Решение № 2235 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10387/2018 г.

Решение № 2235 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10387/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. А., ЕГН [ЕГН], с адрес: гр. [населено място], [адрес], чрез адв. В. Василев, срещу Решение № 1570 от 05.07.2018 г., постановено по адм. д. № 1457 по описа за 2018 г. на Административен съд – П. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 18-1030-000688 от 26.04.2018 г. на Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР), Сектор "Пътна полиция" ("ПП") гр. П. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че не е приложена правилно разпоредбата на чл. 102, т. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП), тъй като не той е предоставил собствения си лек автомобил на Е. Хюсеин - извършителя на нарушението, а предоставянето му е извършено от К. Чихан, който като правоспособен водач е имал правото да ползва автомобила съгласно сключен договор за наем на моторно превозно средство (МПС) и приемо-предавателен протокол от 24.04.2018 г. Според касатора съдът неправилно е приел и за приложим текста на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, доколкото непредприемането на действия от водача да си върне отнетото по-рано свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) не означава липса на такова и не изпълва състава на нормата. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът – Началникът на група към ОДМВР, Сектор "Пътна полиция" гр. П., редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение в становище по съществото на делото, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Със ЗППАМ № 18-1030-000688 от 26.04.2018 г. на Началник група към ОДМВР, Сектор "ПП" гр. П. на основание чл. 171, т. 2 а, б. "а" на касатора е наложена ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца". За да издаде посочената заповед, административният орган е приел, че на 26.04.2018 г. в гр. П., като собственик на лек автомобил "Х. Д." с рег. [рег. номер на МПС], предоставя управлението му на Е. Хюсеин, ЕГН [ЕГН] от гр. [населено място], който не притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) – изтърпял лишаване по съдебен ред, след което не е предприел необходимите действия да си вземе СУМПС, с което виновно е нарушил чл. 102, т. 2 от ЗДвП. На водача е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Д/596376 от 26.04.2018 г., с който са иззети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) част II и два броя регистрационни табели. Посочената заповед е обжалвана пред АС-П., който с обжалваното решение е отхвърлил жалбата на касатора. За да стигне до този извод, решаващият състав е приел, че заповедта е издадена в изискуемата от закона форма и при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, от компетентен орган и при наличие на предвидените в закона предпоставки. Съдът подробно е обсъдил, че липсата на действия от страна на водача да си вземе отнетото по-рано СУМПС или такива да извади ново попадат под хипотезата на липса на СУМПС, поради което управлението на моторно превозно средство (МПС) в такива случаи е в нарушение на чл. 102, т. 1 ЗДвП и обосновава прилагането на ПАМ. Изложени са мотиви, че нарушител по чл. 102, т. 1 ЗДвП може да бъде и ползвателя на МПС, но процесната принудителна мярка се прилага и е насочена към неговия собственик. В заключение съдът е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно текста на чл. 171, т. 2а, б. "а" (в редакция към момента на извършване на нарушението) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Така формулирана законовата разпоредба задължава административния органа при установяването на посочените обстоятелства да приложи принудителната мярка, като определи нейния срок в рамките на дадената му от закона оперативна самостоятелност и след мотивирана преценка на всеки отделен случай. Правилно първоинстанционният съд е приел, че установената от органа фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото, и в съответствие със закона е заключил, че издаденият административен акт е законосъобразен. Не се оспорва, а и е установено в първоинстанционното производство, че на посочената в АУАН дата водачът на моторното превозно средство е имал наложено по съдебен ред наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след изтичането на който срок не е предприел действия да си вземе или издаде ново СУМПС. З. не определя кои са обстоятелствата, които обуславят наличието на хипотезата на управление на МПС без притежаването на съответното СУПМС, то същите следва да се извеждат чрез тълкуване на закона и актовете по прилагането му. В Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредбата) е предвиден специален ред при връщане на отнето СУМПС, който няма данни да е проведен. Тъй като водачът чрез своите действия се е лишил от притежаването на СУМПС и не е взел мерки след изтичане на срока на наложеното му наказание да си върне СУМПС по съответния ред, то следва да се приеме, че лицето към момента на проверката е управлявало МПС при липса на съответния документ, което е основание да бъде приложена процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Неоснователно е твърдението, че на касатора не може да бъде приложена принудителна мярка, тъй като друго лице е предоставило автомобилът му на нередовен водач. В тази хипотеза законът предвижда налагане на ПАМ спрямо собственика на моторното превозно средство, като няма изискване нарушението да е извършено от него или собственикът да е знаел, че лицето, управляващо автомобила му, е лишено от права. Отношенията между касатора – от една страна, и останалите две лица – от друга, могат да бъдат уредени на плоскостта на гражданското право, но не могат да изключат прилагането на административната мярка, щом са налице предпоставките за това. Предвид изложените съображения първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са правилни, обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение