Решение № 3885 от 11.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Стоянова от гр. Свиленград чрез процесуалния й представител адв. Т. Коларова срещу решение 415/17.06.2022 г., постановено по адм. дело 27/2022 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу АУПДВ 26/06/3/0/02989/3/01/04/02, изх. 01 260 6500/1156/29.12.2021 г., издаден от директора на Областна дирекция гр. Хасково на Държавен фонд Земеделие за установено, като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 29 337 лв. по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитие на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014 г. 2020 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационната жалбоподателка съдът неоснователно е пренебрегнал факта, че оспореният АУПДВ е издаден в писмена форма, но не и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивирането му, както и липсвали задължителните реквизити на акта и е произнесен при съществено нарушение на административно производствените правила. Конкретизира се в касационната жалба, че съдът не е установил, че от АУПДВ не става ясно в какво се изразява неспазването на изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 8 и чл. 15, ал. 2, предл. 2 от договор 26/06/3/0/02989 от 28.04.2017 г. и на чл. 41, т. 9 от Наредба 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 Стартова помощ за развитие на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия. Неправилно се сочи от касационната жалбоподателка, че съдът е приел, че в отношенията между страните е настъпила промяна на договорените ангажименти, изразяващи се в промяна на заложените за засяване по бизнес плана култури за стопанствата 2019/2020 г. 10,300 дка сливи и 280 дка лук, тъй като липсвало допълнително споразумение към договора така, както е заложено в договора, поради което неправилно е прието в обжалваното решение, че е следвало да засади 10,300 дка сливи и 280 дка лук, които площи били формирали СПО в размер на 163 079,15 лв. Затова в касационната жалба е изразено становище, че неправилно и в акта и в съдебното решение е прието, че не е поддържан икономическият размер на стопанството, измерен в СПО и е налице намаление. В касационната жалба се съдържа оплакване, че жалбоподателката не е била уведомена по надлежния ред за откритото производство по издаване на оспорения АУПДВ, след като с писмо, изх. 01 760 6500/1138 от 24.10.2018 г. на ДФ Земеделие, Областна дирекция гр. Хасково е уведомена от ДФ Земеделие за издаване на АУПДВ в размер на 19 558 лв. във връзка с неизпълнение на посочения договор, а със заповед впоследствие производството по издаване на АУПДВ е прекратено. Освен това жалбоподателката твърди, че съдът е пренебрегнал събраните по делото доказателства, които установявали, че тя е отглеждала лук и не е съобразил, твърденията на административния орган за неотглеждане на лук че са базирани на доклад за извършена контролна проверка, който не е подписан от жалбоподателя и затова бил направен погрешен извод. В касационната жалба се излага и оплакване, че съдът неправилно е приел, че в случая не са приложими разпоредбите на ЗУСЕСИФ и при издаването на АУПДВ са смесени производства по налагане на финансова корекция, която се развива по чл. 20а, ал. 5 ЗУСЕСИФ и за установяване на публично държавно вземане по чл. 166, ал. 2 ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на процесния АУПДВ. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Областна дирекция гр. Хасково на Държавен фонд Земеделие в депозиран по делото писмен отговор чрез юриск. Василева, я оспорва по изложените в същия съображения. Иска се отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила като правилно обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационната жалбоподателка. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Г. Стоянова срещу посочения по горе АУПДВ, с който е установено, като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 29 337 лв. по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитие на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014 г. 2020 г., първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити и с изложените в него фактически и правни основания, поради което е и в съответствие с материалния закон. За неоснователно е прието от съда възражението на жалбоподателката, че административният орган не е следвало да издава АУПДВ по реда на ДОПК, а решение за корекция по ЗУСЕСИФ по чл. 70, ал.1, т. 7 във връзка с чл. 73 (понастоящем ЗУСЕФСУ), тъй като настоящият казус попадал в приложението на чл. 27, ал. 7ЗПЗП, според който при неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на АУПДВ по ДОПК. Съдът в тази връзка се е позовал на решение по адм. дело 7716/2021 г. на ВАС, Първо отделение. Според обжалваното решение жалбоподателката Г. Стоянова е допуснала неспазване на чл. 14, ал.1, т. 8 и чл. 15, ал. 2 от договора с ДФ Земеделие и на чл. 41, т. 9 от Наредба 10/10.06.2016 г. (Наредбата) поради неподдържане от нейна страна на икономическия размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) при отглеждане на видове култури, заявени с уведомление по реда на чл. 17 от Наредбата и получено съгласие от фонда. Съдът е счел, че правилно административният орган е приел, че не било спазено изискването за размера на СПО, тъй като това фактическо положение се определя на базата само на културата сливи, които не били отглеждани в размера на заявената площ от 10,3 ха, а на площ от 9,7 дка. За установено от административния орган съдът е приел липсата на площи, засяти с лук. Представените от жалбоподателката доказателства съдът не е приел за достоверни и доказващи производството на тази култура за стопанските 2019/2020 г. и 2020/2021 г., както и издадените от нея фактури за сделки, извършвани през 2017 г. Не е признат от съда и представения в административното производство фискален бол за продажба на зимен лук. Този факт съдът е обосновал с обстоятелството, че технологичното време за засаждането му е от 15.10. до 15.11., а за прибиране на реколтата от лука е от 15.04. до 30.05. на следващата година, поради което е направен извод, че не е възможно първата продажба на лука да е с дата 29.12.2020 г., а и този фискален бон бил представен след получаване на 14.12 2020 г. на писмото за откриване на производството по издаване на АУПДВ. В решението си съдът се е позовал и на съдебно агрономическата експертиза, според която в землището на [населено място] и [населено място] при предзимно засаждане на арпаджик през времето 15 октомври до 15 ноември, то технологичното време за прибиране на реколтата на лук глави от арпаджик не може да бъде в периода от 15 април до 30 май на следващата година. В посочения период съдът се е позовал отново на заключението на вещото лице агроном, според който реколта може да се прибере само на зелен лук, но не и лук глави. Същото се отнася според експерта и за културата картофи и съдът е възприел заключението като компетентно дадено и се е позовал на неговите констатации. В тази връзка съдът не е кредитирал свидетелските показания на синовете на жалбоподателката - Е. Стоянов и Ж. Стоянов, тъй като те били опровергани от съдебно агрономическата експертиза. По същия начин съдът не е кредитирал и представения фискален бон от 29.12.2020 г. В мотивите на обжалваното решение се сочи, че от жалбоподателката не били спазени цитираните разпоредби от договора с фонда, както и на чл. 41, т. 9 от Наредбата, в която е регламентирано задължението на ползвателя на безвъзмездната финансова помощ да поддържа икономически размер на стопанството, измерен в СПО, за който е получил второто плащане, поради което той няма право нито да увеличава, нито да намалява стопанството, а в случая е налице такова намаление на същото предвид, че първоначално заявеното отглеждане на сливи на площ 10,3 дка, реално е установено 9,7 дка, а от заявените за отглеждане лук на площ 280 дка, реално е установено 0,00 дка. С тези мотиви съдът е приел, че жалбата е неоснователна и като такава, е отхвърлена. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е приел за законосъобразно издаден оспорения пред него АУПДВ, тъй като отговаря на изискванията за писмена форма, за компетентен орган, който го е издал със съдържащите се в него необходими реквизити и при спазване разпоредбите, относими за случая на материалния закон. В съдебната практика на Върховния административен съд безспорно е прието, че неизпълнението на задълженията на бенефициерите, свързани с постигане и поддържане на икономически размер на стопанството, измерен в СПО, не представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.1, т. 1 9 от Закона за управление на средствата на Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), а съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК вж. решения по адм. дела 12048/20221 г., 7716/2021 г..11002/2020 г., 8347/2020 г. и др. на ВАС. По договор 26/06/3/0/02989/28.04.2017 г. между ДФ Земеделие и Г. Стоянова, същата е поела задължение по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитие на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014 г. 2020 г. в 5 годишен срок да поддържа икономическият размер на стопанството, измерен в СПО да отглежда 10,400 дка сливи, 21,520 дка картофи и 138,049 дка лук. Установено е по делото, че с искане от 25.11.2019 г. касационната жалбоподателка е уведомила административния орган за промяна, която е одобрена, като за стопанската 2019/2020 г. ще отглежда вместо 10,00 дка - 10,300 дка сливи, и вместо 6,500 дка - 280 дка лук, като с посочените площи формира СПО в размер на 163 079,15 евро. Правилно съдът е приел въз основа на доказателствата по делото и извършените в хода на административното производство на 29.06.2020 г. и 02.10.2010 г. проверки, че само част от площите са засяти, както следва: 0,97 ха сливи, 0,39 ха пшеница, слънчоглед 1,64 ха, а останалите площи представляват угар. Правилно съдът е подкрепил установеното от административния орган, че касаторката не е засяла площ от 280 дка с лук глави. Това се потвърждава и от съдебно агрономическата експертиза, подробно обсъдена в обжалваното решение, като вещото лице категорично е приело че засаждането на арпаджик през времето 15 октомври до 15 ноември означава, че технологичното време за прибиране на реколтата на лук глави от арпаджик не може да бъде в периода от 15 април до 30 май на следващата година, каквито са доводите на касаторката. Вещото лице, както правилно е прието и от първостепенния съд съгласно посоченото заключение е констатирало, че прибирането на лука в периода от 15 април до 30 май е възможно само за зелен лук, но не и за зрял лук глави. За картофите пак от експертизата съдът обосновано е приел, че при много ранното им засаждане клубените можело да загинат, а липсата на метереологични справки по делото не дават информация за почвената и въздушна температура. В този смисъл правилно съдът не е кредитирал показанията на синовете на касторката - Е. Стоянов и Ж. Стоянов. Тези показания не кореспондират с доказателствата по делото и са дадени от заинтересовани от изхода на делото лица. Крайният извод на съда е, че реално усвоените, като засети площи от сливи вместо 10,3 дка, са 9,7 дка, а за лук вместо 280 дка, е установено от проверките - 0,00 дка. Неоснователно се възразява от касационната жалбоподателка, че не била уведомена за започване на откритото административно производство за издаване на АУПДВ по реда на чл. 166 ДОПК и във връзка с това правилно решаващият съд е посочил и това се установява и от административната преписка, че е била уведомена с писмо, изх. 01 260 6500/1141 от 27.11.2020 г., което Г. Стоянова е получила лично на 04.12.220 г. видно от приложеното по делото известие, обратна разписка за откриване на производство по издаване на АУПДВ във връзка с получен сигнал и проверки на място по заявление за директни плащания. С оглед изложеното настоящият съдебен състав, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице допуснати сочените от касационната жалбоподателка нарушения, които да водят до неговата отмяна и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото в полза на Държавен фонд Земеделие следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение