните експерти, с оглед обстоятелството, че функциите и отговорностите им не се припокриват с тези на основния екип, а същевременно същите следва да допълват основните експерти и да допринасят за качествено постигане на резултатите от изпълнението на дейността.

По отношение на метода на формиране на оценката на Х2 "Характеристика, относима към дейността, свързана с изпълнението на строителството" и след анализ на разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 1-3 от ЗОП, решаващият състав е приел, че липсва възможност да бъдат сравнени и обективно оценени техническите предложения в офертите и участниците не разполагат с достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по качествени показатели, които обаче са количествено неопределими, т. е. констатирано е обосновано и доказано нарушение на принципите на публичност, прозрачност и равнопоставеност.

Първоинстанционният съд е счел методиката на възложителя за неясна и объркваща, в резултат на което за участниците е налице неяснота и неопределеност, която би могла да възпрепятства същите при подготовка на офертите им. Липсата на обективни оценъчни критерии се доказва и от липсата на мотиви на комисията, при оценка на участниците. Установено е, че при работата на комисията не е преодолян субективният показател, като е останал неясен избраният подход за класиране на участниците. В резултат на нов, обект на оценяване е не предварително известна характеристика на техническото предложение, а субективните представи на комисията за преимуществени фактори, които обаче остават неясни дори след финализиране на избора на участник.

В заключение, съдът е обосновал извод, че обществената поръчка съдържа незаконосъобразна методика, в която липсват точни указания за определяне оценката на показателите, последната не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, както и не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите.

Съдът е приел, че е налице е нередност по т. 9 от Раздел I "Обявление и документация за обществена поръчка/процедура за избор с публична покана", към Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата - "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие, за която правилно е определен размер на финансовата корекция - 5 %.

По тези съображения съставът на АССГ е обосновал извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, поради което е отхвърлил жалбата и е присъдил разноски с оглед изхода на спора.

Решението е неправилно В ЧАСТТА относно присъдените в първоинстанционното производство разноски.

Видно от Протокола от открито съдебно заседание, проведено на 22.01.2019 г. по адм. д. № 12259/2018 г. по описа на АССГ, ответникът – ръководител на УО на ОПРР не е бил представляван в съдебното заседание, което е приключило в 14, 04 ч. Молбата от процесуалния представител на ответника, ведно с приложените пълномощно за процесуално представителство, списък на разноските и доказателства за плащането им, е постъпил в деловодството на АССГ на 22.01.291 г., в 15, 30 ч., т. е. след приключване на устните състезания по делото.

В съответствие с т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. След приключване на устните състезания по делото, съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Ето защо, като е присъдил разноски по искане, постъпило след приключване на устните състезания по делото, съдът в тази част е постановил неправилно решение – в нарушение на съдопроизводствените правила.

Решението е правилно В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

В съответствие с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, компетентният орган, който определя ФК по основание и размер е ръководителят на управляващия орган, одобрил проекта. Съгласно чл. 9, ал. 5, изр. второ ЗУСЕСИФ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. В случая със Заповед № РД-02-36-1179 от 26.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, за ръководител на управляващия орган по ОПРР 2014-2020 е определена г-жа Д. Николова – заместник министър на регионалното развитие и благоустройството, която е и издател на обжалвания административен акт.

По изложените съображения, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган.

В обжалвания административен акт са изложени както правните, така и фактическите основания за определяне на ФК, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Нарушенията са квалифицирани като незаконосъобразни показатели за оценка по чл. 70, ал. 5, изр. 2, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 33, ал. 1, изр. 2 ППЗОП.

Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗОП, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

В съответствие с чл. 70, ал. 5, изр. 2 ЗУСЕСИФ, показателите, включени в критериите "ниво на разходите" и "оптимално съотношение качество/цена", могат да съдържат фактори, които се отнасят до всеки етап от жизнения цикъл на строителството, доставките или услугите, независимо че тези фактори не се отнасят до характеристиките, посочени в техническите спецификации. В чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "б" ЗОП е предвидено, в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва: да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, както и да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.

Не се допуска оценяване на пълнотата и начина на представяне на информацията в документите (чл. 33, ал. 1, изр. 2 ППЗОП).

Административният орган е установил нарушения в два от подпоказателите (Х1 и Х2) от Показател П1 "Техническо предложение на участника за изпълнение на поръчката" от утвърдената Методика за определяне на комплексната оценка на офертите, утвърдена от възложителя.

Точки за основния екип се присъждат по двата подпоказателя, съответно измерващи продължителността на професионалния им опит и изпълнения брой обекти/строежи, с възможности за присъждане на 1, 7 или 15 точки. Възможният общ брой точки е от 14 до 36, които са групирани в три скали както следва: I скала - 14-20 точки, II скала - 21-28 точки, III скала - 29-36 точки.

I. По отношение на подпоказател Х1 – характеристика относима към организацията и професионалната компетентност на персонала, осъществяващ дейността се установява, че на оценяване по този показател подлежат както организацията и професионалната компетентност на основния персонал, така и на допълнителния персонал.

В Методиката за оценка по този показател, възложителят е записал, че "Предимство в офертите ще се счита предложение на допълнителни експерти, извън посочените в настоящата методика като изискванията по-горе относно представяне на предложение за изпълнение на работите/действията от страна на тези експерти (разпределението на задачите и отговорностите им) важи и за тях".

След изследване на различните възможности за получаване на оценка по показател X1 от методиката са посочени следните примери:

1. Участник, който е получил 7 точки по II скала (от 21 до 28 точки) за основните си експерти, винаги получава 7 точки, независимо дали е предложил 1, 2 или повече допълнителни експерти – т. е. изискването е алтернативно, поради това ако участникът е изпълнил първото условие, няма никакво значение колко експерта допълнително е предложил. В същото време, както беше отбелязано по-горе, изрично в Методиката се сочи, че предимство имат тези кандидати, които предложат допълнителни експерти.

1. Когато участник е предложил 1 допълнителен експерт, независимо от получените точки по скалата за основните експерти /т. е. независимо от продължителността на професионалния им опит и броя на изпълнените обекти, в които са участвали/, винаги получава 7 точки – т. е. ако за основните експерти участникът има точки по ІІ скала, а предложи само 1 допълнителен експерт, ще получи 7 точки, защото вече е изпълнено първото алтернативно изискване.

Това значи, че възложителят декларира едно изискване като такова с изключителна значимост, но в същото време самата му методика не позволява оценяването именно по този начин на офертите. Това поставя потенциалните участници в неяснота относно преференциалните изисквания на възложителя.

1. Когато участник не е предложил допълнителни експерти, той получава 1 точка по III скала (от 14 до 20 точки) за основните си експерти или 7 точки по II скала (от 21 до 28 точки).

Следователно, оценката на основния екип в този случай се елиминира от факта на предоставяне или не на допълнителни експерти – факт, който не е ясно как отговаря на интереса на възложителя и на соченото от него, че допълнителните експерти ще бъдат оценявани като допълнителен бонус, а не като факт, който обезмисля оценката на основните експерти. Налице е разлика между декларираните от възложителя цели на оценяването и фактическият резултат, постиган в одобрената от него методика.

С оглед изложеното, правилни са изводите на съда, че така описаните нарушения не дават възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, както и че възложителят не е осигурил на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 и т. 3, б. "б" ЗОП.

Задължителна част от проекта е част "Конструкции", като възложителят не е предвидил основен експерт с тази квалификация, т. е. оферирането на допълнителен експерт с посочената квалификация става задължително. Но при реализиране на третата хипотеза, от посочените по-горе примери, е възможно участникът да бъде оценен с минимален брой точки и без да е предвидил такъв експерт, т. е. без да бъде покрита основан част от изпълнението (част "Конструкции"), което следва да води до отстраняване на кандидата, а не до неговото оценяване, какъвто е настоящият случай.

Гореизложеното обосновава законосъобразния извод на органа, споделен и от първоинстанционния съд в насока, че възложителят е нарушил чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП, тъй като начина за определяне на оценката по подпоказател Х1 не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите.

II. По отношение на подпоказател Х2 – характеристика относима към дейността, свързана с изпълнението на строителството.

1. Първото нарушение по този подпоказател е, че възложителят не е осигурил на потенциалните участници достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по този показател. Избраният показател не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, така, че да бъдат сравнени и обективно оценени техническите предложения, в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 и т. 2 ЗОП.

В утвърдената Методика, стр. 7 – стр. 9 от последната, по този показател, възложителят е установил базовите (минимални) изисквания за оценка, свързани с: технически параметри на материалите, естетически и функционални характеристики на обекта, достъпност и предназначение за всички потребители на обекта, екологичните характеристики, иновативните характеристики, и иновативните търговски техники и условия.

Най-висока оценка - 40, т. се поставя, ако предложението напълно отговаря на техническите спецификации и/или техническата документация за обекта, като ги допълва/т или превъзхожда/т и са предложени две или повече мерки над базовите изисквания, посочени по горе.

Основно изискване на възложителя за получаване на оптимален брой точки (40, т.) е офертата да допълва или превъзхожда техническите спецификации/техническата документация по отношение на конкретно определени категории. Не става ясно, кои са конкретните характеристики, по които ще се сравняват единиците оборудване и материали; техниката и механизацията, технологиите на изпълнение и т. н. Липсва указание и как ще бъдат оценени участниците при сравнение на по-добри характеристики на различни части от оборудването, материалите и т. н. и как комисията ще оцени в този случай "надграждането" на офертите. Това не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение в съответствие с предмета на обществената поръчка, както и предложенията на участниците да бъдат сравнени и оценени обективно, нито предоставя на кандидатите достатъчно информация за правилата на оценка, в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1- т. 3, б. "б" ЗОП. За да се изпълнени законовите изисквания, е необходимо всички оферти да се сравняват със статични и конкретно определени величини/данни, които да се отнасят по еднакъв начин към всяка от тях. Задължението на помощния орган към възложителя е да сравни и оцени офертите по обективен начин. Недостатъчната яснота при определяне на т. нар. технически преимущества, не дава възможност за обективно оценяване.

1. Следващото кумулативно предвидено условие за получаване на максимален брой точки е, техническото предложение "да гарантира качествен ефект от прилагането на предлаганите основни технологични параметри на основната техника и механизация и предлаганите материали и/или технологии на работа, които ще се вложат и ще се изпълняват при реализирането на този договор. ". В определението за "Качествен ефект", възложителят е включил изискването да се демонстрират "възможно най-качествените на пазара материали, оборудване и други продукти и артикули, така че да личи, че участникът е оферирал дори и най-дребните детайли. От определението не става ясно, по какви критерии ще бъде оценена дадена единица като "най-добра на пазара" и как ще бъдат преценени "най-дребните детайли". По същия начин в обясненията на категорията "Добавена стойност", е посочено, че това е предложение, водещо до повишаване качеството на изпълнение, без да е пояснено по отношение на какви характеристики ще се извърши тази оценка. Възложителят не е изяснил какво влага в понятието "иновативен", което означава нововъведение и кой, въз основа на какво ще определи, че става въпрос за такова.

Изложеното, дава възможност за субективен подход от страна на комисията, без възможност за предвидимост при оценяването, както правилно е приел първоинстанционният съд.

1. На последно място, по посочения подкритерий Х2, възложителят е допуснал при наличието на идентични обстоятелства, техническото предложение на участник да бъде оценено както с 25 точки, така и с 10 точки. Това е така, тъй като в утвърдената Методика е предвидено оценка от 10 и 25 точки, да получат предложения, за които едновременно или алтернативно са изпълнени няколко изисквания, въведени чрез съюз "или". Изпълнението само на едно от посочените изисквания е достатъчно предложението да бъде оценено както с 25, така и с 10 точки. Проблемът е, че първото изискване за поставяне както на 25, така и на 10 точки е еднакво, т. е. не става ясно в този случай когато предложението ще се оцени с 10 и кога с 25 точки. Това не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение в съответствие с предмета на обществената поръчка, както и предложенията на участниците да бъдат сравнени и оценени обективно, нито предоставя на кандидатите достатъчно информация за правилата на оценка, в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1- т. 3, б. "б" ЗОП.

Описаните нарушения на ЗОП правилно са квалифицирани като нередност по т. 9 "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции и по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата). За установената нередност по т. 9 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, административният орган е определил финансова корекция в размер на 5 %, за което е изложил конкретни мотиви.

Касационната инстанция споделя и изводите на съда, за съответствие на обжалвания акт с целта на закона. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗУСЕСИФ средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове се управляват на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и многостепенно управление, с цел намаляване на административната тежест за бенефициента и при осигуряването на публичност и прозрачност. Допуснатите нарушения на ЗОП в случая, а именно незаконосъобразната методика за оценка на офертите, представлява нарушение, водещо до незаконосъобразно разходване на средства от ЕСИФ, което е в противоречие с целта на ЗУСЕСИФ. Финансовата корекция като административна мярка има за цел да възстанови фактическото положение отпреди нарушението, като върне в бюджета на общността размера на средствата от ЕСИФ, който е неправомерно разходван.

По изложените съображения, доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение, са неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, на Министерство на регионалното развитие и благоустройство следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 4564, 27 лева с ДДС, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно представен договор и документи за извършено плащане. Направеното от касатора възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно доколкото последното е в съответствие с установения минимум по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,