Решение № 15441 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6249/2020 г.

Решение № 15441 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6249/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Стоилов от [населено място] против решение № 6 от 7.02.2020 г. по адм. дeло № 655 по описа за 2019 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 920512***/30.08.2019 г., издадено от директора на Териториално поделение на НОИ - Перник. Изложените доводи за съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на чл. 74, ал. 1, т. 2 и чл. 74, ал. 3 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Перник, е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Перник е решение [номер] от 30.08.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Перник и потвърденото с него разпореждане № 920512****/прот. № 2112-13-135#8 от 26.06.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на Р. Стоилов от [населено място] е отказано отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО и чл. 74, ал. 3 от КСО. По отношение на правото на пенсия на основание чл. 74, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 от КСО Административен съд – Перник правилно е приел, че жалбоподателят не изпълнява условието за една година осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, от който 1/3 действителен осигурителен стаж. Инвалидизирането с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане като правопораждащ факт на правото на пенсия за инвалидност се установява с влязло в сила експертно решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК. С експертно решение (ЕР) на ТЕЛК № 1686 от 29.08.2013 г. на жалбоподателя е била определена степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 50 % с начална дата 14.02.2013 г. Същата начална дата на инвалидизиране е посочена и в следващите експертни решения на ТЕЛК, включително ЕР № 0930 от 27.02.2019 г. на ТЕЛК за общи заболявания I-ви състав на МБАЛ "Рахила Ангелова" АД. Всички изложени в касационната жалба съображения във връзка с естеството на заболяването и вродения характер на увреждането са неотносими към прилагането на чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО. Както се посочи по-горе, единствено в компетенциите на ТЕЛК и НЕЛК е да определят датата на инвалидизиране. В случая началната дата на инвалидизиране е определена с експертни решения, които не са били обжалвани и са влезли в сила. На основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Към определената от ТЕЛК/НЕЛК начална дата на инвалидизиране 14.02.2013 г. жалбоподателят е бил на възраст 20 години, 09 месеца и 02 дни и е имал осигурителен стаж 26 дни, поради което не изпълнява условието за отпускане на пенсия за инвалидност по чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО. В обжалваното съдебно решение липсват мотиви по отношение на правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 3 от КСО. Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 3 от КСО възниква за две категории лица: лицата с вродени увреждания и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа. Тези лица придобиват правото при една година действителен осигурителен стаж. В оспорения акт е констатиран осигурителен стаж, придобит от жалбоподотеля след датата на инвалидизирането му, с продължителност 01 година, 03 месеца и 02 дни. При тези данни пенсионният орган е приел, че не се следва лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по условията на чл. 74, ал. 3 от КСО, тъй като лицето не е с вродено или придобито трайно увреждане до постъпване на работа. Първоинстанционният административен съд не е установил и не обсъдил фактите, относими към диспозицията на чл. 74, ал. 3 от КСО и не е изложил правни изводи по прилагането на материалноправната разпоредба. Констатирал е, че отпускането на пенсия за инвалидност е отказано и на това правно основание, но се е задоволил да посочи, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване е изложило съображенията си относно липсата на предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 74, ал. 3 от КСО. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по законосъобразността на оспорените административни актове след проверка за съответствието им с материалноправната разпоредба на чл. 74, ал. 3 от КСО. Ето защо и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,