Решение № 4150 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13770/2011 г.

Решение № 4150 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13770/2011 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 2.09.2011 г. по адм. дело № 251/2011 г. по описа на Административния съд - Ямбол, с което е бил отменен акт № 01-6500/24240 от 13.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане, съставен по отношение на Ефтим Петков Вълчев за сумата 2603,17 лева, недължимо платена по подаденото от лицето общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 28/170609/27114. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ефтим Петков Вълчев не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че на 9.06.2009 г. Ефтим Петков Вълчев подал до Държавен фонд " Земеделие " общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер УИН28/170609/27114, като заявил за подпомагане земеделски земи в землището на село Голям манастир, община Тунджа, област Ямбол по Схемата за единно плащане на площ, по мярка "Национални доплащания" и по мярка "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските". Заявената площ по Схемата за единно плащане на площ и по мярка " Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските" възлизала на 80,89 хектара. По мярка "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските" като допустима била оторизирана площ от 26,62 хектара, за която била изчислена сума за плащане в размер на 2603,17 лева. Сумата не е била преведена, тъй като впоследствие била установена разлика между обявената и определената за подпомагане площ. На 13.04.2011 г., по отношение на Ефтим Петков Вълчев, бил издаден акт № 01-6500/24240 за установяване на публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума в размер на 2603,17 лева по подаденото от земеделския производител до Държавен фонд " Земеделие " общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер УИН28/170609/27114. Административният орган мотивирал издаването на акта с резултатите от извършването на кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни, при които било установено, че само част от заявените за подпомагане площи са допустими за подпомагане. Първоначално, въз основа на наличната официална информация на бенефициента е оторизирана сумата 2603,17 лева по мярка "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските". Впоследствие, Министерството на земеделието и храните извършило допълнителни проверки на коректността на данните в заявленията за директни плащания за 2009 г., резултатите от които били предадени на Държавен фонд "Земеделие" с писмо № 02-04-093554 от 9.12.2010 г. С оглед постъпилата нова информация, годната за подпомагане площ, посочена от заявителя Ефтим Вълчев, била намалена, при което част от оторизираната субсидия, възлизаща на 203,17 лева била недължимо платена. Тази сума се прихващала от одобрените за изплащане суми за 2010 г. по подаденото от същия земеделския производител през 2010 г. заявление с уникален идентификационен номер 28/090610/41046. По същество съдът приел, че административният орган служебно пререшил въпроса за отпускане на финансова помощ по заявлението на Ефтим Вълчев от 2009 г. въз основа на получената от Министерството на земеделието и храните нова информация. Нямало данни за уведомяването на бенефициента за несъответствията, констатирани по заявлението му, нито му били указано да представи съответните доказателства. По този начин административният орган не осигурил възможност на лицето да участва в производството и да упражни правото си на защита. Органът не доказал, нито че субсидията е платена, нито че плащането е недължимо. Поради това съдът отказал да допусне експертизата, поискана от административния орган с мотива, че при отсъствието на доказателства за извършено плащане, не е необходимо да се изследва дали заявената площ е допустима за подпомагане. С оглед допуснатите от органа нарушения на административнопроизводствените правила съдът отменил издадения акт за установяване на публично държавно вземане. В касационната жалба се твърди, че съдът направил неточна преценка на законосъобразността на съставения акт. Съгласно чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските стопани разплащателната агенция била длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатените суми. Издаването на обжалвания административен акт било свързано с изменение на обхвата на допустимата за подпомагане площ. Събирането на недължимо платените суми било от съществено значение при бъдещо вземане на решение от страна на Европейската комисия за включване или изключване от финансиране на извършените разходи на акредитираната разплащателна агенция. Съдът допуснал съществено процесуално нарушение, като отказал назначаването на експертиза, чието заключение би могло да допринесе за изясняване на фактите по делото. Що се отнася до добросъвестността на лицето, на която се позовал съдът, тя изключвала задължението за възстановяване на недължимо платените суми само, ако такова изключение е изрично предвидено в закона. Направените оплаквания не се споделят от касационната инстанция. Допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила са съществени и обосновават незаконосъобразността на административния акт. Решението на съда не е опорочено от съществено процесуално нарушение по причина, че е било отказано да се назначи поисканата от административния орган техническа експертиза. Нарушенията на чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и чл. 59 от Административнопроцесуалния кодекс, не могат да бъдат санирани със събирането на доказателства в съдебното производство, както и с излагането на съображения от съда вместо от административния орган. Съдебното решение не е необосновано по причина, че не били изяснени релевантните за спора факти. Неизпълнението на задължението на съда да пристъпи към постановяването на решение едва след като изясни спорните обстоятелства, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Що се отнася до необосноваността като основание за отмяна на съдебния акт, тя се свързва с допуснати от съда логически грешки при формиране на фактическите изводи, каквито в случая не са налице. Съдът законосъобразно е приел, че административният орган не е имал основание да издаде акт за установяване на публично държавно вземане. Съгласно чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия, когато трябва да събере недължимо платени или надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. В случая е безспорно, че сумата от 2 603,17 лева не е била платена на земеделския производител. При положение, че земеделският производител не е получил помощ по схемите за преки плащания, няма основание за издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В подобни случаи, когато са налице отрицателните предпоставки по чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители или отсъстват критериите за финансиране според законодателството на Европейския съюз, компетентният административен орган на Разплащателната агенция следва да издаде административен акт, с който да откаже или да намали размера на плащането по подадените от земеделските производители заявления. Акт за установяване на публично държавно вземане се издава само, ако сумата е била платена, въпреки че не са били налице нормативните изисквания за отпускането на помощта. Тъй като не се установяват поддържаните от касационния жалбоподател отменителни основания, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на жалбоподателят не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд