Решение № 952 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4552/2019 г.

Решение № 952 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4552/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Министерство на правосъдието, подадена чрез процесуален представител – юрисконсулт В. Домузчиева, против Решение № 750/11.02.2019 г., постановено по административно дело № 12443/2016 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменен писмо - отказ изх. № 20-25688/10.05.2016 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – София, и преписката му е върната за ново произнасяне по заявление вх. № 99-37963/12.07.2012 г. на "Кремиковци" АД, съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно решаване на спора по същество чрез потвърждаване на оспорения отказ за изменение на кадастъра. Основните доводи са свързани с оспорване на правния извод, мотивирал съда да постанови решението си, а именно изводът за отсъствие на спор за материално право. На проведеното по делото открито съдебно заседание, Министерство на правосъдието се представлява от юрисконсулт Домузчиева, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, както и претендира сторените пред двете инстанции разноски. Ответникът – Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър – София, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. "Кремиковци" АД се представлява от адвокат Шишкова и юрисконсулт Михов, които оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение по съображения, развити писмено, ведно с присъждане на разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде отменено, ведно с последиците от това. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е писмо, съдържащо отказ да се измени кадастралната карта и регистър по повод подадено от "Кремиковци" АД заявление рег. № 99-37963/12.07.2012 г., относно поземлен имот с идентификатор 68134.8328.158 /проектен идентификатор 68134.8328.418/. Този отказ е мотивиран с постъпило от Министерство на правосъдието заявление, съдържащо несъгласие с процедираното изменение, което представлява индиция за спор за материално право, поради което е налице хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Съдът е отменил оспорения пред него отказ, развивайки мотиви за неговата незаконосъобразност, след като е приел, че е налице грешка в кадастралната карта, която следва да бъде отстранена по съответния ред, както и, че това отстраняване е допустимо в случая, тъй като не е налице спор за материално право относно процесния имот. Така постановеното решение е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Необоснован, като несъответен на установените по делото факти се явява изводът на съда относно отсъствие на спор за материално право в случая. Напротив, индиция за наличие на такъв спор е налице още в хода на административното производство, видно от съдържанието на депозираното от Министерство на правосъдието възражение, в което са заявени вещни права. Съдът неправилно е интерпретирал изразената в него воля, която е ясна, а именно от страна на министерството са предприети действия за актуване на поземлен имот с идентификатор 68134.8328.158 /в границите на който попада проектен идентификатор 68134.8328.418/, като имот – държавна собственост, предоставен за управление на Затворническо общежитие "Кремиковци", поради което е възразил срещу заявената промяна в кадастъра чрез нанасяне на новия имот в КККР. Освен това, неправилно съдът е отрекъл доказателствената сила на представения от страна на Министерство на правосъдието Акт за държана собственост № 4424/1996 г., приемайки, че този акт не представлява годен титул на собственост относно процесния имот. Този извод е в нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗДС и чл. 114, ал. 1 ППЗДС, съгласно които държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, като обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното по съответния съдебен ред, което не е сторено в случая. При така изложеното, се установява наличие на спор за материално право относно поземлен имот с идентификатор 68134.8328.158, който спор правилно е бил съобразен от административния орган. Постановеният от него отказ да допусне исканото изменение е издаден при съобразяване с изискването, разписано в чл. 54, ал. 2 ЗКИР, което изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за собственост между заявителя и заинтересовани лица, които са засегнати от изменението. Посочената разпоредба регламентира, че изменение на кадастъра е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, тоест след провеждане на исково производство за установяване на спорното право. С оглед на горните мотиви, съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Кремиковци" АД против оспорения от него отказ за изменение на кадастралната карта и регистър. При този изход на спора, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски в хода на двете съдебни инстанции. Тези разноски са в общ размер на 2 405 лева, от които 2 005 лева – депозити за възнаграждения на вещи лица и по 200 лева за юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,