Решение № 12745 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11150/2014 г.

Решение № 12745 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11150/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на изпълняващия длъжността директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), против Решение № 1742 от 11.07.2014 г., постановено по адм. дело № 580/2014 г. по описа на Административния съд - Варна, с което по жалба на "Бг Агро Трейд" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от управителя Жулиета Русева Дякова, е отменен ревизионен акт (РА) № 031303259 от 24.10.2013 г. на орган по приходите в Териториалната дирекция (ТД) на НАП - Варна, потвърден с Решение № 858 от 23.01.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с което на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит за данъчния период м. 07.2012 г. в общ размер на 48 757.80 лв. главница и лихви в размер на 5 945.29 лв. по три фактури, с издател "Кремона" ЕООД и предмет на доставка "пшеница" и Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП е осъдена да заплати разноските по делото в размер на 2 590 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствената сила на доказателствата, съдът изцяло е игнорирал събраните в хода на ревизията доказателства, като в същото време е приел, че са осъществени факти, за които в кориците на делото не съществуват доказателства. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че тежестта на доказване е за органа по приходите, а не за ревизираното лице. От представените доказателства не се установява, че именно доставчикът, посочен в процесните фактури е доставил на ревизираното лице процесната стока. Доставчикът не е разполагал с кадрова и техническа обезпеченост, за да извършва земеделска дейност за процесния период. По делото не са представени доказателства, че доставчикът е разполагал със собствени или наети обработваеми земи. Позовава се на практиката на СЕС по подобни казуси. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на ревизираното лице против РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Бг Агро Трейд" ЕООД, оспорва жалбата по съображения изложени в отговора по касационната жалба. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото - неоснователна, поради следното: За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел за необосновани констатациите в акта, относно липсата на доказателства за реална продажба на пшеница по процесните фактури, поради което неправилно на получателя по фактурите е отказано право на данъчен кредит. Установено е пред административния съд, че ревизираното лице извършва основно търговия на едро със зърно, семена и фуражи и е вписано в регистъра на търговците на зърно, за което притежава издадени от Министерство на земеделието и храните, Национална служба по зърното и фуражите съответни удостоверения. По отношение на доставчика е установено, че основният му предмет на дейност е търговия със зърно, семена и фуражи, като за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г. не е декларирал покупка на семена, препарати или направени други разходи, свързани с дейността му като земеделски производител. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът изцяло е игнорирал събраните в хода на ревизията доказателства, като в същото време е приел, че са осъществени факти, за които в кориците на делото не съществуват доказателства. Обосновани на представените още в ревизионното производство доказателства са фактическите изводи на първоинстанционния съд относно посочения факт с правно значение. Още в ревизионното производство са представени спорните фактури, сключени договори между ревизираното лице и доставчика за продажба на пшеница, анкетна карта на доставчика за регистрация на земеделски производител, анкетен формуляр, товарителници, пътни листове, фактури от превозвачите, трудови договори на превозвачите, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи по преките доставки, декларации за произход и добра земеделска практика, пътно-прехвърлителни разписки и доказателства за плащане. От представените доказателства се установяват точните количества на спорната стока. В представените товарителници са налице достатъчно данни за осъществения транспорт - място на натоварване и разтоварване, номер на товарното превозно средство, подпис и печат за фирмите - превозвачи. Представени са фактури за транспортни услуги с получател ревизираното лице с посочените в товарителниците превозвачи. По делото са представени достатъчно доказателства, от които може да се установи последващата реализация на спорната стока. В касационната жалба няма никакво оспорване на реалното извършване на последващи облагаеми доставки на зърно от страна на ревизираното лице, за което също са представени неоспорени доказателства - рамкови договори, сключен между ревизираното лице и "Бг Агро Складово стопанство" ЕООД, с предмет "1200 тона пшеница реколта 2012 г. " и "3000 тона пшеница реколта 2012 г. ", фактури и приемо-предавателни протоколи, а тези изводи се подкрепят и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), която е приета по делото без да е оспорена от страните. Вещото лице е дало заключение, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и нивото на аналитичност позволява да се установи какви счетоводни записвания са направени за придобиването на 558.500 тона пшеница, реколта 2012 г. от доставчика "Кремона" ЕООД и как ревизираното лице се е разпоредило впоследствие с тази стока. Действително, само по себе си редовното осчетоводяване при ревизираното лице на процесната фактура не е достатъчно доказателство за реалност на доставката, но в случая това осчетоводяване, потвърдено и с неоспорената експертиза, е допълнително доказателство, наред с тези за предаване на родово-определената стока. Неоснователно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че тежестта на доказване е за органа по приходите, а не за ревизираното лице. В обжалваното решение изрично е посочено, че данъчният субект е този, който следва да докаже, че данъкът е начислен от неговия доставчик по реално осъществени доставки. Ответникът по касационната жалба е представил доказателства въз основа, на които административният съд обосновано е приел, че доставките са реални. Оплакването на касатора, че от представените доказателства не се установява, че именно доставчикът, посочен в процесните фактури е доставил на ревизираното лице процесната стока също е неоснователно. По делото не са събрани никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че стоката не е доставена от "Кремона" ЕООД или че в случая е налице данъчна измама. От представените доказателства се установява, че стоката е била в държане на доставчика, а ревизираното лице не е било длъжно да знае дали доставчикът е имал възможност да произведе стоката. По делото е установено, че доставчикът е имал надлежни регистрационни документи като земеделски производител. Само въз основа на обстоятелството, че доставчикът не е разполагал с кадрова и техническа обезпеченост, за да извършва земеделска дейност за процесния период, както и, че по делото не са представени доказателства, че доставчикът е разполагал със собствени или наети обработваеми земи, не може да се направи извод, че спорните доставки не са реални. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на практиката на СЕС. В настоящия случай следва да се има предвид Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., с което СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено. Съгласно решението по делото "Макс Пен" ЕООД - решение по дело С-18/13 от 13.02.2014 г. обаче, именно данъчна измама трябва да бъде доказана във връзка с твърденията за липса на материална или кадрова обезпеченост, както и евентуални пропуски в счетоводната отчетност на доставчиците. При липса на установена данъчна измама, такива пропуски сами по себе си не могат да бъдат основание за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. При съвкупната преценка на всички доказателства, съдът е направил обоснован извод, че процесните фактури не са фиктивни, поради което получателят по тях има право на данъчен кредит. При тези обосновани фактически изводи, съдът в съгласие с трайно установената съдебна практика на СЕС по прилагане на разпоредби на Директивата за ДДС е приел, че право на данъчен кредит на получателя по реално осъществените облагаеми доставки, за когото не е доказано да е участвал в данъчна измама или да е получил данъчно предимство, не следва да се отказва. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 2 200 лв. разноски по делото за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение