Решение № 15745 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5586/2012 г.

Решение № 15745 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5586/2012 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Димитър Илиев Георгиев от гр. Пловдив, подадена против решение № 281 от 13.02.2012 г., постановено от Пловдивския административен съд, ХVI състав, по адм. д. № 3142/2011 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК - нищожност, недопустимост и неправилност на съдебното решение. Касационният жалбоподател твърди, че делото не е било подсъдно на административен съд, че производството е проведено по нередовна жалба с неправилно конституиране на ответник по делото и при нередовно призоваване на ищеца. Моли Върховния административен съд да обезсили атакуваното решение като нищожно, съответно недопустимо или да го отмени като неправилно и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът - кметът на община Пловдив оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Паланова, която с писмено становище пледира за оставяне в сила на обжалваното решение, като законосъобразно постановено и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото решението на първоинстанционния съд е процесуално недопустимо, поради липса на подсъдност по предявения иск. Според участващия по делото прокурор Административният съд - Пловдив не е компетентен по степен да се произнесе по искане за обявяване на нищожност по чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК на решение на ВАС, тъй като отстраняването на нищожното решение с иск по чл. 128, т. 7 от АПК може да стане само от съд, който е висшестоящ спрямо съда, постановил посоченото решение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 281 от 13.02.2012 г. е отхвърлен иска, предявен от Димитър Илиев Георгиев от гр. Пловдив, с претенция за обявяване нищожност на съдебно решение № 8316 от 08.11.2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 3461/2001 г. За да достигне до този резултат Пловдивският административен съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7, предложение първо от АПК, който му е изпратен по подсъдност от Пловдивския районен съд, тъй като се касае за съдебно решение, постановено по административен спор. С оглед на това в мотивите на обжалваното решение е отразено, че ищецът има правен интерес да търси съдебна защита по исков ред и е преценено, че в случая не е налице нито едно от конкретните нарушения на съдебно решение, които са установени от доктрината и от съдебната практика относно претендираната нищожност на съдебен акт. Първоинстанционният съд е обсъдил различни хипотези на нищожност на съдебно решение и е извел заключение за отхвърляне на иска, защото не е допуснат нито един тежък порок на решението. Настоящият съдебен състав споделя становището на Пловдивския административен съд и счита, че обжалваното решение № 281 от 13.02.2012 г. не е нищожно, защото е постановено, съобразно изрично регламентираната в АПК компетентност за произнасяне по искове за нищожност на съдебни решения, които са постановени по административни дела. В случая съдът е бил сезиран с искова молба за прогласяване на нищожност на съдебен акт, постановен от Върховния административен съд в касационно производство. По силата на чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК, на административния съд са подведомствени всички дела по искания за обявяване на нищожност на решения, постановени по административни спорове. Настоящият съдебен състав счита, че посочената норма изключва подведомствеността на гражданските съдилища, предвидена в чл. 270, ал. 2 от ГПК и в отменената разпоредба на чл. 209, ал. 3 ГПК (отм.). В този смисъл е съдебната практика по този вид дела: определение № 50 от 08.10.2009 г. по гр. д. № 39/2009 г., постановено от смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд; определение № 9 от 24.02.2009 г. по гр. д. № 368/2008 г., постановено от смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд; определение № 15183/2009 г. по адм. д. № 15637/2009 г. на седмо отделение на Върховния административен съд; определение № 2691/2012 г. по адм. д. № 662/2012 г. на второ отделение на Върховния административен съд; решение № 10126/2011 г. по адм. д. № 12636/2010 г. на седмо отделение на Върховния административен съд; решение № 2852/2012 г. по адм. д. № 7813/2011 г. на седмо отделение на Върховния административен съд и др. Решаващият съдебен състав не споделя тезата на представителя на Върховна административна прокуратура за обезсилване на обжалваното решение, поради това, че е постановено от Пловдивския административен съд, а не от Върховния административен съд. В нормата на чл. 132, ал. 2, т. 1 - т. 8 от АПК са изброени изрично и изчерпателно видовете съдебни производства, които са родово подсъдни на Върховния административен съд и между тях законодателят не е включил искови производства, образувани по искове за обявяване на нищожност на съдебни решения по административни дела. Следователно се касае за правен спор, който е подсъден на съответния административен съд, съобразно изискванията на чл. 132, ал. 1 от АПК и в случая това е Пловдивският административен съд, който валидно се е произнесъл по иска за нищожност на съдебно решение № 8316 от 08.11.2011 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 3461/2001 г. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за недопустимост на обжалваното решение, тъй като било произнесено по нередовен иск с неотстранени недостатъци и при служебно конституиране на кмета на община Пловдив като ответник по делото. Настоящият съдебен състав счита, че касаторът не може да се позовава на собственото си поведение - подадена от него нередовна искова молба и да черпи доводи в своя полза от това. Относно конституирането на ответната страна, първоинстанционният съд е действал законосъобразно и в съответствие с императивната разпоредба на чл. 154, ал. 1 от АПК. При това положение следва де се приеме, че пред Пловдивския административен съд е проведено допустимо съдебно производство, предвид на което и атакуваният акт, с който то е приключило, е допустимо съдебно решение. По отношение твърдението, развито в касационната жалба за нередовно призоваване за съдебното заседание, проведено от първоинстанционния съд на 25.01.2010 г., Върховният административен съд, четвърто отделение, счита, че също е без правно основание. Това е така, защото призовката за Димитър Илиев Георгиев е получена на посочения в исковата молба адрес за призоваване - гр. Пловдив, ул. "Златарска" № 16, като при получаването на 16.01.2012 г. са вписани две имена на адвокати, работещи на същия адрес. В случая е без правно значение кой от тях е упълномощен от ищеца, защото горепосоченият адрес е вписан като съдебен адрес за призоваване и касационният жалбоподател е призован именно от този адрес, както е извършено призоваването и за съдебното заседание пред Върховния административен съд. Оттук следва изводът, че при постановяване на обжалваното решение са осъществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно приложението на материалния закон, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд точно и законосъобразно е тълкувал и приложил материалноправните норми. В мотивите на обжалваното решение правилно е прието, че искът за обявяване на нищожност на решение № 8316 от 08.11.2011 г. на Върховния административен съд е неоснователен, защото в конкретната хипотеза липсват основания за прогласяване на претендираната нищожност. Първоинстанционният съд се е съобразил с ППВС № 1/1985 г. - т. 8 и със съдебната практика на Върховния административен съд и Върховния касационен съд по тези искове и точно е констатирал, че нищожност на съдебно решение се обявява тогава, когато съдебният акт е произнесен, съответно подписан от лице което не е на длъжност, даваща му право да го издаде; когато е извън правораздавателната власт на съда; решението не е подписано от мнозинството от съдебния състав; не е изложено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда; при невъзможно изпълнение с оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация; относно изпълнение на действие, съставляващо престъпление или е несъвместимо с основите на действащия правен ред. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че при постановяване на решение № 8316 от 08.11.2011 г. от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 3461/2001 г. не е осъществено нито едно от гореописаните изключително тежки нарушения, от което е изведено вярно и обосновано заключение, че визираното съдебно решение е валидно и не е нищожно. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., в съответствие с чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,