Решение № 7996 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5168/2018 г.

Решение № 7996 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5168/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началника на ТМУ - гр. С. срещу Решение № 106/22.03.2018 г. по адм. дело № 61/2018 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е обявено за нищожно издадено от него Решение № 32-9884/10.01.2018 г., с което е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Захарни заводи" АД, гр. Г. О. за обект Завод за спирт. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е съобразил действащата от 01.01.2016 г. редакция на чл. 4, т. 37 ЗАДС, с която дефиницията на понятието "енергиен продукт за отопление"е променена. Сочи, че ограничавайки обхвата на термина "гориво за отопление", съд влиза в колизия с разпоредбите на Дир. 2003/96/ ЕО. Намира, че решаващият състав не е обсъдил релевантните за спора факти, включително и въпроса дали суровината за производството на акцизна стока е освободена от акциз. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу атакуваното решение. Ответникът по касационната жалба - "Захарни заводи" АД, гр. Г. О., чрез процесуален представител, с писмено отговор изразява становище за неоснователността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС - В. Т. законосъобразността на Решение № 32-9884/10.01.2018 г., издадено от Началника на ТМУ- гр. С., с което с което на основание чл. 24б, ал. 5 от ЗАДС на дружеството е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за обект Завод за спирт, находящ се на площадката на "Захарни заводи" АД поради това, че енергийният продукт-природен газ с код по КН 2711 21 00 се използва за производство на краен продукт-етилов алкохол с код по КН 2207 10 00, който съгласно чл. 9, т. 1 във връзка с чл. 2, т. 1 от ЗАДС е акцизна стока, чието производството по чл. 59 се извършва само в данъчен склад за производство и складиране, съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗАДС, във връзка с чл. 38 от ППЗДДС. За да достигне до извод за нищожност на оспорения акт първоинстанционният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: Административното производство е образувано по искане с вх. № 32-102991/13.04.2016 г. от "Захарни заводи" АД, с което на основание чл. 24а, ал. 4 от ЗАДС Началникът на М. С. е сезиран да издаде удостоверение за освободен от акциз краен потребител по отношение на обект - завод за спирт относно енергиен продукт - природен газ с код по КН 2711 21 00, който ще се използва при производство на етилов алкохол. В съпроводителното писмо е посочено, че по отношение използването на пара при производството на етилов алкохол в различните технологични процеси не са настъпили промени и обстоятелствата, установени при предходна проверка, приключила с издаването на Удостоверение № BG004300Е0090/21.05.2015 г., са актуални. Във връзка с подаденото искане и след извършените проверки Началникът на М. С. е постановил Решение № 32-189398/07.07.2016 г., с което е отказал издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Захарни заводи" АД за завода за спирт. Според изложените мотиви, енергийният продукт - природен газ, участва в процес, свързан с неговото изгаряне, в резултат на което се отделя топлина, която се използва за производствени нужди, непосредствен или чрез преносна среда. Прието е, че той следва да се определи като "енергиен продукт за отопление" съгласно чл. 4, т. 37 от ЗАДС, поради което не са налице предпоставките по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. След обжалване по административен ред на издаденото решение, същото е отменено от Директора на Агенция "Митници", който е върнал преписката на началника на М. С. за произнасяне при спазване на нормативните изисквания и съгласно изложените мотиви за съобразяване с актуалното определение, съдържащо се в чл. 4, т. 37 от ЗАДС "енергиен продукт за отопление", предвид изменението в закона, последвало решението, с ДВ, бр. 58 от 2016 г., в сила от 26.07.2016 г. В изпълнение на тези указания Началникът на М. С. с Решение № 32-249307/07.09.2016 г. отново е отказал издаването на исканото удостоверение, поради това, че по отношение на описаните от дружеството дейности, за които ще се използва енергийния продукт не е налице изискването на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, т. е. използването на енергийния продукт природен газ с код по КН 2711 21 00 е свързано с неговото изгаряне, в резултат на което се отделя топлина, която се използва за производствени нужди, непосредствено или чрез преносна среда. Горепосоченото решение е било оспорено пред Административен съд - В. Т., който с Решение № 75/09.03.2017 г. по адм. д. № 629/2016 г. е отменил същото и е върнал преписката на началника на М. С. за произнасяне по искането с вх. № 32-102991/13.04.2016 г., подадено от "Захарни заводи" АД, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Съдебният акт е бил обжалван от административния орган и оставен в сила от Върховния административен съд с Решение № 13533/08.11.2017 г. по адм. д. № 3953/2017 г. И двете инстанции са приели, че природният газ, потребяван от "Захарни заводи" АД, не се използва като гориво за отопление, а изцяло се реализира в производствените процеси, като използваното гориво е предназначено за получаване на пара, необходима за получаването на крайния продукт, като без участието на това гориво е невъзможно осъществяването на самия технологичен процес на завода за спирт. Предвид това е направен извод за незаконосъобразност на оспорения отказ поради неправилно тълкуване и прилагане разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 4, т. 37 от ЗАДС. На 07.12.2017 г. с писмо рег. № 32-345044 Началникът на М. С. е поискал от искателя да уточни предоставената информация по точки 4 и 8 от подаденото искане относно целите на използването и търговското наименование и код по КН на произвежданите стоки, като го е уведомил, че предоставената информация за използване на енергийния продукт за производство на етилов алкохол с КН 2207 10 00 като ОАКП е в противоречие с чл. 60, ал. 1 от ЗАДС вр. чл. 38 от ППЗДДС, съгласно които производството по чл. 59 на тази акцизна стока се извършва само в данъчен склад за производство и складиране. В отговор от "Захарни заводи" АД е постъпило уведомление вх. № 32-349443/11.12.2017 г., според което информацията по т. 4 и т. 8 от подаденото искане следва да се чете като: - "пара, стоката няма код по КН. " От митнически служители е извършена нова проверка на място в завода за спирт на жалбоподателя, като съгласно съставения Протокол № 1597/20.12.2012 г. не е установена промяна в обстоятелствата, отразени при предходната проверка на 26.07.2016 г. При тази фактическа обстановка Началникът на М. С. е издал процесното Решение № 32-9884/10.01.2018 г., с което за трети път е отказал да издаде удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Захарни заводи" АД за обект Завод за спирт. При тази релевантни констатации, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение, с оглед на което и по аргумент от чл. 177, ал. 2 АОПК е нищожно. Съобразил е, че с атакуваното решение Началникът на М. С. е пререшил спора относно съществуването на правото на издаване на поисканото удостоверение, незачитайки задължителната сила на влязло в сила съдебно решение. Отчел е, че силата на пресъдено нещо по уваженото право на отмяна на отказа преклудира всички евентуални основания да се откаже издаването на позитивен административен акт, независимо дали са били изрично обсъдени от администрацията или от съда при предшестващи производства. Посочил е, че значение би имало само настъпването на нов правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материалноправен порок, но такъв не е налице. Нещо повече, обстоятелството, че природният газ се използва от "Захарни заводи" АД за производство на краен продукт - етилов алкохол, е било известно на административния орган още при издаването на отменените откази и това е изрично посочено в неговите Решение № 32-189398/07.07.2016 г. и Решение № 32-249307/07.09.2016 г. Поради това е приел, че аргументът за необходимостта от данъчен склад е следвало да се наведе в производството по адм. дело № 629/2016 г. на АСВТ и не би могъл да обоснове отказ за възстановяване на акциз по същото искане на дружеството, по което вече има влязло в сила съдебно решение. В условията не евентуалност е посочил, че дори и оспореният отказ да не е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 от АПК поради противоречието му с влязло в сила съдебно решение, то същият е незаконосъобразен. В мотивите на процесното решение № 32-9884/10.01.2018 г. е уточнено, че производството на акцизната стока - етилов алкохол с код по КН 2207 10 00 се извършва само в данъчен склад за производство и складиране съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗАДС вр. чл. 38 от ППЗАДС. С. чл. 4, т. 3 от ЗАДС "Данъчен склад" е място, където се произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в съответствие с разпоредбите на този закон, а според т. 2 "Лицензиран складодържател" е лице, което в съответствие с разпоредбите на този закон е получило лиценз да произвежда и/или складира, да получава и изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. Никъде обаче в мотивите на решението не е посочено и не се твърди, че жалбоподателят няма данъчен склад и не е лицензиран складодържател, като в преписката се съдържа Лиценз за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки № 31/26.06.2006 г., издаден на "Захарни заводи" АД, с вид на акцизните стоки: алкохол и алкохолни напитки, ректифициран етилов алкохол, технически етилов алкохол, зърнен дестилат и ромов дестилат. Същевременно и в двата протокола от извършени проверки от митническите органи, представляващи официални свидетелстващи документи, е посочено, че обектът завод за спирт на "Захарни заводи" АД е лицензиран данъчен склад. Поради това съдът е приел, че оспореното решение е постановено при липса на мотиви, в нарушение на чл. 35 от АПК и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил действащата редакция на чл. 4, т. 37 ЗАДС и не е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства. По аргумент от чл. 177, ал. 1, изр. второ, ако оспореният акт бъде отменен или изменен решението има действие по отношение на всички. Нормата на чл. 177, ал. 2 сочи, че актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в случая, със сила на пресъдено нещо е отменено Решение № 32-249307/07.09.2016 г. на Началника на Митница - Свищов, с което по същото искане е постановен отказ за издаването на исканото удостоверение. Противно на доводите в касационната жалба, както решението от 07.09.2016 г., така и съдебните актове в първоинстанционноното и касационното производството по оспорването му са постановени след влизане в сила на новата редакция на чл. 4, т. 37 ЗАДС, като всички възражения на касатора в тази връзка са преклудирани. В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК, при съдебното оспорване на предходното решение на Началника на Митница- Свищов съдът е проверил неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, с оглед на което повторното позововане на необходимостта от данъчен склад в последващото съдебно производство е недопустимо. При липсата на нов правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материалноправен порок на предходното решение, не би могло да се обоснове трети отказ по същото искане на дружеството, за което вече има влязло в сила съдебно решение. Като е достигнал до същия краен извод и е обявил нищожността на оспореното решение, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение