Решение № 11696 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11970/2017 г.
ВАСV отделение02.08.2019 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 4915/20.07.2017 г., постановено по адм. д. № 4857/2017 г. по описа на Административен съд - София град. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11696 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11970/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главен директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД"ИН") срещу решение № 4915/20.07.2017 г., постановено по адм. дело № 4857/2017 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизовдствените правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде потвърдено решение № Л-1925/7.04.2017 г. на впд главен директор на ГД"ИН". Не претендира присъждане на съдебни разноски. Ответниците - Д. Николова Спиридонова и П. Николов Николов, конституирани като наследници на починалия Н. Крумов Николов, редовно призовани за съдебно заседание, не са се явили и не са изразили становище по касационната жалба. Ответникът - И. Николов Крумов, конституиран като наследник на починалия Н. Крумов Николов, се е явил в открито съдебно заседание, но не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 4915/20.07.2017 г., постановено по адм. д. № 4857/2017 г. по описа на АССГ е отменено решение № Л-1925/7.04.2017 г. на впд главен директор на ГД"ИН", с което е отказан достъп до обществена информация по заявление с вх. № ДОИ-14/3.04.2017 г., подадено от адв. К. Гергинова и е върната преписката на административния орган за предоставяне на достъп до поисканата обществена информация. От фактическа страна административният съд е установил, че със заявление с вх. № ДОИ-14/3.04.2017 г. адв. К. Гергинова е поискала да й бъде предоставен достъп до обществена информация чрез предоставяне на заверено копие от Окръжно № 10475/5.09.2014 г. на ГД"ИН" към Министерство на правосъдието, регламентиращо информация относно изискванията за помещенията, в които се държат обвиняемите и подсъдимите. По повод постъпилото заявления е постановено отмененото от АССГ решение, в което е посочено, че при извършена проверка в архива на ГД"ИН" не е установено съществуването на окръжно от 5.09.2014 г. с подобно съдържание, а писмо от 5.09.2014 г., съдържащо вътрешноведомствена информация. За да отмени оспореното решение за отказ да бъде предоставена исканата информация, АССГ е приел, че жалбата на Н. Крумов Николов е допустима, понеже адв. Гергинова е поискала достъп до обществена информация, за да организира именно неговата защита, а с оглед на датата на съставяне на информацията (5.09.2014 г.) и изтеклия период от време не е налице основание за ограничаване на достъпа до нея при условията на чл. 13, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното съдебно решение е валидно, но недопустимо. Отмененото от АССГ решение на впд главен директор на ГД"ИН" е издадено по заявление, подадено лично от адв. К. Гергинова, а не като пълномощник на Н. Крумов Николов, което е видно от съдържанието на заявлението и данните от административната преписка. В този смисъл са и фактическите установявания в обжалваното съдебно решение. Жалбата до АССГ е подадена обаче от Н. Крумов Николов, който не е страна в административното производство, не е отправял искане за достъп до обществена информация и не е адресат на акта, който е оспорил. Наличието на пряк личен интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на оспорване, за което съдът следи служебно. В случая АССГ е приел, че за Н. Николов е налице правен интерес, защото в заявлението за достъп до обществена информация като мотиви за искането си К. Гергинова е посочила, че исканата информация ще й послужи за неговата защитата, съобразно Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. По смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Правото на достъп до обществена информация е лично право, установено в чл. 41 от Конституцията на Република България и при неговото упражняване чрез подаване на заявление за достъп правните субекти не са длъжни да доказват (обосновават) причините, поради които искат достъп до обществена информация. В този смисъл мотивите на К. Гергинова да подаде заявление за достъп до обществена информация не е възможно да обусловят правен интерес за оспорване на отказа да бъде удовлетворено нейното искане у трето лице, което потенциално би се ползвало от евентуално получената информация. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че Н. Крумов Николов не е имал право да оспорва решение № Л-1925/7.04.2017 г. на впд главен директор на ГД"ИН", с което е отказан достъп до обществена информация по заявление с вх. № ДОИ-14/3.04.2017 г., подадено от адв. К. Гергинова и като се е произнесъл по негова жалба АССГ е постановил недопустимо решение. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон касационната инстанция следи и служебно, поради което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, обжалваното съдебно решение трябва да бъде обезсилено, а производството по делото като образувано по недопустима жалба да бъде прекратено. Страните не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат определяни. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение