Решение № 8824 от 23.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2907/2021 г.

6207 final /05.09.2014 г. Във връзка с качеството "бенефициер", посочва, че дружеството е включено в списък 103 стопански субекта (физически и юридически лица), публикуван на сайта на Мистерство на земеделието, храните и горите на 20.11.2019 г. представляващ списък на бенефициерите на помощта. Оспорва преценката на съда извършената в административното производство оценка по пазарни цени на заменените имоти, както и извода на съда за прилагане правилата "de minimis" на предоставената помощ. Счита, че спазването на индивидуалния праг не дава основание неправомерната и несъвместима държавна помощ да бъде счетена за минимална. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Радита" ООД, град Търговище, чрез адвокат И. Иванов оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор и писмена защита. Претендира присъждане на разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/B/08), е установено, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 година 27 януари 2009 година, неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на чл.108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар. Констатираното нарушение е свързано с неизпълнение задължението на Р България по чл.108, §3 от ДФЕС, като държава членка да уведоми Европейската комисия, (неспазване на процедура по нотификация) във връзка с предоставянето на държавна помощ. Съгласно оценителски доклад, изготвен през 2018 г. от Агролеспроект ЕАД, оценител, избран по реда на Закона за обществените поръчки, пазарните цени на заменените имоти са 81 961.45 лева за частните горски имоти и 87 792.09 лева за държавните горски имоти. Производството по издаване на оспорения АУПДВ е започнало на основание чл. 26, ал.1 АПК, за което Радита ООД е уведомено на 25.11.2019 г. с писмо изх. 70-5683/20.11.2019 г. Прилагайки формулата, посочена в съображения

и

въз основа на административните цени на имотите, посочени в договора за замяна и пазарните цени, определени от Агролеспроект ЕАД, административният орган е приел, че "Радита" ООД е получило икономическо предимство в размер на 10 172 лева, представляващо неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване, заедно с начислени лихви за периода от 23.01.2009 г. до 26.03.2020 г. в размер на 5 017.07 лева. Според приетото по делото заключение на съдебно - техническа експертиза, пазарната цена на имота частна държавна собственост е 27 111.03 лева, а пазарната цена на парцелите частна собственост - 31 351.23 лева. Заключението е изготвено въз основа на метода на пазарните аналози въз основа на пазарни цени на поземлени имоти в горски територии по информация от Агенция по вписванията, гр. Кюстендил. В мотивите на обжалваното решение съдът е посочил приложимата правна уредба на държавните помощи от правото на ЕС - чл. 107 и чл. 108, § 3 от ДФЕС, Регламент (ЕО) 659/1999 на Съвета от 22.02.1999 година за установяване на подробни правила по прилагането на чл. 93 от Договора за ЕО, приложим към момента на издаване на решение на(ЕК) С

6207 final от 05.09.2014 г. отменен частично от 13.10.2015 г. с Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015 година и националният Закон за държавните помощи (ЗДП). Приел е, че оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП, когато с решението на Европейската комисия за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ или съответно на неправилно използвана държавна помощ не са индивидуализирани получателите на помощ и размерът на помощта, която трябва да се възстанови, администраторът на помощ издава акт за установяване на публично вземане по реда на АПК, като е длъжен да установи лицата, получатели на помощта, и размера на получената от всяко лице помощ, като уведоми министъра на финансите за установеното и за предприетите действия за възстановяване, съобразно сроковете, определени в решението на Европейската комисия, в случая за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1.01.2007 г. 27.01.2009 г., като издаде, законосъобразен ИАА, по отношение на такъв субект, отговарящ на изискванията за бенефициер, по смисъла начл. 107, §1 от ДФЕС, при съобразяване на съображения (125)-

от решението на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 г., който въпрос е преюдициален за обосноваване наличието на държавна помощ, по отношение на конкретен частноправен субект, за относимия период и съответно, за възникване на задължението за възстановяване. В конкретния случай, според съда от административния орган, който носи доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1АПК не е установено качеството бенефициер на Радита ООД по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС и не е доказана по основание и размер посочена в акта подлежаща на възстановяване държавна помощ от 10 172 лева. АУПДВ е издаден извън сроковете, посочените в решението на ЕК. Според съда уставената неправомерна държавна помощ в размер на 10 172 лева е под прага от 200 000 евро по Регламент (ЕС) 1407/ 2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis, поради което това предимство не се счита за държавна помощ и не попада в рамките на забраната по чл. 107, § 1 от Договора. В тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и е постановил неговата отмяна. Решението е правилно постановено. Не са налице сочите в касационната жалба нарушения на процесуалния и материалния закон, съставляващи касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на административния акт в съответствие с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Правилно съдът е приел, че неправомерното предоставяне на държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 01.01.2007 г. 27.01.2009 г. и несъвместимостта й с вътрешния пазар, са установени с влязло в сила на решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година. Решението на Комисията не съдържа индивидуализация на получателите на помощта и размерът на помощта, която подлежи на възстановяване, поради което и на основание чл. 38, ал. 3 ЗДП те се определят с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК от администратора на помощ. В чл. 38, ал. 6 ЗДП е предвидено, че в случаите по ал. 3 администраторът на помощ е длъжен да установи лицата, получатели на помощта и размера на получената от всяко лице помощ. По силата на чл. 170, ал.1 АПК доказателствената тежест за установяването им, е на административния орган. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че качеството "бенефициер" на "Радита" ООД е установено. Правилно е прието в обжалваното решение, че това качеството не е изследвано при издаването на оспорения административен акт. Това е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай. В тази връзка в съображение

на решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година е посочено, че правилата за държавните помощи се прилагат по отношение на бенефициер, който е "предприятие" по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС. Съдът на ЕС определя понятието предприятие за целите на чл. 107, § 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране, а стопанска дейност е всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар. В конкретния случай нито в оспорения АУПДВ, нито в публикувания на 20.11.2019 г. списък 103 лица, се съдържат мотиви, въз основа на които Радита ООД е определена като предприятие по смисъла на чл.107, § 1 ДФЕС и бенефициер, за който правилата за държавни помощи са приложими. За първи път в касационната жалба се излагат съображения за извършвана търговска дейност от адресата на акта. От една страна тези съображения са основани единствено на правния статут на лицето - търговско дружество, който според Съда на ЕС, не е определящ за качеството "предприятие" и от друга - не могат да заместят мотивите на административния акт. Следва да бъдат споделени и изводите на първоинстанционният съд по отношение определения в акта размер на държавната помощ. В съображение

от решението на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 г. е посочена формулата, по която следва да се определи помощта. Прилагането на тази формула изисква i) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени и ii) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с Наредбата за базисните цени. Положителната разлика между стойността ii) и стойността i) определя първоначалният размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна. По делото страните не спорят, че административните цени за парцелите държавна и частна собственост са определени в договора за замяна. Спорът е относно пазарните цени на парцелите. Съгласно съображение

от решението на комисията при определянето им следва изцяло да бъде отразена икономическата стойност на тези земи към момента на замяната. Съдът е обсъдил пазарните цени определени от Агролеспроект ЕАД и възприети при издаване на оспорения акт. Неправилно и в противоречие с посочената от ЕК формула съдът е съпоставял пазарната цена на имота, държавна собственост и пазарната цена на имотите частна собственост (81 961.45 лева и 87 792.09 лева). Формулата, както се посочи по-горе изисква съпоставката да е между разликата между пазарна цена и административна цена на държавния имот (87 792.09 лева - 70 200 лева = стойността ii) - 17592.09 лева) и разликата между пазарната цена и административна цена, на имотите частна собственост (81961.45 лева - 74 541 лева = стойността i) -7 420.45 лева), която е 10 171.64 лева. Допуснатото нарушение при прилагане на формулата не е засегнало крайните изводи на съда, че определените в административното производство пазарни цени на заменените имоти не съответстват на икономическата им стойност към момента на замяната. В решение на Съда на ЕС по дело С-239/09, което се отнася до продажбата от публични органи на земи или сгради на предприятие или на лице, извършващо стопанска дейност, пазарната стойност е определена като цената, която частен инвеститор, действащ в нормални условия на конкуренция, би могъл да определи (т. 34 и решение по дело С-290/07, т. 68). В случая за определяне пазарната цена на имота, държавна собственост са използвани пазарни аналози от 2006 г., от периоди, следващи сключването на договора от 23.01.2009 г., както и продажби на земеделска територия. За имотите, частна собственост са използвани пазарни аналози за продажби на горски имоти в същото землище, но от 2006 г., както и продажби на земеделска територия в друго землище. Определената пазарна цена в административното производство е разколебана и от заключението на съдебно - техническата експертиза, което установява по-ниски пазарни цени на заменените имоти в сравнение с административните им цени. Определените от вещото лице пазарни цени са въз основа на пазарни аналози от продажби на горски територии през 2009 г. в съответното землище и съседни землища. Следва да бъдат споделени и изводите и първоинстанционния съд, че в случая установената неправомерна държавна помощ от 10 172 лева е под прага от 200 000 евро по Регламент (ЕС) 1407/ 2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis. В случая задължението за извършване на проверка дали помощта е de minimis, е на етапа на възстановяването на помощта. (арг. от решение на Общия съд от 13 май 2020 г., по дело Т-716/17). В съображение

от решението на ЕК изрично е посочено, че българските власти следва да изключат тези лица, които от сделките за замяна, в които са участвали, са получили предимство, целият размер на което не надвишава праговете, установени в Регламента за минималната помощ (помощта, de minimis). При липсата на такава преценка от административния орган, законосъобразно съдът е отменил оспорения акт. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав преценява, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответното дружество в размер на 1200 лева. Платеното от Радита ООД възнаграждение е близко до нормативно определения минимум и съответства на обжалвания материален интерес, фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението на касатора за прекомерност е неоснователно.