Решение № 1298 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5286/2007 г.

Решение № 1298 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5286/2007 г., V г. о., ГК, докладчик председателя Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на П. М. Б., Л. М. Б., Г. П. Н., Е. М. Б. и З. К. Н., представлявани от адв. Й, срещу решение от 5.08.2007 г. по гр. дело № 243/2007 г. на Великотърновския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответницата по касационната жалба М. С. Г. от гр. В. Търново изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като й се присъдят разноските за касационното производство. Ответниците по касационната жалба Л. Е. Г. от гр. В. Търново С. А. Г. от гр. Г., В. А. В. от гр. С. и Ц. А. С. от гр. Д. не изразяват становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 1113/21.12.2006 г. на Горнооряховския районен съд по гр. дело № 1825/2005 г., с което е отхвърлен установителния иск за собственост срещу ответниците, касаещ дворно място от около 440 кв. м. - УПИ ХIII-663 в кв.78 по плана на с. П., ведно с построените в него стопански сгради, с конкретно описани граници, както и ревандикационния иск за същия имот, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неоснователност и недоказаност на двете претенции, предявени при условията на обективно съединяване на чл. 97, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС. Установено е по делото, че ищците, които се легитимират с нот.акт № 4/1973 г. по обстоятелствена проверка на процесния имот, са наследници на признатите за собственици техни наследодатели, които приживе са го владяли, а след тяхната смърт - ищците, в качеството им на техни наследници. Оспорили са представеният от ответниците нот.акт за собственост №/2001 г., с което се легитимират, като собственици върху същия имот, на основание чл. 483, ал. 1 ГПК (отм.), но не са доказали правото си на собственост за имота по последно действащия регулационен план от 1994 г. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон, правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяната му. Предявен е иск за ревандикиране на процесния имот, представляващ дворно място от 460 кв. м., пл. № 663 кв.78 по плана на с. П., ведно с построената в него двуетажна къща с дюкян, навес и гараж, с граници, определени съгласно нот.акт № 4/1973 г., издаден по обстоятелствена проверка на името на Г. А. (Кънева) Б., Й. К. Б., М. К. Б. и М. К. Б. С този нот.акт касаторите се легитимират, като собственици, в качеството им на наследници, на общия наследодател К, за когото не представят акт за смърт и наследници, но твърдят, че ответниците не са собственици, въпреки, издаденият в тяхна полза нотариален акт по обстоятелствена проверка № 1066/2001 г. С този акт ответниците се легитимират, като собственици на дворно място от 440 кв. м., представляващо урегулиран поземлен имот ХIII- 663 кв.78 по последния план на с. П. от 1994 г. ведно с построените в него стопански сгради и идентичен с бившия УПИ ХII-663 по кадастралния и регулационен план на селото от 1961 г., според заключението на техническата експертиза. Назначената по делото техническа експертиза подробно е проследила регулационните промени на имота, от 1921 г. когато е първият кадастрален план на селото, в който за имот с кад. № 5* за южната му част е отреден парцел (урегулиран поземлен имот) ХVI-521 кв.64, идентичен с имот пл. № 663 в кв.78 по сега действащия план на града. В разписният лист на кадастралния план от 1921 г. целият имот № 521 е записан на името на Н. К. Б. За една от границите на урегулирания парцел **** по плана от 1921 г. е посочен парцел ****, записан на името на А. Ат. Б. През 1961 г. е одобрен следващия кадастрален и регулационен план на селото, в който бившият парцел **** е отразен с кадастрален № 663 и за него е отреден парцел ****"За общи нужди" в кв.78. По разписния лист към кадастралния план от 1961 г. имот № 663 е записан първо на името на К. П. Б. "по наследство", след което е записано: "отчуждава се за Битов комбинат и заповед № 252/10.II.1976 г.". За една от границите на поземления имот № 663 по плана от 1961 г. е посочено името на С. Н. Б., като собственик на поземлен имот № 665 на източната граница. Касаторите не са доказали изискуемите се от правната норма на чл. 108 ЗС предпоставки за уважаване на ревандикационния иск, защото правото на собственост върху претендирания имот не е установено по категоричен начин на техните наследодатели върху конкретния обект, по силата на нито един от начините за придобиването му - чрез сделка, или чрез давностно владение. Нещо повече, касаторите не са установили и качеството си на наследници, по отношение на Н. К. Б., за записания на негово име имот в разписния лист от 1921 г. а именно дворище с кад. № 5* без данни за площта му, както и по отношение на останалите лица - К. П. Б., със записан имот на негово име имот № 663 по разписния лист на плана от 1961 г. и съседния нему имот УПИ I-665, записан на името на С. Н. Б., както и не установяват правоприемство с праводателя на ответниците, съгласно нот.акт № 61/1932 г., а именно - Д. К. Б. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, V-то г.о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение и присъди в тежест на касаторите направените от ответницата М. С. Г. разноски, в размер на 150 лева за касационното производство, затова