Решение № 2986 от 21.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12060/2024 г.

от 23.06.2022г. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на съществени процесуални правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на К. И. У. от гр. Септември срещу цитирания по-горе акт. Ответникът К. И. У. , чрез адв. Тончева, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадения индивидуален административен акт, първостепенният съд е приел, че същият е постановен при допуснати в хода на производството по издаването му нарушения на съществени процесуални правила, а освен това актът е издаден въз основава на друг акт, който междувременно е бил отменен от съда като незаконосъобразен. Настоящият касационен състав намира последния извод за обоснован. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че У., със заявление с вх. РР-01-04-26 от 27.04.2022 г., е поискал да му се издаде разрешително за паша на домашни животни на територията на Национален парк Рила, като заявени били като предпочитани пасищни площи в парков участък Белово, пасища: Лисичови егреци, Панагюрски говедарник и Славов връх за 56 бр. едър рогат добитък над 2 години(крави). С оспорения акт, обективиран в писмото на касационния жалбоподател, зявлението не било одобрено с единствен мотив според органа, че били изчерпани всички свободни площи за паша в предпочитаните участъци, съгласно критериите за подбор и допустимост, посочени в Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк Рила през 2022г. В тази връзка и доколкото в индивидуалния административен акт Директорът се е обосновал с издадения общ административен акт - Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк Рила през 2022г., утвърден с негова Заповед РД-24 от 15.04.2022г., то видно е от приетите по делото доказатества, че общият акт е бил оспорен пред съда, като с Решение 1242 от 17.04.2024г. по адм. дело 411/2022г. по описа на Административен съд Благоевград(в сила от 15.05.2024г.) този общ акт е бил отменен като незаконосъобразен, издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие със законовата цел. С оглед само на това правилни са изводите на първоинстанционния съд, че отмяната на основанието, послужило за мотивиране на отказа, само по себе си е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорения акт. Това е така, тъй като и независимо от действието на чл.180 ал.1 АПК, то след влизане в сила на съдебното решение, установяващо незаконосъобразност по същество на общия акт, при конститираните негови пороци, обуславящи извод за неговата недействитевост(унищожаемост), то налице са били основанията първоинставционният съд да приложи правилото на чл.142 ал.2 АПК, тъй като влязлото в сила съдебно решение е именно такъв нов факт от значение за делото, настъпил след издаване на акта и въздействащ и върху правното действие на този индивидуален административен акт, вкл. и върху породените преди момента на отмяната правоотношения, в които неговото действие е било зачетено като валиден правен акт. С оглед само на това основание се обоснована и извода за материална незакосъобразност на издадения отказ, доколкото той е мотивиран с изчерпване на свободните площи по отмениния впоследствие Годишен план за паша. Неоснователни са доводите в тази насока, изложени в касационната жалба, независимо от прилагането на акта общия акт на основание чл.180 ал.1 АПК до отмяната му. Действително с отмяната на общия акт, който не е обявен за нищожен, не се счита, че същият е бил правно нищо, но настъпилите последици дори от неговата унищожаемост (действаща ретроактивно), съществено подкопават материалната законосъобразност на издадените на негово основание индивидуални адмитнистративни актове(в този смисъл напр. Решение 10682 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. 3699/2024г., I о.). Т.е. влязлото в сила на 15.05.2024г. приложено Решение има конститутивно действие по отношение на всички(чл.183 АПК) и то с обратна сила заличава последиците на обжалвания общ акт(така Решение 11535 от 13.12.2022 г. на ВАС по адм. д. 7123/2022 г., 5-чл. с-в). В този смисъл следва да се споделят изводите на административния съдия, послужили за отмяна на постановения отказ, без да е необходимо да се извършва останалата преценка по същество, именно с оглед настъпилата отмяна на общия акт, послужил като основание на обжалвания отказ. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника по касация, които се констатираха да са в размер на общо 800 лева за осъществената защита от адвокат в тази съдебна инстанция. Или Дирекция на национален парк Рила следва да бъде осъдена да заплати на У. посочената сума.