Решение № 12974 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8372/2010 г.

Решение № 12974 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8372/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Сдружение "Български туристически съюз", гр. София, чрез пълномощника му - адв. Махлелиев, против Решение № 324/26.04.2010 г. по адм. дело № 962/2009 г. на Административен съд София-област, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - началника на Софийска РДНСК, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - второ отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Сдружение "Български туристически съюз", против заповед № ДК-02-Сф-153/21.10.2009 г. на началника на СРДНСК, с която е наредено премахването на строеж: "Масивна сграда-битова", в м."Мальовица", землището на с. Говедарци, община-Самоков, като незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, не са оборени констатациите по съставения Констативен акт от органите на СРДНСК за наличието на незаконен строеж, извършен без надлежни строителни книжа, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което премахването му е законосъобразно постановено. Решението е правилно. Правилни са изводите на решаващия съд, че се касае до незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От доказателствата по делото е установено, че касационния жалбоподател, като възложител и строител през 2008 г. е изпълнил строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, без проекти и издадено разрешение за строеж, като върху съществуващи основи е изградил масивна сграда, на етап груб строеж, състояща се от: полуподземен етаж от тухли и стоманобетонова плоча, един етаж над него от стоманобетонова конструкция и стени от газобетонни блокчета и тавански етаж, с двускатен покрив. Законосъобразни са изводите на съда, че за това строителство са били необходими строителни книжа - одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, каквито касаторът няма и не са издавани. При тези, безпротиворечиво установени данни, правилно е прието, че извършеното представлява незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, спрямо който началника на СДНСК, при наличието на делегирани права от началника на ДНСК, е имал правото да издаде заповед за премахването му, на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. В тази връзка неоснователно се поддържа, че извършеното не е строеж, а представлява "текущ ремонт" на съществуваща сграда, по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. С оглед характеристиката на строежа по съставения Констативен акт № 243/31.07.2009 г. на СРДНСК, признаването му от страна на касатора, с писмо от 11.08.2009 г. /на стр. 22/ и описанието му по заключението на вещото лице, приетото от съда, че става въпрос за строеж, а не за друг вид строителство, е правилен и законосъобразен. Липсват каквито и да са доказателства за предходно съществуване на триетажна масивна сграда, на мястото на процесния строеж, за да могат да бъдат обсъждани доводите за наличието на "текущ", "основен" или друг вид ремонт, или преустройство. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, също не могат да бъдат направени такива изводи, поради отсъствието на такива доказателства. Поради това неоснователно е и оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, поради отказът на съда да допусне гласни доказателства. Изложеното обуславя неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - второ отделение,