Решение № 9481 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 593/2018 г.

Решение № 9481 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 593/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на управителя на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД против решение № 171 от 23.10.2017 г. по адм. дело № 210/2017 г. на Административен съд – Сливен. В нея се прави оплакване за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Я. Димитрова, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Сливен е отменил мълчалив отказ на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД за предоставяне на обществена информация, поискана със заявление вх. № РД-04-1910/22.05.2017 г. по описа на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, подадено от Я. Димитрова и върнал преписката на задължения субект за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. В касационната жалба не са изложени конкретни съображения за неправилност на обжалваното решение. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК за съответствие на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че същото е постановено при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Предмет на оспорване пред административния съд е мълчалив отказ на управителя на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД да се произнесе по заявление вх. № РД-04-1910/22.05.2017 г. на Я. Димитрова за предоставяне на достъп до обществена информация, както следва: незаверени преписи от всички договори, които са сключени от ответното дружество и попадат в обхвата на чл. 20, ал. 4 от ЗОП; незаверени преписи от всички първични счетоводни документи, свързани с посочените в предходната точка договори по смисъла на чл. 20, ал. 5 от ЗОП (независимо дали договорите са в писмена форма или са неформални); счетоводна справка, от която да е видно какъв е общия размер на платените суми по посочените в т. 1 договори в табличен вид, като справката да съдържа информация най-малко по кой договор, каква сума и на кой доставчик и на коя дата е заплатена. Съдът, като е обсъдил фактите по делото в светлината на приложимите нормативни разпоредби, правилно е приел, че "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД е публичноправна организация по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 във връзка с § 1, т. 4, б. "в" от Закона за достъп до обществена информация. В чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е предвидено изрично задължение на субектите по чл. 3, ал. 1 и 2 ЗДОИ да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, в срок не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на чл. 28 ЗДОИ, в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. В случая, съдът точно е посочил, че търсената информация по своя характер е служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, а достъпът до нея е свободен с изключение на случаите, изрично посочени в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. При това положение, управителят на дружеството, в качеството си на задължен субект, е бил длъжен да постанови изрично решение, с което да се произнесе по заявлението на Я. Димитрова за достъп до обществена информация. Правилно е отхвърлил като неоснователни възраженията на задължения субект, че е сезиран с аналогични заявление от други физически лица, т. к. това обстоятелство не е основание за непроизнасяне по заявлението на ответната по касация страна. Правилен и обоснован е изводът на съда, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Дадените указания от решаващия съд по тълкуване и прилагане на закона са коректни и при новото произнасяне задълженият субект следва да съобрази същите. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски пред касационната инстанция в размер на 500 лв., съгласно приложените адвокатско пълномощно и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,