Решение № 2071 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7760/2018 г.

Решение № 2071 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7760/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директора на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) срещу решение № 2788 от 24.04.2018 г., постановено по административно дело № 10452/2017 г. от Административен съд С.-град (АССг), с което е отменена негова заповед № ЧР-154/21.08.2017 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против посочената по-горе заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира заплащане на направените деловодни разноски пред двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Е. Илиев чрез процесуален представител и в представени писмен отговор и бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира заплащане на направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното пред настоящата инстанция е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против индивидуален административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него, като същото е и правилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е била заповед № ЧР -154/21.08.2017 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, с която е прекратено служебното правоотношение на Е. Илиев за длъжността юрисконсулт в сектор "Организация, контрол и анализ"("ОКА") в Главна дирекция "Рибарство и контрол" (ГДРК) на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл) – поради възстановяване на работа на уволнен служител, заемал същата длъжност. За да отмени заповедта първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Съдът изяснява спора по същество, като са събрани необходимите доказателства, въз основа на които са изведени правилни изводи. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът в обжалваното решение, че длъжността, заемана от Илиев – юрисконсулт в сектор "ОКА" в ГДРК не е идентична с тази, която е заемал преди уволнението си служителят И. Папазов. От доказателствата по делото е установено, че по действалото към момента на прекратяване на служебното правоотношение на Папазов длъжностно разписание в сила от 05.01.2017 г., същият е заемал една от двете съществували щатни бройки за "юрисконсулт", а другата е била незаета – вакантна. При извършена промяна в длъжностното разписание в сила от 17.02.2017 г. длъжността "юрисконсулт" в сектор "ОКА" в ГДРК е останала една, тъй като другата е трансформирана в длъжност "старши инспектор РК" в сектор "Рибарство и контрол гр. Б., в отдел "Рибарство и контрол – Черно море" към същата ГД. Със заповед № РД-192/26.04.2017 г. на Изпълнителния директор отново е променено длъжностното разписание на ИАРА, като една щатна бройка за длъжността "старши юрисконсулт" в сектор "ОКА" е трансформирана в длъжност "юрисконсулт" в същия сектор, при което към 21.08.2017 г. (датата на издаване на процесната заповед) в този сектор отново са съществували две щатни бройки за длъжността "юрисконсулт", но заеманата от Илиев не е идентична с тази, от която Папазов е уволнен, тъй като последната е била трансформирана в длъжност "старши инспектор РК" в сектор "РК", а заеманата от Илиев е новосъздадена за сектора чрез трансформиране на една щатна бройка за "старши юрисконсулт" в такава за "юрисконсулт". При това обосновано е прието, че в случая не са налице законовите предпоставки по чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл – доколкото заеманата от Илиев длъжност не е идентична с тази, от която е уволнен Папазов. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че анализа на доказателства води до извод, че промените в длъжностните разписания в ИАРА не са извършвани след анализ на дейността на администрацията и преценка за реалната необходимост от конкретни длъжности и техния брой. От доказателствата по делото безспорно се установява, че щатните бройки за длъжността "юрисконсулт" в отдел "ОКА" е променян многократно и без нужда, като са трансформирани бройки за тази длъжност в други, но очевидно вида и характера на работата е налагало възстановяване на този брой. При това обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че постановената заповед е и в нарушение на целта на закона. В този аспект следва да бъде посочено, че постоянната практика на ВАС в подобни случаи – възстановяването на длъжност на неправилно уволнен държавен служител, при наличие на извършени промени в длъжностните разписания по време на съдебното производство не е обусловено от наличието или липсата на щатна бройка за длъжността, от която същият е бил уволнен. При това възстановяването на неправилно уволнения служител не може да бъде на длъжност, която е новосъздадена от органа при поредна промяна на длъжностното разписание, тъй като вече се касае за друга длъжност. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд, при установяване на фактите и направените въз основа на тях правни изводи. Предвид изложеното настоящия състав намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 ИАРА следва да бъде осъдена да заплати на Е. Илиев направените деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 920 лв., представляващи хонорар за един адвокат, като счита направеното възражение за прекомерност на същото за неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение